публикувано 01.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

16. Honeysuckle (орлов нокът)

Цветето на миналото

От тогава… до сега

„За тези, които живеят в миналото, когато са били много щастливи, или си спомнят за загубен приятел, или са имали амбиции, които не са се изпълнили. Те не очакват отново да изпитат щастие като това, което вече са преживели“.          Едуард Бах

 

Принцип: Орловия нокът е свързан с принципа на връзката и промяната. В състояние на нокът човек не е свързан достатъчно с жизнения поток.

Ключови симптоми: Копнеж по миналото, съжаление за минали неща, не живее в настоящето.

Симптоми в блокирано състояние: Вътрешно и в разговор човек се позовава постоянно на миналото. Миналото се идеализира; по-добре би било всичко да е както по-рано. Носталгия по минали щастливи времена. Човек не може да се справи със загуба па любим човек (родители, дете, съпруг или съпруга), живее изцяло със спомените си. Носталгия по родината. Съжаление за пропуснат шанс или за неосъществена мечта. Слаб интерес към актуални проблеми, защото мисленето е в миналото. Копнеж да може да започне отначало. Миналото събитие е толкова свежо в паметта, „като че ли е било вчера“. Понякога и при определени обстоятелства: особени слаби спомени за детството.

Потенциал в трансформирано състояние: Има живо отношение към миналото, но живее в настоящето. Има опит от миналото, но не се смята непременно обвързан с него. Може да пренесе хубавото от миналото в настоящето. Може да съживи картините на миналото (например като писател, археолог, историк).

По-подробно: Трудностите произлизат от слабия вътрешен подтик. Човекът в това състояние е инертен  и с духа си е в друго време и на друго място. Това го прави неспособен за действие. Класическият пример за това е жената на Лот, която се превръща в стълб от сол след като против заповедта на водещия ангел се обръща да погледне Содом, водена от привързаността към миналото.

В състоянието на орлов нокът човек живее с тялото си в настоящето, но с духа си е  останал в миналото. За да прескочи тази пропаст, той трябва да изразходва много психическа енергия, без надежда за успех.

В отрицателното състояние на нокът личността не се оставя да бъде ръководена от своето Висше Аз съгласно законите на душата си, дори и тогава, когато тя не винаги веднага ги разбира. Тя пренебрегва един от най-важните принципи на живота – непрекъсната промяна, принципът, че всичко тече. Вместо това тя иска сама да определя и контролира своето развитие, особено в сферата на чувствата. Мащабите, които си поставя, се определят от нейните критерии, т.е.те са ограничени.

Така например, вдовицата, която така е консервирала работната стая на починалия си преди много години съпруг, че имаме чувството за неговото присъствие, е в състояние на нокът. Още по-краен е примерът с филмовата артистка, която е застинала във времето на своя най-голям блясък. Тя е надхвърлила петдесетте, но още носи дрехи, фризура, и грим като „сладкото момиче“ — ролята, с която е станала прочута преди десетилетия. Но от нокът се нуждаят и младата жена, която след смъртта на годеника си не може да установи нова връзка, а също и специалистът на работа в чужбина, който страда от носталгия по родината. В същото положение е и съпружеската двойка, която се е пренесла в друга част на града, но непрекъснато скърби за стария квартал. Не е чудно, че при това поведение не може да се приспособи и не успява да намери нови приятели.

При всички описани случаи хората се съпротивляват подсъзнателно да приемат новото развитие на нещата. Характерите от типа на нокътя си служат по-често от другите с изрази като: „в миналото бях…“, „когато имах..“. Това показва, че те все още се държат за миналото и не са го осмислили правилно. Те не могат да установят текуща връзка с настоящето, защото не могат или не искат да разгледат всестранно своето минало. Те се придържат към една единствена гледна точка, обикновено благоприятна – „в Третия Райх имаше ред и се строяха аутобани“!  Не се разглежда отрицателната страна на Третия Райх и не се допуска спор върху нея. По този начин опитът не се интегрира цялостно и развитието на личността е нарушено.

Чувството на носталгия е състояние на нокът. Личността бяга в миналото, за да не се сблъска с трудностите на сегашното. Чувството обаче не е на мястото си и представлява само един сантиментален опит за компенсация.

Разбираемо и до известна степен нормално е състоянието на нокът при стари хора, които правят равносметка на живота си. Това е особено актуално днес, когато обществото систематически отхвърля старите хора от потока на живота. Естествено е, че пред нерадостното настояще те предпочитат духовната разходка в минали, по-добри дни. В състояние на нокът се крие и съжалението на пропуснати възможности, за неосъществен шанс и загубени надежди; болезнена констатация, че нещо не е направено както трябва, но без чувството на вина. На хората на смъртно легло нокътят помага по-лесно да се освободят от тленната част на своето същество.

Д-р Бах писа за нокътя: „Той отстранява всяко съжаление и всички грижи от миналото и пречиства съзнанието от него. Той неутрализира всички влияния, желания и мечти от миналото и ни връща в настоящето.“

В трансформирано състояние на нокът човек влиза в активен контакт със своето минало. Той се учи от него, но не държи безсмислено на него. Археолозите, историците и антикварите работят с миналото и могат да се разглеждат като примери за положително състояние на нокът. По време на психологически групови занимания или при прераждане, нокътят може да помогне за установяване на връзка между миналото и настоящето; чрез него миналото запазва своята действителна стойност.

Отрицателното състояние на нокът се изгражда обикновено за по-продължително време, но може да бъде и краткотрайно, особено при деца. Деца, които са  отделени от родителите си и средата си и изпитват носталгия, могат да получат помощ чрез него.

Опитът показва и интересни случаи, при които хора от типа на нокътя изобщо не си спомнят миналото. Тук всеки опит за овладяване на миналото се избягва несъзнателно. В някои аспекти състоянието на нокът може да се сбърка със състоянието на повет. Понеже те и двете се характеризират с това, че човек не се интересува от настоящето и не живее сега и тук. Ето и разликата:

  • Нокът: личността бяга в миналото и не очаква вече нищо положително от настоящето и бъдещето.
  • Повет: личността бяга от настоящето в измислен свят и се надява на по-добро бъдеще.

Има случаи, когато трябва да се вземе решение между нокът и бял бор.

  • Нокът:  болезнено съжаление.
  • Бял бор:  истинско чувство за вина.

Или между нокът и орех:

  • Нокът: не може да се осъществи развитие, защото личността не иска да разгръща по-нататък книгата на живота и не натрупва нов опит.
  • Орех: още не може да се осъществи развитие, защото силата още не е достатъчна за превръщане на опита в дело.

М. Шефер