Архив
 
 
 
Защо обичам Юнг
 

По-долу е откъс от автобиографичната книга на Юнг, в който този гениален психотерапевт описва най-късните години от живота си - вече прехвърлил 80-те. Неговите думи ме докосват и вълнуват - усещам в тях преживяното от един дълъг и необикновен живот. И съм благодарна за искреността и дълбоката човечност, с която той споделя преживяванията в края на живота си. "... И колкото повече остарявах, толкова по-малко разбирах или прониквах в себе си. Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това, но не мога да пресметна сбора. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното, нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за нищо, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И въпреки цялата несигурност усещам няка...

 
Self help
 

"Решаващият въпрос за човека е дали той е свързан с безкрайността или не. Това е критерият на неговия живот. Едва, когато знам, че безкрайното е същественото, ще съм в състояние да отклоня интереса си от преходните и от всички неща, които не са от съществена важност. Но ако не знам това, то бих претендирал, заради едно или друго качество, което смятам за свое лично притежание, че представлявам нещо в света - може би заради "моята" красота или "моето" дарование. Колкото повече човек изтъква фалшиви притежания и колкото по-слабо чувства главното, толкова по-неудовлетворителен е животът му. Той се чувства ограничен, защото си поставя ограничени цели, а това поражда завист и ревност. Когато чувства и разбира, че още тук, в този живот се докосва до безкрайното, то неговите желания и нагласи се променят. В края на краищата човек е значим само поради същностното в него, а ако него го няма, животът му е пропилян. В отношенията ни с другия съ...

 
Защо обичам Юнг
 

"Човек си запазва последната дума дори пред Божията воля. В противен случай - в какво би се състояла свободата му? И в какво - смисълът й, ако не е в състояние да заплаши заплашващия?" К.Г.Юнг, "Автобиография - спомени, сънища, размисли", с214 Коментар: Днес ви пожелавам да си запазите последната дума за всичко, което става в живота ви - някой нещо ви казва или нещо се случва - вие избирате как да реагирате, дали да се съгласите и в какво да превърнете случващото се. Защото свободата е предпоставката за творчеството... а всички ние сме творци!          Камелия

 
Защо обичам Юнг
 

"Говори се, че съм бил осведомен или дори "мъдър", но аз не мога да го приема. Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока. Какво ли може да означава това? Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от тях смятат, че трябва да направят нещо с него. Не правя нищо. Не мисля, че съм този, който би трябвало да се грижи черешите да имат дръжки. Стоя и съзерцавам удивен онова, което Природата може да направи. Има една хубава стара легенда за един равин и неговия ученик, който го попитал: "Едно време имало хора, които са виждали лицето на Бога - защо сега не можем да го видим?" Тогава равинът отговорил: "Защото днес вече никой не може да се поклони толкова ниско." Човек трябва да се наведе, за да може да гребне от потока." К.Г. Юнг, "Автобиография - спомени, сънища, размисли", с.351 Коментар: Не е наша отговорността да се грижим черешите да имат дръжки. ...

 
Защо обичам Юнг
 

"Всеки човек, който не е минал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал. Тогава те обитават "съседната къща" и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом. Когато човек се отказва от твърде много неща, а други изоставя или забравя, възниква възможността или опасността изоставеното или отказаното да се върнат с удвоена сила". К.Г. Юнг, "Автобиография - сънища, спомени, размисли", с.272 Коментар: Ако днес тази мисъл ви намери да преминавате през "ада на своите страсти", значи всичко е наред:) Намирате се на пътеката за тяхното превъзмогване... а и се спестяват проекциите върху "съседната къща". Може би скоро ви чака нещо по-добро... нещо, което психолозите наричат цялост, а във всекидневието си го разпознаваме в лицата на мъдрите и спокойни хора, които приемат с усмивка всичко, което им предостави живота (включително и техния вътрешен живот). Камелия

 
Self help
 

По-долу е текст от автобиографичната книга за живота на К.Г. Юнг. Това е един от многото текстове в тази книга, които по много личен начин представят една от основните идеи на този гениален психотерапевт, а именно, че в нашето колективно несъзнавано връзката с нашите предци е по-жива от всякога. Тя е във въпросите, които са останали нерешени от тях, в делата, които са останали недовършени в живота им. Тази жива връзка с предците ни често се преживява като властваща над съдбата ни нужда да довършим Недовършеното и да отговорим на Неотговореното от тях. Ако не сме наясно с тази динамика, произтичаща в дълбоките пластове на нашето несъзнавано, можем да се чувстваме като жертви на тежка и безсмислена съдба. Но ако разбираме приемствеността в съдбата ни със съдбите на нашите предци, вместо това можем да разпознаем в нашите житейски проблеми зовът на нашите предци. И - да отговорим на него по-достоен начин. “Докато работех върху камен...

 
Защо обичам Юнг
 
 

Наградата

 
29.06.2010



В началото на 1944 година създателят на аналитичната психология - К.Г. Юнг се разболява. Счупва си крака, а след това получава и сърдечни пристъпи, по време на които преживява състояния близки до смъртта, съпътствани с изключително ярки видения. Запознаването с виденията на Юнг определено е нещо, което заслужава да се знае, защото представя изключително точно и завладяващо как изглеждат преживяванията на срещата с несъзнаваното в неговата нуминозна сила. Но тъй като това е твърде дълъг текст, а и целта на тази публикация е друга, сега ще цитирам само емоционалния аспект на това преживяване: "Това преживяване ми донесе усещането за крайна бедност, но и същевременно за огромна пълнота. Нямаше вече нищо, което да искам или да мечтая, т.е. аз, така да се каже, съществувах обективно; бях онова, което съм бил и което съм живял. Отначало доминираше чувството, че съм унищожен, оголен, дори ограбен, но изведнъж и това изчезна...Нямаше никакв...

 
Защо обичам Юнг
 
 

Жертвата

 
28.06.2010



Ето малко факти за живота на най-любимия ми психотерапевт - Карл Густав Юнг, чиито книги са най-големият източник на подкрепа от страна на психотерапията  в духовните ми търсения. В периода след публикуването на книгата му "Промени и символи на либидото", с която разкрива различията си с Фройд, Юнг публично е отхвърлен и критикуван. За този момент той пише: "След разрива с Фройд всички мои приятели и познати се оттеглиха. Книгата ми беше обявена за боклук. Провъзгласиха ме за мистик и с това работата приключи... Но аз бях предвидил самотата си и не си правех илюзии относно реакциите на моите така наречени приятели. Това беше нещо, което бях очаквал. Знаех, че съм заложил всичко и че трябва да отговарям за убежденията си. Осъзнавах, че главата "Жертвата" означаваше моята собствена жертва. Това решение ми помогна да започна отново да пиша, макар да знаех, че никой няма да разбере моите идеи." Споделям този факт от живота на Юнг, защ...

 
Self help
 

"Ах, тези послушни, прилежни и здрави хора - те винаги ми напомнят за онези оптимистични попови лъжички, които, весело размахвайки опашки, се припичат на слънцето в някоя гъсто населена дъждовна локва - най-плитката от всички подобни, без дори да подозират, че още утре тя ще е е пресъхнала!" К.Г.Юнг "Автобиография - спомени, сънища, размисли"

 
Self help
 

"...  Аз обаче знам от опит, че това не е за добро - хората не бива да бъдат надхитрявани даже, когато това е в тяхна полза. Не искам да изкарвам никого от релсите на неговата криворазбрана вяра. Навярно за оня човек е било добре да стигне до абсолютен провал, отколкото да бъде спасен с лъжливи средства. Аз никога не преча на хората. Ако някой рече: "Ще се самоубия, ако...", тогава казвам: "Щом вашето намерение е такова, аз нямам нищо напротив". К.Г. Юнг, от книгата "За основите на аналитичната психология", Тавистокски лекции- 1935, с.110