публикувано 02.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

21. Mustard (полски синап)

Цветето на светлината

От душевна болка… до душевно величие

„Тези, които са предразположени към изживяване на мрачни моменти или отчаяние. Сякаш черен облак ги обгръща и скрива светлината и радостта от живота, като често няма възможно обяснение или причина за това. При тези обстоятелства е почти невъзможно да изглеждат щастливи или весели“.             Едуард Бах

Принцип: Синапът е свързан с душевните качества на радостта и светлата чистота. В отрицателно състояние на тинтява пациентът е обзет от мрачна тъга.

Ключови симптоми: Без видима причина настъпват и преминават периоди на дълбока меланхолия.

Симптоми в блокирано състояние: Тежка тъга, мирова скръб. Спуска се нещо тежко, черно, неизвестно; душата скърби. Като от ясно небе се спуска тъмнина и обвива личността като в черен облак. Човек се чувства изключен от нормалния живот, всички светлини са загаснали, вътрешно чувство, че е ден на задушница. Не вижда връзка между това състояние и живота си. Тежка меланхолия, в която настоящето почти не се възприема, личността е насочена навътре и е обзета от тъга. Чувството не може да се внуши на другите и не може да се отхвърли с разумни доводи. Човек е изложен на това настроение дотогава, докато то изчезне от само себе си; след това се чувства като освободен от пленничество. Страхува се от тези състояния, защото не може да се справи с тях.

Потенциал в трансформирано състояние: Преминава през светли и тъмни дни с вътрешна радост, бодрост и сигурност.

По-подробно: От ясно небе се спуска като тежък облак меланхолията. Тя обхваща пациента и поставя преграда от най-дълбока душевна болка между него и останалия свят; изведнъж той става чужденец в собствения си живот, всичките му мисли са насочени навътре, силите го напускат. Докато тази тъмна сила е около него, той е беззащитен срещу нея и по никакъв начин не може да се освободи — нито чрез отклоняване на вниманието, нито чрез разумни доводи. Състоянието не може да се прикрие външно, както е например при цветовете на камшика. Неподвижната тъмна тежест е непоклатима. Тя държи пациента дотогава, докато внезапно изчезне от само себе си, така, както е дошла. Човек въздъхва с облекчение и е спокоен, докато дойде следващият облак.

Тези привидно нелогични пристъпи на мирова скръб са познати на всеки човек, макар и не винаги в такава крайна форма. И състоянието на синапа може да протече незабележимо, предимно на вътрешно ниво. Екстремното състояние на синапа може да се сравнява с настъпването на болестната картина на ендогенна депресия, която също идва пристъпно, без непосредствено установима причина. Тя се съпровожда от някои типични симптоми от страна на организма: забавяне на движенията, слабост на мотивацията и понижена способност за възприемане, които понякога могат да се наблюдават и при отрицателно състояние на синапа.

В това състояние личи много ясно, че всяко отрицателно състояние на душата е състояние на намалена честота на трептенията, при което са потиснати всички функции: както физическите (в случая забавянето на движенията), така и душевните (намалена способност за възприемане). Специално за състоянието на синапа изглежда така, като че ли неизвестно и силно чуждо трептение се наслагва върху собственото трептение на личността и почти прекъсва нейните връзки с околния свят.

Затова е трудно да се отговори къде би могло да се крие заблуждението при отрицателното състояние на синапа. Съществуват различни гледни точки. Заблуждението изглежда не е само в настоящата форма на съществуване. Мистиците биха потърсили причините в определената карма и биха казали, че те идват от най-дълбоките слоеве на душата. Състоянието на синапа е последица от скок от голяма височина в дълбока пропаст. Това е падане на високоактивна личност, която е употребила своите високи способности за контакт с космическите сили в друга форма на съществуване, и по този начин ги е изразходвала. По този начин, отрицателното състояние на синапа е израз на душевната тъга за загубения потенциал, което тя трябва да преживее в болезнена безпомощност.

Това преживяване рано или късно събужда у личността стремеж към светлината на нейната душа и към ново сближаване с нея. В съответствие с това са и наблюденията, че състоянието веднага се облекчава, когато пациентът го осъзнае вътрешно. От тази гледна точка и всяко отрицателно състояние на синап е, подобно на цвета на конски кестен, ценен подарък, който отваря засипаната врата към дълбоките кътчета на душата.

Състоянието на синап често настъпва преди решителни стъпки на развитие. В течение на своето духовно развитие всеки човек преминава през такива отрицателни фази, за да опознае и тази тъмна космическа енергия в себе си, да я изживее болезнено и да я трансформира.

Някои хора притежават особено сродство с това качество на енергията и могат повече от други личности да трансформират от нея в себе си. Те могат да бъдат утешени с това, че всяка трансформация в отделната личност оказва въздействие и върху всички останали, а също и върху всеобщото цяло. Те могат да превъзмогнат своята меланхолия и дори да изпитат удоволетворение пред мисълта, че тяхната меланхолия е направила планетата ни по-светла отпреди.

Според д-р Едуард Бах „синапът прогонва мрачното настроение и връща отново радостта в живота“. Който взима синап има чувството, че бавно се пробужда от тежък и тъмен сън.

Хората в положително състояние на синап извървяват жизнения си път с чувството на вътрешна радост, както през мрачни, така и през слънчеви дни. Виждат тъмни облаци, но не се оставят да бъдат потиснати от тях.

Понякога е необходимо да се прави разлика между синап и тинтява:

  • Синап: тъгата идва и си отива привидно без вътрешна зависимост.
  •  Тинтява: причините за тъгата са известни – например критическа възраст, кризи на средната възраст, загуба на служебното положение.

Ето и решаващите разлики в състоянията на синап и цвят от конски кестен:

  • Цвят от конски кестен: личността е по-активна, може да опише дълбокото си отчаяние.
  • Синап: личността е по-пасивна, с подчертано чувство; не знае какво става с нея, защото не може да осъзнае връзката на състоянието с живота си.

М.Шефер