Архив
 
 
 
Self help
 

"Фентъзито е като велоаргометър за мисълта. Не може да те отведе никъде, но тренира мускула, с който може да стигнеш навсякъде." Тери Пратчет За фантазирането се казват различни неща - от това, че е форма на бягство от действителността и липса на заземеност и реализъм, до това, че е израз на най-творческата същност на човека, както и средство да запази себе си и при най-нечовешки условия. Вярвам, че всички те са верни. Понякога - едновременно. Бягаш във фантазията си от действителност, която  е твърде тежка, за да я приемеш, така че по-късно, когато обстоятелствата се променят, да си способен отново да се свързваш с хората. Сещам се за едно изследване, за което прочетох при описанието на 12-ти дом в астрологията с характерните за него илюзии, подхранвани от неговият управител - Нептун - покровителят на артистите и мечтателите, на алхоколиците и наркоманите. "Едно изследване на жертви на войната, които са били затваряни за дълг...

 
Споделено
 
 

ПОЛУДЯВАНЕ

 
25.04.2015



ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА – Ел Колли, „Белязана от Духа“ "Сред най-тревожните и обезпокоителни елементи, с които често се сблъскваме в критични душевни моменти, са усещанията за страх, чувството на самота, преживяването на умопомрачение и натрапливите мисли за смъртта. Макар че такива състояния на съзнанието често са необходими, вътрешно присъщи и основни части на лечебния процес, те могат да станат плашещи и завладяващи, особено в ситуации, когато липсва човешката подкрепа." Кристина & Станислав Гроф През 1994г., в реч пред симпозиума на Мрежата за изследване на Кундалини, Кристина Гроф обсъжда своя опит в критични за духа моменти като „нож с две остриета“, който може да варира между „лудостта и блаженството, между ужаса и божественото присъствие." Въпреки че нейните приключения в хаоса в крайна сметка се превръщат в "плодоносна творческа река", която обогатява живота й, в продължение на дванадесет години тя се е чувствала жертва...

 
Self help
 

[quote]"Страхът е в очите на този, който гледа. (Не позволявай това да бъдеш ти.)"[/quote] Преди време видях този надпис върху тениска и той ме очарова. Въпреки че същото се казва и в българската поговорка "на страха очите са големи", дали заради съпътстващата картинка, дали заради нещо друго, но това изречение се вряза в съзнанието ми. [quote]"Страхът е в очите на този, който гледа."[/quote] По-късно прочетох същото, но във връзка с красотата - "Красотата е в очите на този, който гледа". В очите на този, който гледа, обаче, е и всичко останало - любовта, благодарността, гневът... И друг път съм споделяла своето изумление от мистерията, която стои за нашите очи и която е основната причина да виждаме събитията, хората и самите себе си различно в различните дни ("Снежната кралица и огледалото на дявола"). Споделяла съм и различните отговори на въпроса как съзнателно да променим своето възприятие. Например, отговорът на к...

 
По Пътя на Духа
 

  "Приемането на едно ограничение може в действителност да отприщи творчеството. Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения, е най-добрата надежда, за да променим себе си и заедно да променим нашия свят." Фил Хансен Мисълта по-горе е на един художник, който преди да завърши художественото училище получава нелечим тремор на ръката и с това представата му за кариера, по начина, по който я е виждал до този момент, драматично рухва. Когато отива на преглед с невролог, неврологът го запитва, "А защо просто не прегърнеш този тремор?" Фил Хансен прави точно това, по-късно споделяйки, че "Гледането на ограничението като източник на креативност, промени хода на живота ми." Как точно това е променило живота му обаче трябва да се види (във видеото по-долу), защото става дума за произведения на изкуството, поразяващи с наличието на въображение, което се вдъхновява не от друго, а именно от ограниченията. "Ограниче...

 
От мен
 

                За по-малко от два месеца приключи преводът на книгата "Кундалини - еволюционната енергия в човека" на Гопи Кришна с коментари на Джеймс Хилман. Като супер бърза кола, преводът на Петя Стоянова застигна и дори задмина превода на другата книга за спонтанно събудената кундалини - "Белязана от Духа" на Ел Колли, давайки още една възможност на заинтересования читател да се запознае с този "странен феномен", обитаващ човешкото тяло. И, макар за мен лично стилът на писане на Ел Колли да е по-увлекателен и интересен, ценността на книгата на Гопи Кришна е безспорна. Тя е в своеобразния диалог между нейния автор и юнгианския психоаналитик Джеймс Хилман, който в същността си е една истинска среща между Изтока и Запада. Среща, която означава много за духовно пробуждащия се човек, защото казва нещо много важно - спонтанно събуждане на кундалини и събуден индивиду...

 
Мисъл на деня
 

"Познанието за грешките на другите не е толкова ценно. Интересно става, когато открием собствените си грешки, защото тогава можем да направим нещо. Опитите ни да поправим другия са със съмнителна стойност, ако изобщо имат някакъв ефект." К.Г.Юнг, ЕОН, с. 288 Коментар: Основното усилие - както в психотерапията, така и в зрелите форми на духовност, е да престанем да се занимаваме с външния свят - какво той ни дава или не ни дава и да се заемем със себе си. Докато не променим собствената част от уравнението, опитите да повлияем другия наистина са обречени на неуспех.