публикувано 01.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

15. Holly (джел)

Цветето на отварянето на сърцето

От коравосърдечие… до великодушие и благородство

„За тези, които от време на време изпитват ревност, завист, желание за отмъщение, подозрение, различни форми на раздразнение. Вътре в себе си могат да страдат много силно, но често липсва истинска причина за това.“                   Едуард Бах

 

Принцип: Джелът е коледен символ на англосаксонските народи за възраждане на християнската същност в сърцата. Есенцията от цветовете на джела въплъщава принципа на божествената, всеобхватна любов, която поддържа този свят и е по-велика  от човешкия разум. Тази висша енергия или любов, в която живеем, като листата от дървото е нашият жизнен еликсир, най-висшата лечебна и движеща сила, вечната истина, съзнанието за единство, положителното начало. Затова джелът заема централно място между всичките 38 цвята на д-р Бах. Там, където тази сила не може да се възприеме, тя се превръща в своята противоположност: отрицание, усамотение и омраза. Това са причините за всички останали отрицателни явления в живота.

Ключови симптоми: Ревност, недоверие, омраза и завист на всички нива.

Симптоми в блокирано състояние: Сърцето е кораво, човекът е недоволен, нещастен, безплоден в начинанията си, но не винаги знае защо. Завист и омраза, злорадство. Страх да не бъде изигран. Оплаква се от другите, във всичко вижда нещо отрицателно. Подозрителност, често се чувства обиден и наранен. Вътрешно отблъсква другите. Яд, ярост, внезапни пристъпи от лошо настроение със склонност към сбиване при децата.

Потенциал в трансформирано състояние: Живее във вътрешна хармония и излъчва любов. Има дълбоко разбиране за човешките чувства. Може да се радва на постиженията и успехите на другите, дори ако самият той е зле. Има чувство за висшия ред в света и точно определя мястото на всеки един в него.

По-подробно: Всеки, който живее на тази земя рано или късно се сблъсква с тази основна тема на човечеството. Когато живеем в потока на обичта или в Божията милост, сърцето е отворено и всички хора стават братя. Отпаднем ли от любовта, сърцето става безчувствено и човек се чувства изолиран, изоставен и захвърлен. Но понеже тази любов е заложена във всяка наша клетка, в отрицателното състояние на джел човек пак се бори вътрешно за своето съществуване. Всяко същество, още щом се появи на този свят, иска да дава и да получава любов. Ако това му се отказва, той изпада в тежко разочарование и започва да се изолира и брани от това, в което не може да вземе участие.

Понеже любовта е огромна сила, нейната обратна страна също се изразява в силни чувства: ревност, отмъщение, омраза, завист, недоволство, злорадство. Тези чувства, от които никой човек на тази земя не може да се чувства напълно освободен, се проявяват или открито или протичат в подсъзнанието. Тогава те могат да станат причина за централни заболявания. Затова е много важно човек да открива и признава в себе си тези човешки отрицателни чувства, понеже те са огледалото на нашите най-интимни потребности. Те показват това, което бихме искали да имаме, но ни липсва. Така ние получаваме възможност да се справим по правилния начин. Така например, завистта е чувство, което е твърде силно разпространено не само в обществения живот, но и в така наречените интелектуални кръгове. Човек се оглежда тайно  какво са постигнали другите и дали не са се изкачили едно стъпало по-високо. Понеже стремежът към любов и изграждане е много силен, такива чувства трябва да се предизвикват дотогава, докато наистина се направи крачката от самотата към общността и човек намери Бога в своето сърце.

Болезнената ревност е класически и трагичен пример за стремежа към любов при отрицателни условия. Усамотеният човек, който намира целта на заложената в него любов, постоянно се чувства в опасност отново да я загуби. Понеже не знае какво е обич, той не може и да я отдава и вместо това показва своя страх и страдание.

Но не само ревнивите, а и всички хора заедно трябва да стигнат до прозрението, че любовта, която намира своята цел само в един човек, не може да намери трайно осъществяване, ако същевременно не се стреми и към божественото единство.
В явлението на ревността трябва да се прави разлика между болестната и нормалната форма. Последната винаги може да възникне временно в една любовна връзка. Защото там, където се пораждат най-висшите чувства на любовта, се активират едновременно с това и противоположните тенденции, с което се поощрява развитието.

Трябва да бъдем недоверчиви, когато някой се препоръчва като много толерантен и твърди, че не е ревнив. Вероятността, че имаме работа с просветен и мъдър човек, е твърде малка. Много по-вероятно е той да е толкова опустошен вътрешно, че просто не може да люби и да страда.

От тази гледна точка, винаги е радостно, когато в диагнозата се появи джел, защото това значи, че този човек притежава сили, че има възможности за развитие, може да приема, но и да отдава любов.

Едуард Бах казва: „джелът ни предпазва от всичко, което не е любов, джелът отваря сърцето и ни съединява с божествената любов“. Ние започваме да разбираме откъде идваме, към какво принадлежим и че всички сме деца на любовта. Джелът ни помага да живеем винаги в състояние на любов, в това състояние на красота, тържество и изпълване, при което човек е едно сърце и една душа с целия свят и вижда всичко в естествения, определен от Бога ред, състояние, в което се радва без завист на успеха на другите, дори и когато сам е в затруднение.

Душевното качество от типа на джела е идеалното състояние на човека, към което той се стреми, докато живее на този свят. „Да чувстваш Бога на красотата и добротата дори и в грозното и злото, да се стремиш към Висшата любов, да се излекуваш от лошото и грозното – това е истинската добродетел и морал.“ (Шри Ауробиндо).

На практика отрицателното състояние на джел не се проявява много силно. Това е така особено в страни, където от поколения е прието да не се говори за собствените чувства. Затова отрицателното състояние може да се диагностицира чрез разговор с пациента. Интелектуалците се нуждаят много повече от джел, отколкото можем да предположим. В крайния стадий на неизлечими болести джелът може да упражни благодатно въздействие.

Диагностично джелът заедно с клонестата овсига има отваряща и изясняваща функция. Ако предписаните дотогава есенции от цветове не са помогнали или не може да се изясни кое отрицателно душевно състояние преобладава, трябва преди всичко друго да опитаме с джел или клонеста овсига. Джел, когато човекът по природа е активен и силен. Клонеста овсига, когато е по-скоро тих и пасивен.

Ето и някои примери с джел от всекидневието: При раждането на второ дете, първородното често проявява ревност във формата на лошо настроение, упорство и т.н. В тези случаи джелът е в състояние да помогне. Също и при ревниви кучета, които изведнъж се виждат изместени от новородено дете в семейството.

Понякога се налага да се диференцират състоянията на джел и цикория:

  • Джел: въплъщава предимно висшестоящото схващане за любовта. Чувствата са по-болезнени, те могат да се отнасят не само до хора, но и до идеи.
  • Цикория: въплъщава само частичен аспект на любовта – на взимането и даването. На преден план изпъква собственическото взискателно поведение към другите.

М.Шефер