публикувано 05.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

38. Willow (плачеща върба)

willowЦветето на съдбата

От негодувание към съдбата… до поемане на лична отговорност

„За тези, които са страдали от нещастия или беди и им е трудно да ги приемат без оплаквания или негодувание, защото съдят за живота си по това колко успех им носи. Чувстват, че не са заслужили такава несправедливост и се огорчават от това.“       Едуард Бах

Принцип: Плачещата върба е свързана с душевните качества на личната отговорност и конструктивното мислене. В отрицателното състояние на плачещата върба, човек търси вината само във външния свят и често мисли отрицателно и разрушително.

Ключови симптоми: Вътрешна ненавист, огорчение, „жертва на съдбата“.

Симптоми в блокирано състояние: Огорчение от живота и от съдбата. Чувства се онеправдан. Не смята, че сам е отговорен за положението си, виновни са другите или самите обстоятелства. Има чувството, че животът е твърде пестелив с него. Изпитва безпомощност пред житейските ситуации. Иска от съдбата, но не е готов да дава. Приема помощ от другите като нещо, което е естествено, и така постепенно се отчуждава от тях. Подчертава отрицателните страни на нещата и затова често го определят като мърморко, който разваля доброто настроение на останалите. Обладан е от чувство за безсилие. Завижда вътрешно на другите за по-добрата им съдба, за щастието или здравето им. В екстремните случаи дори опитва да наруши доброто настроение и оптимизма на другите. Прави злобни и отрицателни забележки поради вътрешно огорчение. Кипи в тиха ярост, но не избухва. Вътрешно не желае да признае собствената отрицателна настройка и затова не може да промени нищо. При оздравяване признава с половин уста, че има подобрение.

 Потенциал в трансформирано състояние: Основната настройка е положителна, поема сам отговорността за собствената съдба. Разбира зависимостите между своето мислене и външните събития. Знае, че може да привлича както положителното, така и отрицателното, според закона „каквото е вътре, такова е и навън“ и съзнателно работи с този принцип. От „жертва“ става „зидар“ на своята съдба.

По-подробно: В отрицателни периоди на плачещата върба човек негодува срещу злата си съдба и не може да разбере как другите могат да бъдат толкова щастливи и безгрижни. Това го дразни и той се изкушава да им развали доброто настроение. Всеки човек е имал такива черни дни. Те са израз на преходното отрицателно състояние на плачещата върба.
За съжаление, това състояние може да стане хронично и да се отрази разрушително на него и околните му. Както гнилата ябълка заразява всички ябълки в кошницата, така и човекът в хронично отрицателно състояние на плачещата върба предава своето настроение на мърморко и отрицател на околните.

В отрицателното състояние на плачещата върба човек се чувства бедна жертва на зла съдба, винаги насочена срещу него. „С какво съм заслужил това?“, „как може животът да бъде толкова несправедлив!”, се провиква той, без да включва в равносметката своето собствено поведение. Човекът в това състояние силно изявява външно своите разочарования и огорчение. То се среща естествено по-често при хората, които са преминали средата на живота и почват да чувстват подсъзнателно, колко малко са постигнали от своите идеали и надежди. Ръководителят, който трябва да отстъпи мястото си на своя подчинен се чувства подценен и изигран от него. „Е добре, нека да бъде така, щом като е толкова способен…“, казва той с обиден израз на лицето.

Хроничните характери на плачещата върба са оградени от невидима стена на мрачно настроение. Те могат години наред да носят в сърцето си огорчение от определен човек или от дадено положение, без да го изложат открито. Свекървата обвинява вътрешно снахата, че се е отделила със сина  й в отделно жилище, външно остава учтива, но отношенията са напрегнати. Тя никога не се противопоставя открито на снаха си, но си отмъщава години наред с прикрити намеци пред сина си, а вътрешната й неудовлетвореност се проявява с периодически ревматични пристъпи.

Хората в отрицателно състояние на плачещата върба са като вулкан, който пуши и изтласква отровни изпарения, но никога не избухва. Това, че снахата пазарува за своята ревматично болна свекърва и пере пердетата й, се приема като нещо естествено, което не се нуждае от внимание или благодарност. Понеже тези характери изискват много, без самите те да дадат, това отблъсква с течение на времето всички, които са били отзивчиви и приятелски настроени към тях.
Така хроничният тип на плачещата върба става все по-самотен и по-озлобен и от своя страна се отдръпва от живота. Ако по-преди е посещавал с удоволствие театъра, сега остава вкъщи „защото новите пиеси или са безинтересни или твърде отрицателни“. Както и да се обсъждат нещата, те виждат вече само отрицателните страни на живота. Типично изказване на такъв пациент, чието състояние е започнало да се подобрява: „чувствам се малко по-добре, но далеч не толкова добре, колкото това изглежда отвън!“. Изглежда така, като че ли иска да възпре появата на положителни чувства в себе си.
В отрицателното състояние на плачещата върба човек се чувства „жертва“ и по този начин намира оправдание пред себе си, за да не носи отговорност за своята съдба. Той сочи упорито околния свят и упорито избягва да направи връзка между вътрешното си състояние и външните събития или поне да се опита да помисли върху това.

В какво се състои несъответствието в отрицателното състояние на плачещата върба? И тук то се дължи на нежеланието на личността да приеме водещата роля на своята душа и на своето Висше Аз. В това състояние личността не приема резултатите от това ръководство, защото не преценява успехите в живота по вътрешното изживяване, а предимно по материални критерии. Причина за негодувание срещу съдбата е например невъзможността да се запази хубавата фигура, неуспехът да се получи докторска титла, не сполучилата покупка на вила в Швейцария. Обаче това негодувание не е достатъчно, личността се опитва да се барикадира срещу всички по-нататъшни опити за водачество на своето Висше Аз. Вместо да си сътрудничи с него, тя се съпротивлява пасивно и по този начин вреди не само на себе си, но отравя и средата си и греши по отношение на Висшето Начало.

В упорито отрицателно състояние на плачещата върба човек трябва най-напред да се научи да разпознава и възприема своето собствено огорчение и отрицателна настройка. Понеже, докато той не промени първо отношението към себе си, не може да се постигне нищо и навън. На второ място, той трябва да разбере, че всяка неприязън представлява нов градивен камък в растящата стена на отрицателност, която все повече и повече затъмнява собственото слънце. Понеже всяко външно изживяване е последица на вътрешна мисловна проекция и всеки човек живее в един свят, измислен и изграден някога от него самия. Който се чувства жертва, става рано или късно такава.

Там, където има дълбока сянка, има и силна светлина. За да излезе от отрицателното състояние, човек трябва съзнателно да тренира, да се съсредоточава върху светлата страна на събитията. Върбата е не само символ на тъгата, но и олицетворение на безкрайното познание и вечната мъдрост, понеже от нея можем да отрязваме клони по всяко време.
В положителното състояние на плачещата върба човек разбира, че не е жертва, а строител на своята съдба и още, че има безкрайно много мисловни възможности за конструктивно изграждане на добро бъдеще. Затова хората, които са преодолели отрицателното състояние на плачещата върба излъчват вяра, спокойствие и оптимизъм. Защото те вече знаят, че всичко зависи от тях и че всеки е ковач на своето щастие.

В своето духовно развитие човек лесно може да изпадне в отрицателно състояние на плачещата върба, ако се натрупат твърде много отрицателни събития, а личността е още неукрепнала, за да се справи с всичко. Вътрешното неудовлетворение се проектира в околния свят и личността става предубедена и необщителна. Вечните пациенти, които обикалят лекар след лекар и лечител след лечител, често са в съчетано отрицателно състояние на плачещата върба и лоза.

Необходимо е да се прави разлика между отрицателните състояния при плачещата върба и джел.

  • Джел: по-активен и по-открит, излива пряко навън вътрешната си омраза, ярост, недоверие и т.н.
    Плачеща върба: по-пасивен; отрицателните чувства са насочени навътре и обуславят огорчение и чувството на жертва. Под повърхността кипи ярост.

М.Шефер