Архив
 
 
 
Избрани статии
 

"Веднъж един човек, разхождайки се до една пропаст, паднал. Падайки, той успял да се хване за клона на малко дърво, растящо в процеп на скалата. Висейки на клона, поклащан от студения вятър, човекът осъзнал цялата безнадеждност на своето положение: на дъното - речни камъни с мъхове, а възможност за покатерване нагоре просто нямало. Ръцете му, хванати за клона, започнали да отмаляват. - Е, - помислил си той – един Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в Бога, но, може пък да съм грешал. Какво губя? Затова той извикал: - Боже, ако Те има, спаси ме и аз ще повярвам в Теб! Отговор нямало. Той отново извикал: - Моля Те, Боже! Аз никога не съм вярвал в Теб, но ако сега ме спасиш, веднага ще повярвам! Изведнъж от облаците се разнесъл Велик Глас: - О, не, ти няма да повярваш! Човекът от изненада едва не изпуснал клона. - Моля Те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така. Ще повярвам! - О, не, няма да повярваш! Всичк...

 
Воинът на светлината
 
 

Къде е иглата

 
22.04.2012



Това е една история, която е истинска. Или, поне като такава съм чула за нея - в един от многобройните текстове от Ошо. Главният герой в нея е една много интересна жена, суфи-мистичка - Рабия, за която се разказват анекдоти как е проповядвала своето учение. Това е един от тях. Та, един ден Рабия била на улицата и търсела нещо под светлината на уличната лампа (по-скоро - на залязващото слънце, тъй като вероятно по това време е нямало улични лампи:). Хората от селото, които минали покрай нея, я попитали какво търси и тя им казала, че търси иглата си. Те й предложили своята помощ и заедно продължили търсенето. Но тъй като иглата била малка, а мястото - твърде голямо, за да се намери една игла, те я попитали дали си спомня къде точно я е изпуснала. И тя отговорила, че, разбира се, че си спомня - загубила я е в къщи. "В къщи?! Ти луда ли си?!", се изумили селяните. "Защо тогава я търсим тук, след като ти си я загубила в къщи?!" била тя...

 
Лечебни истории
 

Това е една история, преразказана от Берт Хелингер в книгата му "Love’s hidden symmetry" (Скритата симетрия на любовта"). Там заглавието на историята е "Двете мерки за щастие" и е една от онези истории, които той има навика да съчинява сам - използвайки вече налични истории или легенди и добавяйки нещо от себе си. Именно добавеното от него предава неговото послание към човека, за когото историята била предназначена. Когато прочетох за първи път тази история, тя ме обърка и озадачи. Трябваше да мине известно време, за да мога да я разбера ... т.е да усетя по-надълбоко, да почувствам за какво точно става дума там. Историята (в моя аматьорски превод) е по-долу, а тълкуването на посланието - оставям на вас. "В старите времена, когато боговете все още, изглежда, са били по-близо до човешките същества, двама певци на име Орфей, живеели на един и същ остров. Един от тях е бил Орфей Великият - същият този, за който знаем от легендите. Който...

 
Избрани статии
 

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата "Динамиките на подсъзнанието" от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн - едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията. "Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла "внезапно просветление" и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние - изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: "Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и дух...

 
Воинът на светлината
 

Това е една много любима моя приказка от моето детство. Сещала съм се за нея в моменти, когато вече отдавна не съм била дете, но ми е било трудно и тя ми е помагала. Тя е истинска лечебна приказка за мен. Написана е от Джани Родари. "Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му из­лизала прозрачна цицина. Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мис­лите му играят като шарени рибки в басейна си. Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и вед­нага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа. Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гър­дите му, не му давала мира, и тайната пре...

 
Self help
 
 

Двете клетки

 
29.08.2011



От Халил Джубран "В бащината ми градина се намират две клетки. В едната има лъв, който робите на баща ми докараха от ниневийската пустиня, а в другата — птичка, и то дори не пойна, ами врабче. Всеки ден, призори, врабчето приветства лъва с думите: - Здравей, братко затворник!" Коментар: Според християнството, всички сме братя и сестри... сега разбирам защо:)!

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха. Първият Аз: - Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем - скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ - длъжен съм да въстана! Вторият Аз: - Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване! Третият Аз: - А леко ли ми е на мен — Аз-ът, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец! Четвъртият Аз: - Измежду вас няма по-злочест от мен - защото моят жребий е чис...

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Пророкът" "Снощи си изнамерих нова наслада и докато за първи път й се отдавах, на прага ми се явиха дявол и ангел и взеха да се препират що е новата ми наслада. - Грях е! - викаше единият. - Добродетел е! - надвикваше го другият." Коментар: Чудя се кой от двамата е Единият, и кой - Другият...

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "В родния ми град живееха една жена и нейната дъщеря - и двете лунатички. Веднъж нощем, когато светът тънеше в тишина, жената и дъщеря й - дълбоко заспали -се сблъскаха в градината, забулена от мъгла. И майката промълви: -Най-сетне, най-сетне те срещам, неприятелко! Ти съсипа младостта ми, изгради живота си върху развалините на моя! Ах, де да можех да те убия! А дъщерята отрони: - Гнусна жено, стара и себична, ти се изпречваш между моя Аз и другия ми, по-свободен Аз! Ти искаш да направиш от живота ми отзвук на своя собствен увяхнал живот! Ах, де да беше мъртва! В същия миг пропя петел - и двете жени се събудиха. Майката рече топло: - Ти ли си, миличка? - А дъщерята отвърна топло: - Да, скъпа." Коментар: Добро утро!

 
Self help
 

Притча от Халил Джубран "Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче. Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала - той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето. - Това е песимистът - каза душата ми. - Да се махаме, тук не можем да се окъпем. Продължихме и стигнахме до вдадена в морето ивица суша. Там съгледахме човек, изправен върху бяла скала - той държеше обсипано със скъпоценни камъни ковчеже, вадеше от него бучки захар и ги хвърляше в морето. Това е оптимистът - каза душата ми. - И той не бива да види голите ни тела. Поехме отново и на брега забелязахме човек, който сбираше умрели риби и нежно ги пускаше обратно във водата. - И пред този не можем да се къпем - рече душата ми. - Това е човечният добротворец. Отминахме нататък. И стигнахме до място, където един човек очертаваше сянката си върху пясъка....