Архив
 
 
 
Лечебни истории
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "Добрият Бог и Злият Бог се срещнаха навръх една планина. Добрият Бог каза: - Здравей, братко. А Злият Бог не отговори. Тогава Добрият Бог рече: - Днес си в лошо настроение. - Да - отрони Злият Бог, - понеже често ме бъркат с теб, зоват ме с твоето име и ме възприемат като да си ти - а това ми е неприятно. А Добрият Бог каза: - Но мен също са ме бъркали с теб и са ме назовавали с твоето име. И Злият Бог си тръгна, проклинайки човешкото скудоумие."   Коментар-ът е: на Бо Ин Ра  в Книга за Живия Бог: „Много неща за теб са още „вина“ и „грях“, макар че те съвсем не заслужават такова охулване – а други приемаш леко и дори виждаш в тях свои „добродетели“, въпреки, че те са гибелно изкушение за теб… По-скоро търси вина и грях – само се пази от волята за „святост“!"

 
Лечебни истории
 

Ето една прекрасна притча за трима монаха в един даоски манастир, които имали различни мнения по един важен въпрос, породен от един не толкова важен охлюв. Всъщност, охлювът може и да се окаже, че е важен. Защо - ще разберете накрая на притчата:). "Веднъж двама монаха се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен  брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. "Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация". И той внимателно пуснал охлюва в тревата. "Глупак! - разсърдил се другият монах. - Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищ...

 
Лечебни истории
 

По повод на публикацията за "Необикновената наблюдателност" , освен коментар, Петя ми изпрати един анекдот. Този анекдот много ми хареса и сега го споделям с вас. Често пъти именно анекдота и съдържащия се в него хумор, най-добре могат да предадат мъдростта към живота. "Млад монах приел монашески подстриг и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват на ръка църковните правилници, псалми, закони и т.н.  Поработило  седмица нашето монахче и обърнало внимание, че всички монаси преписват тези материали от предишни копия, а не от оригинала.  Учудвайки се на този факт, той изразил удивление пред отеца-настоятел: - Отче, нали ако някой е допуснал грешка в първото копие тя ще се повтаря вечно и няма как да се поправи,  тъй като няма с какво да се сравни! - Хм, сине мой - отговорил отецът, - по принцип ние така сме правили от столетия... Но в твоите разсъждения има нещо! И с тези думи той се спу...

 
Self help
 

Приказка от Хорхе Букай от книгата му "Приказки за размисъл": "В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото... До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата... Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала... Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира...

 
Лечебни истории
 

Знам, че знаете тази приказка. Сега само искам да ви я припомня. Тя е една от най-любимите ми. Хората, които се занимават с психология и психотерапия знаят, че приказките не са просто историите, с които приспиваме децата си вечер. Те са истории за вътрешния ни живот, символи на процесите, които протичат в пластовете на колективното несъзнавано, с които всички ние сме свързани и като такива са носители на знание за архетипите в психичния ни апарат. Грозното патенце е любимата ми приказка не само, защото аз самата съм се чувствала точно така известен период от моя живот, но и защото постоянно в работата си като психотерапевт общувам с грозни патенца. Това са хора, които вътрешно са прекрасни, но страдат дълбоко от своята неприспособеност към външния свят и смятат, че грешката е в тях. Че грозотата се отнася до тях самите, а не до обкръжението. Тази приказка поставя нещата на местата им. Надявам се, че тя ще припомни на тези от вас,...

 
Лечебни истории
 
 

Момче и слон

 
21.01.2011



 "Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал: -Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията. -Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го об...

 
Лечебни истории
 
 

Пръстенът

 
30.12.2010



"Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност. Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине". из книга с притчи

 
Воинът на светлината
 

"Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж: -А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал: - Кажете, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва? Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил: - Всичко е в твоите ръце." из книга с притчи Ако днес тази история пристига при вас, знайте че това е просто едно напомняне - всичко е във вашите ръце!

 
Лечебни истории
 
 

Малки чудеса

 
04.11.2010



"Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова. Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже. — Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо? — Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам." из книга с притчи Коментар: Много често духовността се бърка с проявата на екстрасензорни способности. Навремето и аз правех тази грешка. Докато разбрах - от опит, че всъщност има много хора, които имат способности на яс...

 
Self help
 

"Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал. А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли. Добросъвестният идиот дотичал до учителя целия в сълзи: - Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така? - В дълбока печал мъдрецът отговорил: - Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар." из книга с притчи