Архив
 
 
 
Self help
 

Една стара източна история разказана и коментирана от Ошо: "Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти - с една и съща професия, просещи от едни и същи хора - и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели. Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака: - Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим. Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората - тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало ...

 
Self help
 

Една дзен история история, разказана от Ошо: "Животът се движи толкова бързо; той е динамика, не е статичност. Той не е застояла локва, той е Ганг, той непрестанно тече. Той никога не е един и същ в два последователни момента. Затова едно нещо може да е правилно в този момент, а да е неправилно в следващия. Какво да правим тогава? Единственото възможно нещо е хората да се направят толкова осъзнати, че сами да могат да решават как да отговарят на променящия се живот. Ето една Дзен-история: Имало два храма, които си съперничили. И двамата Учители - те сигурно са били само така наречени Учители, трябва да са били всъщност свещеници - били толкова много един против друг, че казали на своите последователи никога да не поглеждат към другия храм. Всеки един от свещениците си имал по едно момче да му прислужва, да ходи да му носи разни неща, да изпълнява поръчки. Свещеникът на единия храм заръчал на своето момче: - Никога недей да ...

 
Self help
 

"Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях. Разчула се славата и на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него. Тогава Камал отишъл при баща си и му казал: -Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор. Кабир погледнал в себе си и се съгласи...

 
Self help
 

Това е една от любимите ми приказки. Тя подкрепя архетипа на Мъдреца вътре в нас. Насладете й се! "В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде.... Един ден конят избягал в гората и всички жители на селото дошли при стареца и му казали: -Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари. -Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът. Просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва. Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след две седмици конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красив...

 
Self help
 

"При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост. — Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна. — В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът. — Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш. — Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося. — В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне." из книга с притчи

 
Self help
 

"Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал: - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли: - Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли: - Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните: - Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха... На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина: - Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня !" Из книга с притчи

 
Воинът на светлината
 
 

Овцете

 
20.08.2010



"Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга. Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили. Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи. Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на...

 
Лечебни истории
 

"Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал: - Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо? На което първия монах отвърнал: - Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си...." Из книга с притчи Коментар: Каквото и да носите със себе си от миналото, време е да го изоставите. И, ако ви е трудно, вижте дали не се дължи на това, че не си позволявате да правите това, за което осъждате другите. Нашата психична цялостност изисква да може да изразим всички аспекти от себе си. Затова, ако откриете п...

 
Лечебни истории
 

"Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал: -А йа ха! А йа ха! А йа ха! -О, това е свещената формула за ходене по вода - казал си ученият. Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха". Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили. И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмк...

 
Лечебни истории
 

"Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато пробляснала последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза,че след като  Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам." Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само е...