публикувано 30.12.2009 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

3. Beech(бук)

Цветето на толерантността

От знам всичко… до разбирам повече

„Имат нужда да усещат повече доброта и красота в заобикалящия ги свят. Въпреки че много неща не изглеждат правилни, могат да видят доброто в тях. Могат да бъдат по-толерантни и милостиви. Разбират, че различния подход към всеки човек и към вяко нещо може да доведе нещата до съвършенство.“  Е.Бах

Принцип: Букът е свързан с душевните качества на съчувствието и търпимостта. В отрицателното на бука състояние човек реагира тесногръдо, неотстъпчиво, нетолерантно.

Ключови симптоми: Пристрастеност към критика, арогантност, нетолерантност. Съди другите,  без да се опитва да ги разбере.

Симптоми в блокирано състояние: Грешките на другите се виждат веднага. Не се проявява разбиране или снизходителност към чуждите недостатъци. Не може да се отнесе с разбиране към другите, защото собствените чувства са блокирани. Вечно се осъждат грешките на другите. Откриват се само отрицателните страни и слабостите, но не се, разпознава положителното. Реакциите са понякога дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост. Поради критичното поведение се изпада  изолация.

Потенциал в трансформирано състояние: Точна духовна преценка. Разбиране за човешкото поведение и начините на развитие на индивида. Добри диагностични способности. Толерантност в живота, разпознава се единството в многообразието.

По-подробно: Всеки човек изпада понякога в отрицателното състояние на бука. Кой не е осъждал строго другите и после не е установявал, че не е бил прав? В отрицателното на бука състояние човек е склонен към критични оценки,  често от субективна гледна точка. Другите се оценяват строго, без да се вникне в положението или в чувствата им. Действа се с предубеждения и рядко човек е толкова арогантен, както в отрицателното състояние на бук.

Друга проява на отрицателното състояние е образът на строгост и педантичност, който се стреми към ред, точност и дисциплина, без да разбира, че не всички имат еднакви способности и еднакво социално положение при стартирането си в живота. В сила е правилото: „вижда сламката в окото на другите, но не гредата в своето“. Изживяването е насочено навън и е много трудно да се осмисля преживяното. Това често се проявява със смущения в храносмилателния тракт.

Отрицателното състояние на бука често се среща при хора, които принадлежат към дискриминирани малцинствени групи и тяхното самочувствие се накърнява от омраза, унижения, разочарования и оскърбления. Тези хора намират вътрешна компенсация, като съзнателно се изолират от другите и си изграждат собствена система от ценности, с която се поставят над останалите. Чувствата на унижение ги засягат по-малко, защото се отразяват към външния свят под формата на критика и арогантност. За защита срещу болезнените изживявания собствените чувства се потискат, а с това се ограничава и възможността за възприемане на чувствата на другите. Чрез изградените защитни механизми личността отхвърля гласа на своето Висше Аз. В нашия случай тя става критична и арогантна и по този начин проектира нежеланите чувства към околния свят.

Тези отрицателни отражения вредят не само на самата личност, но и на обществото. Оттам те отново рефлектират върху личността и могат да се проявят в редица физически симптоми на раздразнение. Личността все повече загрубява, защото не може да обменя енергия както със своето Висше Аз, така и с околната среда. Ако личността успее да излезе от ограничените си ценностни представи и да се отвори за своето Висше Аз, душевната й енергия се насочва към познание и самопознание. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите – в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност; тази толерантност, за която д-р Бах припомня молитвата на Исус на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят.“

Когато човек е предразположен към отрицателното състояние на бука, има много основни идеи, които той може да използва: увереността, че е колелце от голямата машина, или че е малка клетка от висш организъм и само по този начин може да просъществува – само ако трепти в съзвучие със закономерностите на по-висшето същество. Като малка единица той трудно може да вникне в смисъла на общото и затова неговите категорични оценки не могат да бъдат верни.
Човекът с тези заложби трябва да разбере, че във всеки от нас се фокусират различни отражения. Затова не трябва да препращаме към другите своите опасения и защитни механизми, а по-скоро да опитаме да осъзнаем положителните влияния от околната среда. Така, вместо отчуждаване, се установява чувство на единство, сродяване на душите и хармония, което всъщност е желано дори от човека в отрицателно състояние на бук, въпреки пристрастеността му към критика. Намерим ли това чувство на единство в себе си, тогава околната среда става по-хармонична, дребнавостите вече не ни дразнят и ние все повече разпознаваме единството в многообразието.

Цветовете на бука помагат да се възстанови вътрешната връзка и връзката с общото единство. Те разхлабват вътрешната твърдост и внасят в енергийната система радост, ведрост и багри. В положително състояние на бук личността става „толерантен диагностик“, своята силна проницателност и точна преценка тя поставя в услуга на себе си и на обществото.

М.Шефер