публикувано 01.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

14. Heather (калуна)

heatherЦветето на идентичността

От нуждаещо се малко дете… до изпълнен с разбиране възрастен

„За тези, които търсят компанията на всеки достъпен за момента човек, защото изпитват необходимост да обсъждат делата си с останалите, без значение с кого. Те са много нещастни, ако останат сами по-дълго време.“                    Едуард Бах

Принцип: Калуната е свързана с душевните качества на отзивчивостта и готовността за помощ. В отрицателно състояние на калуна човек само кръжи около себе си и своите проблеми.

Ключови симптоми: Егоцентричен, зает изцяло със себе си, нуждае се постоянно от публика, „нуждаещото се малко дете“.

 Симптоми в блокирано състояние: Мислите се въртят само около собствените проблеми. Високо мнение за себе си, чувства вътрешен порив да споделя проблемите си. В обществото насочва разговора върху собствената личност, натрапва се, не изпуска жертвата . „Нуждае се“ от ближния, не може да остава сам. Преувеличава, прави от мухата слон. Трудно му е да изслушва другите, вслушва се в своите мисли, „няма уши за тях“. Представя се пред околния свят за по-силен, отколкото е в действителност и затова не предизвиква съчувствие. Често произхожда от семейство със студени отношения, като дете му е липсвала топлота на отношенията. Проявява се често при спиритически занимания, когато неговото Аз се конфронтира и трябва да намери външен израз на преживяванията си.

Потенциал в трансформирано състояние: Поведение на зрял човек с разбиране и участие в проблемите на другите. Добър  слушател, заинтересован партньор в спорове. Може безрезервно да се посвети на друг човек или на определена задача. Излъчва сила и сигурност.

По-подробно: Понякога досажда на околните с проблемите си дори се опитва да ги реши за тяхна сметка. Състоянието се проявява във външно-насочена или вътрешно-насочена форма и може да настъпи при почти всеки човек. Хроничната, външно-насочена форма може да се характеризира с изречението „дойде, видя и заговори“! Тези личности създават напрежение у околните, защото ги засипват с думи. В екстремните  случаи те просто се нуждаят неотменимо от външна изява.  Винаги се нуждаят от слушатели, които да бъдат запознати с неимоверно важните им проблеми или ежедневни подвизи. Хората в отрицателно състояние на калуна изпитват непреодолимо желание да се освободят и да споделят преживяното.  В обществото са им необходими само пет минути, за да насочат разговорите към себе си.

Ако искаме да се освободим от тяхната силна потребност към споделяне, трябва да постъпим брутално, защото те не изпускат лесно жертвата си. При разговора те се приближават близко до слушателя си и ако той се отдръпне го преследват до стената, а ако потрябва, го държат още и за ръкава. Два характера от цветовете на д-р Бах са особено беззащитни пред него: червеният кантарион, който няма достатъчно силна воля, за да избяга, и мимулус, който изпитва страх, просто да стане й да си отиде.

Външно насочените характери на калуната в по-тежките случаи дори не се интересуват с кого говорят. В чакалнята на лекаря те разказват на напълно непознат човек най-подробно всичките си оплаквания, в къщи водят продължителни разговори по телефона, в които всички изречения започват с „аз“. Това „аз“ е именно центърът, около който се върти цялото мислене и говорене в състояние на калуна. Към интересите на събеседника не се проявява никакво внимание.

Интересно е как се стига до подобни крайни форми на егоцентризъм. Някои лечители обозначават отрицателното състояние на калуна като „нуждаещо се дете“, т.е. състоянието на малко дете, което изисква вниманието и благосклонността на околните. Хората, които се нуждаят от калуна, много често произхождат от семейства с твърде хладни отношения. По тази причина те от най-ранното си детство са лишени от емоционална топлина. Понеже тяхното неукрепнало Аз не намира подкрепа и признание, то само се грижи за емоциите си и с това поведение навлиза в по-зрялата възраст. Постоянното говорене първоначално е едно неосъзнато утвърждаване на собствената личност. Слушам се, слушат ме, значи съществувам.

Когато децата при оформяне на своето Аз говорят много за себе си, това е една нормална форма за състоянието на калуна. Така и постоянната загриженост на възрастния, който е от типа на калуната, неговата склонност да преувеличава и от мухата да прави слон, намират своето обяснение в това детско поведение. За „нуждаещото се малко дете“ е най-лошо, когато бъде оставено само от онези, които го зареждат с енергия. Затова и при възрастните от този тип, които живеят от енергията на другите, най-страшна е самотата.

Печално е, че околните рядко разбират това психическо състояние на „малко дете, което се нуждае от другите“. Това неразбиране се подкрепя и от поведението на самите хора от типа на калуната, които се представят като самоуверени и сигурни. Но със силния натиск, който те упражняват върху околните, стремейки се към контакт и признание, постигат обикновено обратен ефект. Така те вътрешно остават сами.

Недоразумението при отрицателното състояние на калуната се крие недвусмислено в  пълното отделяне на личността от нейното Висше Аз и от Висшето Единство. Тя не може да разбере, че със сила не може да се постигне това, което се получава от само себе си, когато се ръководим от своето Висше Аз. Хората в отрицателно състояние на калуна трябва да извървят пътя от малкото искащо дете, което иска само да получава, до възрастния, който знае и да дава. Когато те насочат своето внимание и енергия навън от себе си, към околната среда и към Висшето начало, получават съгласно космическите закони многократно повече енергия, внимание, привързаност и обич. Хората в положително състояние на калуна могат, както показва опитът да изслушват също така добре, както преди това са говорили. Те развиват подчертана отзивчивост и могат, когато положението изисква това, изцяло да се поставят на разположение на другите, както и безрезервно да се посветят на някоя задача. Те могат да създадат атмосфера на доверие и сигурност, в която околните се чувстват много добре.

Състоянието на калуната може да се прояви в различни форми. Ако протича вътрешно-насочено, силният стремеж към говорене въобще не се манифестира. Но въпреки, че личността в това състояние не казва много, чувства се въздействието на неговата егоцентрична мисъл.

Всеки човек попада в отрицателно състояние на калуна, когато някой проблем го ангажира толкова силно, че той трябва да намери отдушник и да поговори с някого за това. Хора, които правят първите си стъпки в медитирането или в някоя друга област на духовната тренировка, често изпадат в състояние на калуна. Те се сблъскват вътрешно с толкова много нови аспекти на своята личност, че трябва да им дават външен израз.

В поведението към околния свят състоянието на калуна може понякога да се сбърка със състоянието на цикория. Разликата се състои в следното:

  • Цикория; „Нуждаещата се майка“. Желае да запази отношенията с близките. Дава, но за да получи. Самосъжаление.
  • Калуна: „Нуждаещото се малко дете“. Държи здраво в ръцете си околния свят, за да може да отразява в него своето Аз. Не дава нищо на другите. Егоцентричен, но рядко се самосъжалява.

М. Шефер