публикувано 04.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

31. Vervian (върбинка)

Цветето на въодушевлението

От спасител на света… до факлоносец

„За хората с определени принципи и идеи, които са убедени, че са прави и рядко се променят. Имат силното желание да накарат всички останали да гледат на живота от тяхна гледна точка. Проявяват силна воля и кураж, когато са убедени в това което проповядват.“                         Едуард Бах

Принцип: Върбинката е свързана с душевните потенциали на самодисциплината и  обуздаването. В отрицателното състояние на върбинка собствената воля е насочена твърде много навън и собствената енергия се изразходва неикономично.

Ключови симптоми: Човек е въодушевен от определена идея и желае да привлече и други хора към нея. Несправедливостите го разяряват. Дейността му е трескава, надхвърля границите, стреми се към сто и петдесет процентово изпълнение. Поддава се на импулси, настройката е идеалистична, дори мисионерска. Вечна вътрешна готовност за действие. Поучава другите, действа заедно с тях, опитва се да ги принуди за тяхно добро. В желанието си да убеди другите просто ги притиска със своята енергия и ги уморява. Преувеличава, надхвърля възможностите си, налага на всяка цена идеите си и по този начин постига обратни резултати. Фанатично прокарване на идеята, в състояние е „да отиде на барикадите за делото“. Смел е, поема рискове,  готов е на жертви за своите цели. Принуждава се чрез голям преразход на енергия да продължава дейността си, дори когато физическите му сили са изчерпани. Дразни се и нервничи, когато нещата не вървят според неговото желание. Физически често е жилав, говори и се движи бързо. Вътрешно е толкова напрегнат, че почти никога не може да се отпусне.

Децата от този тип са свръхактивни и е трудно вечер да ги убедим да си легнат.

Потенциал в трансформирано състояние: В положителното състояние на върбинка човек държи на идеята си, но признава на другите правото на собствено мнение. При спорове е в състояние да приеме състоятелните аргументи на другите. Вижда нещата по-широко. Влага изключителната си енергия целенасочено и с желание за постигане на достойни цели. Без усилие вдъхновява, увлича и насочва другите.

По-подробно: На училищна екскурзия малкият Петър е избран от учителя да съобщава времето по часовника, за да се изпълни точно програмата на пътуването. Той се залавя възторжено с тази задача и иска да я изпълни не сто (а ако може – сто и шестдесет) процента. Ако учителят го погледне случайно, той незабавно съобщава колко е часът. Ако съучениците му вървят бавно, той ги пришпорва да бързат, защото е много важно да си точен. Така той не успява да си почине, винаги е в напрежение и си спечелва накрая прякора „часовникът“. Това е ранният пример за характер от типа на върбинката.

В хората от този тип гори вътрешен пламък, обикновено положителна идея, която ги завладява изцяло и те не намират покой, докато не убедят своите близки в правотата й. Председатели на благотворителни дружества или на здравни заведения, които жертват личния си живот, свободното си време и дори понякога нощите си за „доброто дело“ като не се плашат от никакви затруднения, са под знака на върбинката. Те са винаги на разположение и се чувстват като артисти, верни на своята роля. Опитват се да спечелят всеки срещнат за тяхното дело с мисионерско усърдие – понякога с успех, понякога не. Те се борят твърде много в полза на доброто и приличат на способни и упорити адвокати, които засипват с барабанен огън от аргументи своите опоненти и нямат нищо общо с тактичните дипломати, които оставят и другата страна да каже мнението си.

Чрез това в повечето случаи ненужно изразходване на волеви сили те в течение на времето надхвърлят своите резерви. Вътрешно и външно те са нервни и напрегнати и реагират с раздразнение, когато нещата не се развиват така, както те са си представяли. Това ги подтиква към още повече усилия, към влагане на всичките им възможности. Те не си позволяват минутка почивка през деня и почти не спят през нощта, надхвърлят възможностите си и постоянно подкопават по този начин здравето си. Често те внезапно се разболяват, например от грип, защото тялото им е изчерпало защитните си сили.
В отрицателно състояние на върбинка някои хора са вътрешно толкова възбудени, че почти не могат, дори да биха искали, да си починат физически. Мускулното им напрежение се проявява в мимиката и начина на физическа работа – с максимален разход на енергия. Те хващат например молива така, че често го счупват. Когато изкачват стълби се чува шум като от войнишки ботуши.

Хората от типа на върбинката изразходват своята енергия навън и – за разлика от типа на изворната вода – понякога искат принудително да поведат другите към щастието им. Това са вътрешни революционери, които „в справедлив гняв за добрата кауза отиват на барикадите“, без да забележат, какви усложнения причиняват. Това са скитащи проповедници, хора със съзнанието за мисия, които  не знаят „да държат устата си“ и са готови да отидат зад решетките за идеята. Като една крайност може да се посочи студентът, който за идеите си се залива с бензин и се запалва пред обществото. За съжаление, тези хора често причиняват повече вреда, отколкото полза на начинанието и бързо биват отхвърлени като  фанатици. В това се състои трагичността и заблудата на отрицателното състояние на върбинка.

В това състояние личността следва повика на своята душа и затова временно  е заредена с твърде много положителна енергия. Но личността и тялото не могат да се справят с нея, опитват се да я използват, без да имат необходимия опит и  знания относно закономерностите във връзка с нея. Личността се опитва „да направи нещо“ с тази изобилна положителна енергия според своите ограничени представи, вместо да я остави да действа сама. С други думи, тя се опитва да  прекара дебела струя вода през твърде тесен маркуч.
И така, личността трябва да научи, че тази енергия не е дадена, за да бъде прахосвана безразборно по собствена воля, а трябва да действа концентрирано. Личността трябва да се грижи и за тялото си – склада на тази енергия, а не да го съсипва. Трябва да разбере още, че натискът предизвиква противонатиск и че  добрата идея не трябва да се налага със сила, „да се продава“, а действа далеч по-  убедително, ако самата личност е олицетворение на тази идея и се отъждествява с нея.

В положителното състояние на върбинка личността се е научила да обуздава своето нетърпение и целенасочено да използва своята енергия. Тя изпълнява своите задачи, но е винаги готова да чуе и други мнения и да промени становището си, ако я убедят. Мислите й се движат в по-широки рамки. Без затруднение успява да привлече и ентусиазира другите чрез своето вътрешно убеждение.

Лозата и върбинката се различават решително в следните отношения:

  • Върбинка:Иска да убеди другите в идеята си и поради свръхусърдие упражнява прекалено силен натиск.
  • Лоза: Упражнява съзнателно натиск, за да наложи своите собствени задачи и цели.

М.Шефер

zp8497586rq