публикувано 31.12.2009 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

7. Chestnut bud (кестенова пъпка)

Цветето за научаване

От повърхностност… до опит

„За тези, които не се възползват напълно от опита и наблюденията си. На тях им трябва повече време, за да научат всекидневните уроци на живота. Ако едно преживяване е достатъчно за някои хора, за тези са необходими няколко преживявания, дори понякога повече, преди урокът да бъде научен. Затова, за тяхно съжаление, правят в различни ситуации една и съща грешка“.      Едуард Бах

Принцип: Пъпката от конски кестен е свързана с душевните потенциали на учението и материализацията. В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек трудно съгласува вътрешния свят на мислите си с материалната действителност.

Ключови симптоми: Правят се винаги и отново едни и същи грешки, защото опитът не може да се осмисли и от него не може да се извлече поука.

Симптоми в блокирано състояние: Изпада се винаги в едни и същи затруднения, водят се все същите спорове и т.н. Поуките от живота се натрупват много бавно поради липса на интерес, равнодушие, липса на наблюдение или вътрешна пасивност. От собствения опит се извлича малко  полза, той не се осмисля. Търси се нещо ново, преди да се изпита вече усвоеното. Въобще не се стига до идеята, да се използва чуждия опит. Понеже човек в мислите си е винаги е избързал с две крачки напред, то той реагира в сегашната ситуация невнимателно, нетърпеливо или незаинтересовано. Човек има чувството, че управлява автомобил с прекъсващ мотор. Пациентът оставя у другите впечатлението, че е безотговорен и наивен, че се учи бавно и с прекъсвания, че е със забавено развитие. Това състояние може да се съпровожда от периодически физически заболявания, например мигренозни пристъпи, периоди от засилено акне, други пристъпни заболявания.

Потенциал в трансформирано състояние: Вътрешното превключване става лесно, учението протича леко. Духът е жив и бодър, учи се и чрез наблюдение върху поведението на другите. Събитията в живота се следят внимателно, особено точно се наблюдават отрицателните явления и собствените грешки. Вниманието е насочено винаги в настоящето и всеки опит служи за вътрешно обогатяване. От ежедневния опит се извлича най-доброто. Човек разглежда себе си и своите грешки от известно разстояние, от гледна точка на околните.

По-подробно: В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек е склонен да прави винаги една и съща грешка и цял живот не е в състояние да се поучи от това. Например една жена купува винаги розови блузи, въпреки, че многократно е разбрала, че това не й подхожда. Тя има вече пет такива блузи в гардероба си и никога не ги облича. На въпроса защо постъпва така отговаря смутено: „наистина не зная, смешно е, но този цвят винаги ме привлича…“.

Подобен е случаят с мъжа, който винаги общува със своенравни, червенокоси жени, въпреки, че те не му подхождат по темперамент и характер. Когато го запитат, не е ли възможно да направи друг избор, той отговаря наивно: „и аз се питам същото, но нещата винаги се объркват“, след което веднага повтаря грешката си.

Хората в състояние на кестенова пъпка не напредват външно, понеже вътрешно се движат с ракетна скорост. В главата си те често са две крачки по-напред, отколкото в действителността. Те приличат на човека, който пише книга и още при първите една-две глави започва да съставя планове за втора и трета книга. По този начин става много съмнително, дали книгата му изобщо ще бъде дописана до края.

В отрицателното състояние на кестенова пъпка човек трудно прави оценка и не може да използва опита си за бъдещето. Повтарянето на нови и нови опити и заблуди го вкарва в задънена улица. При това тези хора често пъти не страдат от оформилото се положение на нещата.

В живота може да се случи тези хора да боледуват физически, с периодични повторения, например от пристъпи на мигрена, които се появяват винаги при едни и същи спорове на една и съща тема с определен партньор. Друг пример е язвата на дванадесетопръстника, която точно, като по часовник, се обажда при определени професионални стресови обстоятелства. „Какво да се прави „, примирява се пациентът в отрицателно състояние на кестенова пъпка и си купува пак хапчета, вместо да се опита да промени професионалната ситуация. Човек в това състояние прилича на състезателен кон с капаци на очите, който винаги тича срещу едно и също препятствие и се спъва в него. Отвън това изглежда като част от филмова лента, която непрекъснато се повтаря. Действие няма, развитието е спряло, филмът може да продължи само ако жокеят слезе от коня и разгледа препятствието, за да прецени, какво може да се направи по същество. В момента, в който той направи изводите си, препятствието е преодоляно без проблеми и действието във филма може да продължи.

Външният наблюдател понякога има чувството, че хората под знака на кестеновата пъпка бягат сами от себе си и си налагат да не се занимават с миналото си и изобщо с живота си. Така те губят опита от миналото и остават винаги с празни ръце. Те не намират опора за решенията си, да не говорим за обобщени принципи, върху които биха могли да изградят бъдещето си.

Изглежда така, като че ли личността се противопоставя по детски на своето Висше Аз, не признава водещата му роля и понякога просто отхвърля уроците на живота. Така тя се отдалечава с упоритостта си от същинския енергиен процес. Тя принудително следва своя собствен път вместо да се открие и да се остави да бъде носена от по-висшето енергийно явление. В отрицателното състояние на кестеновата пъпка човек трябва да се научи да плува с рибното ято напред, срещу течението, вместо да кръжи някъде по средата, като в малък собствен аквариум. Човек трябва да разбере, че без миналото не може да навлезе в бъдещето, защото то е само отражение на миналото, а същинското развитие се осъществява днес, в настоящето. Затова не можем да избягаме от миналото си, то винаги и отново ни напомня за себе си.

Състоянието на кестенова пъпка изглежда е твърде младежко енергийно състояние. И в действителност, кестеновата пъпка доста често се прилага за лечение на деца. Децата от този тип правят впечатление на разсеяни и невнимателни, но без да блуждаят с мислите си, в мечти и фантазии, както децата от типа на повета. Те просто не забелязват много неща, затова например забравят редовно сандвича си за училище и затова написват погрешно при диктовките винаги едни и същи думи; така те изостават от нивото на своите съученици. „Детето малко изостава“, казват родителите и не забелязват, че то в момента живее в съвсем друго време и пространство. То не може да координира вътрешния си живот, протичащо отчасти в по-висша сфера на трептения, с честотата на трептения на околната среда. С опитите си да върнат принудително детето в „нормалната“ реалност, родителите постигат обратен резултат: то става още по-несигурно, реагира несръчно и външно изглежда глупаво. Ако родителите прекратят натиска си и се опитат да попаднат в съзвучие с честотата на трептенията на детето, то това трябва да стане в неговото пространство. Тогава дарбите на детето ще се развият по неговите собствени закони и, както показва опитът, то в кратко време прави бързи крачки на развитие.

Пъпката от конски кестен помага за по-доброто координиране на вътрешната мисловна дейност с материалните предпоставки на действителността. Човек научава бавно, но сигурно да наблюдава явленията, спокойно и без притеснение. Той започва да извлича полза за бъдещето от своя собствен опит и от опита на другите. Той съумява да гледа на себе си от известно разстояние и да се преценява така, както го преценяват другите хора. Така той създава предпоставките за натрупване на жизнен опит и за придобиване на вкус към живота.

М. Шефер