публикувано 02.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

24. Pine (бял бор)

Цветето на себеприемането

От отричане на себе си… до себеуважение

„За тези, които се обвиняват. Дори, когато имат успех, те мислят, че е можело да се справят по-добре и никога не са доволни от усилията си и резултатите. Работят здраво и страдат от грешките, които сами си приписват. Понякога грешката може да е на някой друг, но те пак поемат отговорността.“     Едуард Бах

Принцип: Белият бор е свързан с душевните качества на разкаянието и опрощението. В отрицателното състояние на бор човек вътрешно се чувства твърдо обвързан с вината си. Това може да бъде възникнало наскоро чувство за вина дори по дребен повод, например, защото човек е оставил прозореца отворен и е допуснал да избяга папагалчето. Или това могат да бъдат отдавнашни, неосъзнати първични усещания за вина, до първородния грях или до вината на Ева, която е дала ябълката на Адам. Белият бор, заедно с джела, е едно от най-честите душевни състояния. Това състояние не винаги се открива лесно у другия.

Ключови симптоми: Упреци към самия себе си, чувство за вина, липса на смелост.

Симптоми в блокирано състояние: В разговора често търси форми на извинение. Не може да прощава, поема вината върху себе си. Често има гузна съвест. В многозначителни ситуации поема чуждата вина, чувства се отговорен за грешките на другите. Поставя си високи изисквания, повече отколкото изисква от другите. Дори и при успех се упреква вътрешно, че все пак нещо не е направил както трябва. Държи сметка повече за своите граници, отколкото за своите възможности, руши се вътрешно поради отрицателни схващания за същността си. Работи свръхсъвестно и по този начин лесно попада в емоционален стрес. Чувства се малоценен и очаква да бъде наказан. Извинява се, когато е болен, изтощен или депресиран. Дълбоко в себе си се чувства като страхливец. Трудно му е да приеме похвала или награда, защото вярва подсъзнателно, че нищо не е заслужил. Чувства се виновен, ако трябва да каже на някого открито мнението си. Позволява си малко и веднага остава на заден план при повече искане, отколкото предлагане. Не вярва, че заслужава обич, вътрешно не оправдава съществуването си „извинявайте, че съм се родил“. Често поведението му е детински -страхливо. Понякога има мазохистична жертвоготовност, прекалено подценяване на себе си – отрицателен нарцизъм. Подсъзнателно силни религиозно оцветени схващания за добро и зло, сексът като грях, представи за първороден грях.

Потенциал в трансформирано състояние: Човек си признава грешките, приема ги, но не преувеличава тяхното значение. Има чувство за разкаяние, но не за вина, може да си прости и да забрави. В това състояние има дълбоко разбиране за човешката същност и особено за човешките чувства. Поема грижи и товар от другите, но само ако в това има смисъл. Проявява търпение, смирение и вътрешна скромност. Разбира истински християнската идея за Спасението.

По-подробно: Неосъзнатото състояние на бор се издава често чрез неосъзнати оцветени с вина изказвания, като: „никога няма да си простя, че бях толкова невнимателен“ или „извинете ме, че заемам толкова място“, „зная, че е моя вината, че младежът е толкова шумен“, „всъщност моите родители са искали да имат момиче, но е трябвало да се примирят със син“.
При хората от типа на бора съзнанието често е завладяно изцяло от чувство за вина и затова и състоянието на тялото често се изразява с умора и изчерпаност. В живота на тези характери думата радост от живота е написана със съвсем дребни букви. Те принадлежат към хората, които въпреки всичко  постигнато, никога не са достатъчно доволни от себе си и вътрешно се упрекват, че не са се постарали още повече. В отрицателното състояние на бора човек изисква от себе си повече, отколкото от другите и когато високите му очаквания не се изпълнят, съзнанието му се изпълва с упреци към себе си.

Друго типично явление при това състояние е поемането на чуждите грешки като собствена вина с чувството, че отговорността е обща. Така например, човек се чувства виновен, когато е принуден най-после да заяви ясно на безогледния си съсед, че мощната му радиоуредба трябва да свири по-тихо.

Децата от типа на бора често пъти са вечно виновните в класа и се оставят да бъдат наказвани за простъпки, с които нямат нищо общо. Когато характерите от типа на бора са болни или преуморени, те се извиняват на всички околни за това. Когато в магазина има само четири хляба, а чакащите са пет, типът на бора е този, който ще се откаже, защото би се чувствал вътрешно виновен, ако някой остане без хляб заради него.

Изглежда така, като че ли човекът в отрицателно състояние на бор вътрешно се извинява, че изобщо съществува, вероятно защото дълбоко вътре в себе си не е убеден, че заслужава съществуването си. Често в него се чувства детски страхливо поведение, което несъзнателно носи отпечатъка на догматични, религиозно оцветени схващания от типа на изисквания и забрани: „трябва да работиш“, „не трябва да имаш сексуални желания“. И ако отгоре не дойде наказанието, човек се наказва сам. По тези причини много хора в състояние на бор несъзнателно поемат сами кръста си. Понякога те казват, че поемат кармата на другите. Някои от тях имат почти мазохистичен стремеж към пожертвователност и се наказват за цял живот с някой безогледен партньор, без да разбират вътрешната причина за това. Те дават любов или поне това, което мислят за любов, без да получават или да изискват такава. Трагично и разрушаващо живота заблуждение на личността в много отношения.

Когато личността се изключи сама от любовта, от потока на живота, през нея не може да протича божествената енергия. Така тя не само прекъсва своята жизнена артерия, но действа и против единството и против сътворението. Със своите саморазрушителни настроения личността в това състояние обезпокоява и вреди на всички наоколо. Причината за това поведение се крие и тук в напълно погрешната насоченост на личността да следва своята ограничена представа за добро и зло, като си дава сама правото да съди, вместо просто да приема водачеството на своето Висше Аз. В отрицателното състояние на бор човек трябва да разбере, какво значи да си наистина човек и чрез факта, че той живее и диша на този свят, става излишен въпросът за правото на съществуване. Той трябва да приеме, че докато душата му е съвършена, той телесно е твърде несъвършено същество и че съществуването в това тяло е невъзможно без грешки и заблуждения. Именно конфликтите при тези заблуждения дават на човека необходимата енергия за понататъшно развитие. Следователно, той трябва да прави грешки, трябва да изпада във все по-нови заблуждения, които в крайна сметка ще го приближават все повече към неговата душа, а с това и към Бога.

В положителното състояние на бора човек чувства, че времето на наказващия Бог, на Мойсей с неговите строги заповеди, е преминало, че никой няма да бъде наказван и че всеки се приближава до своето спасение, колкото повече изпитва истинско разкаяние. Хората, които успеят да трансформират тежкото отрицателно състояние на бора, получават силен приток на енергия. Те могат да помогнат на ближния си при подобни проблеми чрез търпелив разговор, през обмяна на опит, често дори само с енергийното си излъчване, просто с присъствието си.

М.Шефер