публикувано 17.05.2017 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Белла ДеПауло: редефиниране на дома и семейството през 21-ви век

Винаги ме е вълнувал въпроса за това каква ли ще бъде формата на семейството в бъдеще. Имам пред вид това, че семейството – във формата, в която сега го познаваме, има своите исторически предпоставки, ограничения и културни специфики, а времето, в което сега живеем, се променя. Драматично се променя. И с това се променят и формите на заедност между хората. Затова, когато попаднах на статия от Белла ДеПауло – психолог, преподавател в Университета Санта Барбара, Калифорния, и дългогодишен изследовател на хората, които не се женят или живеят сами, се зарадвах – разбрах, че съм намерила отговор, който за себе си намирам за много смислен и удовлетворителен.

Тази жена посвещава житейското си дело за дестигматизиране на групата на неженените – т.е. на хората, които не се вписват в традиционната представа за успех, според която успехът е, освен, професионална кариера, и създаване на дом и семейство. С аргументите на научен изследовател, който повече от две десетилетия се занимава с тази тема, Белла ДеПауло разкрива отчетлива тенденция на промени в съвременната форма на семейство, според която все повече хора живеят сами и никога не се женят (в САЩ това е всеки един на четирима възрастни). Също така доказва, че животът „сам и неженен“ по никакъв начин не е по-малко пълноценен и удовлетворителен от този на семейните двойки. Според нея, на мястото на традиционното нуклеарно семейство вече идват нови форми на „живеене заедно“, т.е. различни форми на „разширено семейство“, които, освен родното семейство, включват приятелите, съседите и принадлежността към групи по интереси.

За някои хора, пише Белла ДеПауло, чувството за свързаност и принадлежност  не минава през живота в семейна двойка. Нещо повече, тъй като да бъдеш „сам и неженен“ става все по-масово явление, това започва да пренаписва социалния консесус за това какво е домът и семейството. Тъй като искам да подкрепя хората, които проправят нови пътеки чрез социалната си роля на иноватори в областта на семейството, реших да преведа една нейна статия със заглавие, „Все повече хора са неженени – и това е добро нещо“. Ето я по-долу.

Белла Де Пауло

Превод от английски, „More people than ever before are single – and that’s a good thing“

„Двайсет и първи век е векът на хората, които живеят сами.

Днес броят на възрастните хора, които живеят сами в САЩ и много други нации по света, е безпрецедентен. И цифрите не просто казват, че хората остават сами дълго време преди да се установят. Мнозина остават сами за цял живот. Според изследване от 2014 година (A 2014 Pew Report), във времето, когато човек достигне 50-тата си година, средно един на всеки четирима никога не се е женил. Главоломното нарастване на хората, които живеят сами, кара някои да изпадат в паника…

Но, вместо да се терзаем, вероятно по-добре е да празнуваме.

Аз съм социален учен и съм прекарала последните две десетилетия в изследване и писане за хора, които живеят сами. И това, което открих, е, че нарастването на хората, които живеят сами, носи добро на нашите градове и общности, на нашите роднини, приятели и съседи. Тази тенденция дава възможност да се редефинира традиционното значение – и граници – на дом, семейство и общност.

Връзки, които свързват

За дълги години общностите в страната ни са били организирани в гроздове от нуклеарни семейства в жилища от предградията. Вече има знаци, че това обаче не работи толкова добре. Тези домове са твърде изолиращи – твърде далече от работата и един от друг. Според национално изследване, започнато през 1974, американците никога не са били по-малко склонни да създават приятелства с техните съседи, отколкото е сега, а добросъседството е най-ниско в предградията.

Изследванията също така показват, че неженените променят тези тенденции. Например, те са по-склонни от женените хора да окуражават, помагат и да се социализират с техните приятели и съседи. Те също така са по-склонни да посещават, помагат, съветват и да поддържат връзка с техните връстници и родители.

На практика, несемейните са истинският живот на по-малките или по-големи градове. Те по-често участват в граждански групи и публични събития, записват се в повече курсове за изкуство и музика, по-често излизат на вечеря, отколкото хората, които живеят с други. Неженените, безотносително дали живеят сами или с другите, в сравнение със семейните, по-често стават доброволци към организации за социална помощ, образование, болници и други организации, посветени на изкуствата. За сравнение, когато двойката се ожени и заживее заедно, те имат склонност да водят по-уединен живот, дори и да нямат деца.

Изграждане на сила и устойчивост

За съжаление, животът на неженените продължава да бъде стигматизиран и по навик неженените са стереотипизирани като по-малко уверени и по-егоцентрични, отколкото женените. Казва се, че те ще умрат по-рано, самотни и тъжни. Противно на това, изследванията на хората, които живеят сами, откриват, че те се справят отлично, не се чувстват изолирани, нито са тъжни и самотни. Докладите за ранната смърт на неженените също е силно преувеличена, както и претенциите, че женитбата превръща нещастните болнави неженени хора в щастливи и здрави брачни партньори.

В не малък брой значими случаи, именно неженените са тези, които се справят особено добре. Например, изолацията на двойките, които живеят заедно или са женени, може да ги направи уязвими към влошено психично здраве. Изследванията показват, че хората, които не се женят, развиват по-голяма увереност в своите възгледи и осъществяват по-голям личностен растеж и развитие в сравнение с тези, които се женят. Например, те оценяват значимата работа повече, отколкото женените двойки. Те, също така, може в по-голяма степен да се наслаждават на уединението.

Редефиниране на семейство и дом

Женените хора често поставят своя партньор (за някои, и децата) в центъра на живота си. Това е нещото, което от тях се очаква да направят, и, често това е нещото, което те самите искат да направят. Но неженените хора разширяват традиционните граници на семейството. Хората, за които най-много ги е грижа, може да включват, освен семейството в традиционния смисъл, и приятелите, бившите партньори и менторите. Това е по-голямо, по-включващо семейство от хора, които са значими.

За много неженени хора еднофамилните жилища в предградията не могат да предложат баланса между социабилност и уединение, за което те копнеят. Те се интересуват повече от това да създадат разнообразие от различни пространства за обитаване. Понякога можете да откриете различни вариации на традиционните разпределения на домове за няколко поколения, които позволяват едновременно лично пространство и независимост, както и социално общуване. Други, при това не просто твърде млади, живеят с техните приятели или други семейства по избор.

Тези, които високо ценят своето време, често избират да живеят сами. Други, дори и да са обвързани в романтична връзка, също избират да живеят в собствено място – жизнен стил, наречен „живеейки отделени, заедно“.

Някои от най-очарователните иновации се откриват от хора, които търсят едновременно уединението и лесната социабилност. Тези индивиди може да се преместят да живеят в свой апартамент, но той не е в сграда или в квартала, където родното им семейството или приятелите вече живеят. Те може да купят двойна къща с близък приятел или да изпробват как е да се живее в общност на споделено домакинство или „джобно-съседство“ – общности на малки къщи, обединени около споделено пространство като двор или градина.

Родителите, които сами отглеждат децата си, също иновират. Самотните майки, например, могат да отидат до CoAbode и да намерят други самотни майки, с които да споделят дома или живота си. Други самотни родители може да решат да отгледат децата си с пълната подкрепа на друг родител. Сега те имат възможност да потърсят партньор в родителстването – без очаквания за романтична връзка или брак – в уебсайтове като Family by Design и Modamily.

Тъй като потенциалът да живееш пълноценен и значим живот като неженен става все по-широко разпространен, да живееш сам ще бъде все по-автентичен избор. И, когато да живееш сам стане истински избор, тогава и това да се ожениш, също се стане такъв. Много малко хора ще се женят като средство да избягат от самотния живот или просто да направят това, което се очаква да направят, и все повече ще изберат това, просто защото наистина го искат. Ако настоящата тенденция продължи, следващите поколения ще имат безпрецедентни възможности да търсят и откриват живота, който им подхожда най-много, вместо този, който им е предписан.“

Белла Де Пауло

Към казаното от Белла Де Пауло бих искала да добавя и своите впечатления.

Имам честта да познавам не един и двама човека, които са жив пример за това, което тя пише – хора, които водят пълноценен и динамичен живот на щастливи несемейни хора. Това е резултат на факта, че са инвестирали не малко усилия и време, за да подхранят своето лично и духовно развитие, участвайки в семинари и групи за личностно развитие, посещавайки психотерапия или други форми за вътрешна работа, четейки активно. За тях да не създадат собствено семейство е осъзнат житейски избор, с който са в хармония – нещо, което винаги са знаели с „по-дълбокото“ на душата си и в което виждат възможност за по-голяма свобода от средностатистическата.

Познавам и хора, за които да живеят сами и несемейни е наложена отвън принуда, чиято скрита логика не разбират и затова продължават да негодуват. Когато съм общувала с тях, винаги съм се изумявала как така, въпреки отчетливата им физическа привлекателност, интелигентност и професионален успех, Животът решава да не им предостави срещата с „Господин Подходящ или Госпожа Подходяща за създаване на семейство и отглеждане на деца„. Този вид хора напускат терапията, ако не тя доведе до промяна на семейния им статус.

Има и трети – които в процеса на психотерапията осъзнават, че това, което са си мислели, че искат, а именно семейство и деца, всъщност не го искат. Че желанието за дом и семейство е било интроекция, т.е. вярване, което е дошло отвън – от семейството и социалната среда, което те безкритично са приели като свое. Когато направят диференциацията от подобни колективни предписания или родителски очаквания, те се успокояват и откриват нови възможности за заедност, които преди това не са виждали.

Макар и да не разполагам със статистически данни за България, така както е за Белла ДеПауло по отношение на САЩ, имам основание да смятам, че и тук също е налице тенденцията броят на хората, които не създават традиционно семейство, да нараства. Тъй като знам колко психично осакатяващ може да бъде натискът на статуквото, много ми се иска да подкрепя и аз със своя глас дестигматизирането на неженените хора – в тяхно лице виждам истинските семейни иноватори, които откриват нови форми на „живот заедно с другите“.

В професионалната си практика, а и не само, съм се срещала с достатъчно нещастно женени и достатъчно нещастно неженени хора, за  да знам, че пълноценният живот и любовта нямат нищо общо с това дали си успял да се пласираш добре на пазара на брачните договори. Дошло е времето желанието за създаване на семейство да се освободи от натиска на традицията или от страха от самотата. И двете са твърде невротични причини, за да бъдат включени в решението да се обвържеш дълбоко с друго човешко същество.

Исторически, семейство е гарантирало оцеляването ни като индивиди. Без подкрепата на другите членове на рода, отделният човек е бил много слаб и уязвим. Но времената се менят и индивидуалното оцеляване  в съвременния свят вече се подкрепя и от друг вид общности, които също дават възможност за принадлежност и подкрепа. Подобни промени са описани като един от аспектите на прехода от епохата на Рибите към епохата на Водолея и е впечатляващо, че един такъв чисто научен дискурс, като психологическите изследвания на Белла ДеПауло, подкрепя с аргументите си подобна езотерична теория.

Сред многото промени, с които свързваме този преход, е преход от ценностите на традиционното семейство, религиозната вяра, саможертвата и състраданието към ценностите на индивидуалността, свободата и груповото съзнание. Родството на бъдещия човек ще се основава на сродство, а не на роднинство. Връзката, която ще свързва, е духовна, а не кръвна. Виждам в редефинирането на традиционните понятия за дом и семейство, описани от Де Пауло, научната аргументация на идеята за прехода между епохите.

Камелия Хаджийска

Белла Де Пауло е лектор в ТЕД презентация на тема „Какво никой не ви е казал за хората, които са неженени“ („What no one ever told you about people who are single), както и на множество книги, сред които „Неженен: как неженените са стереотипизирани, стигматизирани и игнорирани, и въпреки това живеят щастливо“, „Най-доброто от живота сам“, „Как живеем сега: редефиниране на дома и семейството през 21-ви век“. Основните идеи от нейните изследвания са представени и в статии в сайта й  www.belladepaulo.com. Ако имате желание да допринесете за разпространение на нейните идеи след българската аудитория, с радост ще публикувам, тук – в този сайт, ваши преводи и други нейни статии. Просто изберете статия, която ви харесва, и ми пишете преди да започнете превода:).