Архив
 
 
 
Self help
 

Има една притча за костенурката и скорпиона, която ми се прииска да коментирам: "Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила: -Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?! -Приятелко - отвърнал скорпионът - твоята природа е да помагаш, а моята - да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?" Дълго време не разбирах смисъла на тази история. Имам пред вид - не разбирах докрай. Не ми изглеждаше справедлива. Костенурката не само че беше невинна, но дори беше сторила добрина на скорпиона - беше го пренесла до другия бряг, а той в знак на благодарност я беше ужилил! С една част от ума си разбирах, че наистина пс...

 
Воинът на светлината
 
 

Самурай

 
26.09.2014



Има една история за един самурай, която много ми харесва. Разказвам я сега по памет. Имало едно време един самурай, чийто господар бил убит. Той тръгнал да търси убиеца на господаря си, тъй като самурайският му дълг повелявал да го убие. Когато го намерил, извадил меча си и посегнал да отнеме живота му. В този момент обаче убиецът го наплюл в лицето. Самураят усетил как гняв започнал да изпълва цялото му същество, затова прибрал меча си и си тръгнал без да го убие. Основно правило на неговата самурайска чест било да не убива в момент на афект, а когато е чист от всякакви емоции, неутрален. Убиецът знаел това и го използвал. Обичам тази история и си я припомням винаги, когато искам да конфронтирам някого за неща в неговото поведение, които не ми харесват. Помага ми да успокоя емоцията, да намеря правилната дистанция и разбиране, да подчиня инстинктивната, реактивна част у мен и едва след това да го информирам как неговото поведе...

 
Воинът на светлината
 

"Според японска легенда, в град Викаматсу живеел млад самурай на име Зенкай, който прекарвал времето си в игри на комар и гуляйджийство. Един ден Зенкай се влюбил в жената на местния съдия и злата жена го помолила да убие мъжа й и да му вземе парите. Зенкай се съгласил. Когато тръгнал да осъществи злодеянието, той минал покрай стар свещеник, който неодобряващо го изгледал. Без да обърне внимание на чувствата, които събудила в душата му тази среща, Зенкай продължил пътя си. Когато влязъл в къщата на съдията, той прерязал гърлото му, взел парите и двамата с жена му избягали в друга провинция. Скоро след като пристигнали в новия град, Зенкай започнал да изпитва отвращение към себе си, заради стореното и защото жената му омръзнала.; тя била суетна и алчна. Но освен това Зенкай не можел да изтрие от спомена си погледа на свещеника. Един ден той се измъкнал навън като оставил на жената цялото си имущество и тръгнал да търси све...

 
Воинът на светлината
 

Един човек работел в градината си, когато наблизо минал непознат, който казал: "Решил съм да се преместя на ново място. Какви са хората в близкия град?" Градинарят избърсал ръце в панталоните си и попитал непознатия: "Какви бяха хората в града, в който живеехте досега?" "Бяха егоисти, измамници и лъжци", отговорил странникът. "Ами, опасявам се, че ще откриете, че и в този град хората са също лъжци и мошеници." "Благодаря!", отвърнал непознатият, обърнал се и тръгнал в обратната посока. Малко по-късно друг човек се приближил до градинаря, който се бил навел и вадел ряпа. "Извинете", обърнал се към него вторият странник, "мисля да се преместя да живея на друго място и се питах какви са хората в близкия град?" "А какви бяха те в града, в който живеехте досега?" "О, прекрасни! Всички бяха мили и любящи!" "Е", отвърнал градинарят, "мисля, че и в този град ще откриете, че хората са мили и любящи." "Благодаря!"...

 
Воинът на светлината
 

Това е една притча, преразказана и тълкувана от Екхарт Толе. За мен тя е най-добрият пример за това как изглежда да практикуваме осъзнато "намаляване на егото" в живота си. "Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?“ Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето“. Учителят се грижел...

 
Лечебни истории
 
 

Притча за Бога

 
21.10.2012



"Пребивавал Непроявеният Бог в своя безметежен Абсолют, и ето - ни в клин, ни в ръкав, проявил себе си. Създал Бог множество души, всяка от които била неотменна част на Него Самия - както множеството страни (лица) на диаманта са неотменна част на самия диамант. В своята светлина, отразена от душите-лица, той създал удивителен и невероятен свят, в който имало всичко, което можете да си представите - мъж и жена, любов и ненавист, добро и зло... И направил Бог така, че всяка душа-лице отразявала и възприемала всичко индивидуално, по свой собствен начин, така че рисунъкът на живота никога да не се повтаря. Това гарантирало, че светът никога не може да бъде познат, а стремежът да бъде познат никога да не изчезне. След като направил това, Бог можел вече безкрайно да преживява себе си в безкрайно количество варианти - както като индивидуалните души-лица, така и като това, което те отразяват- възприемат. И сега, чрез конкретна...

 
Воинът на светлината
 
 

Петелът

 
12.10.2012



"Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюанван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой. -Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи. След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал: -Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук. След още 10 дена отговорът бил: -Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън. След нови 10 дена отговорът вече бил: -Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го - като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършена. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел - ще се обърне и ще побегне..." Коментар: Когато за първи път прочетох тази притча, я разбрах само с ума си. Но с всяка измината крачка от пътя ми с външните битки, които водех и продължавам да водя, започнах все по-отчетливо да я разбирам в нейната дълбочина. Като се има пред вид, че чувст...

 
Self help
 

Веднъж търсещите истината се качили на една висока планина при един мъдрец и го попитали: - Как да станем мъдри? Мъдрецът се намирал в медитация. След известно време излязъл от медитацията и казал: - За да станете мъдри, трябва да направите правилния избор. - А как да разберем кой избор е правилен? - Изхождайки от опита... - А как да придобием опит? - Правейки неправилни избори... притча в превод от руския сайт Путь к Просветлению - самопознание - www.pro-svet.at.ua Коментар: Ако сте объркани, ако не знаете дали сте на правилния или на неправилния път ...със сигурност сте на пътя на мъдростта. Той винаги започва с объркване. Да приемем тази част от Пътя си, означава да потвърдим Духа. След това ще дойде и яснотата...  

 
Воинът на светлината
 

Има една приказка за двете жаби, която знам от моя баща. Видях че я има и в интернет, но за мен това е приказка, която не съм чела, а са ми я разказвали, когато съм била малка и се е врязала в паметта ми. Затова сега я преразказвам със свои думи и със свой коментар. Имало две жаби, които паднали в един буркан с прясно мляко. Този буркан се превърнал в истински капан за тях, защото не можели да излязат от него - дъното било далече, за да се оттласнат от него и да изскочат, а ръбът на буркана - високо, за да се захванат за него и да се издърпат. Плували двете жабки, бутали с крачетата си, но по всичко изглеждало, че няма изход. Едната жаба, по-умната, направила анализ на ситуацията и казала на другата, че се отказва. Аргументирала се отлично и в заключение казала, че е загуба на енергия и проява на глупост да продължава да плува, надявайки се на спасение. След което се отпуснала и се удавила. Другата жаба обаче продължила да бута с...

 
Воинът на светлината
 

Напоследък се улових, че много често разказвам притчата за Магарето, което паднало в един кладенец. Затова реших, че е знак да я споделя и в сайта си. Ето я: "Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров. Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял...