публикувано 01.01.2010 от Камелия Хаджийска в Цветята на д-р Бах
 
 

13. Gorse (улекс, прещип)

gorseЦветето на надеждата

От предаване… до продължаване напред

„За тези, които са изпаднали в безнадеждно положение. Те са се предали, така че няма какво повече да бъде направено за тях. За да угодят на близките си, те могат да опитат различни лечения, които същевременно ги уверяват, че надеждата за подобрение е много малка“.                 Едуард Бах

Принцип: Улексът въплъщава душевния потенциал на надеждата. В отрицателно състояние на улекс човек е загубил надежда. Много хора в това състояние  са боледували или боледуват в момента от някакво хронично заболяване. Те са лекувани многократно без успех и лекарите са им обяснили, че никога няма да оздравеят напълно. Пациентите от този тип се предават и, въпреки че се съгласяват да бъдат лекувани отново, вътрешно са убедени, че това няма никакъв смисъл.

Ключови симптоми: Безнадеждност, пълно отчаяние. „Това вече няма никакъв смисъл.“

Симптоми в блокирано състояние: Дълбоко вътре постоянства противопоставянето със собствената съдба. Почти е загубена надеждата за промяна на положението. Депресия, примирение, вътрешна умора. Липсва силата за нов опит. Вътрешно се предава и очаква нещо да се случи отвън. Оставя се да бъде убеден за ново лечение, но е разочарован от и най-малкия неуспех. Често при такива случаи се установява прекарана или датираща още от детството хронична болест, както и израстване с хронично болен човек.

Потенциал в трансформирано състояние: Убеденост в добрия краен изход, приемане на собствената съдба. Разбира, че безнадеждността спъва оздравителния процес, стига до изводите, че „всеки трябва да носи товара си“, че не трябва да се казва „никога“. В по-леките случаи възкръсва надеждата за оздравяване и с това се прави първата крачка в тази насока.

По-подробно: Това душевно състояние е опасно поради две причини. От една страна, защото постоянно засилва вътрешното отрицателно очакване по отношение на несполучливите лечения и, от друга страна, защото личността оказва на всичко отгоре и пасивна съпротива. Личността се отдалечава все повече от нейното Висше Аз и от процеса на развитие, за да се превърне постепенно в жив труп. Понякога хората в отрицателно състояние на улекс изглеждат като излизащи от подземие, с жълто или бледо-восъчно лице и тъмни кръгове около очите. Някои лечители споделят впечатленията си от това състояние, описвайки го като дебела стъклена плоча между душата и личността – те все още се виждат, но не могат да се чуят.

Неосъзнатата заблуда на личността и тук се крие в отхвърлянето на ролята на Висшето Аз: вместо да му предостави цялата отговорност и да му съдейства с доверие, личността се противопоставя на текущия процес на развитие. Понеже нещата не се развиват според нейните представи, тя вътрешно се оттегля, без да се замисли за значението на отхвърления процес. Това детинско поведение намира отражение и в поведението на някои пациенти, които очакват всичко да се оправи по някакво чудо отвън, вместо да разберат, че всяко лечение и излекуване идва от самите нас. Пациентите в това състояние трябва да се научат да се справят със съдбоносните явления в развитието на тяхното заболяване.

Според мистичните учения тези хора са обременени от тежка карма и трябва да страдат, защото истинските промени на тази планета се постигат чрез страдание. Ако този смисъл се отгатне, душевната настройка се промени светкавично.

В положителното състояние на улекса, човек може да черпи от себе си нова сила и надежда и така е отново в състояние да определя съдбата си. Това не означава, че той се надява на невъзможното. Той знае, например, че ампутираният му крак не може да се възстанови, но вярва твърдо в добрата си съдба. Приема страданието без да се оплаква, защото е разбрал, че човек се учи най-добре чрез болката и изпитанията. Така той посреща спокойно и без отчаяние съдбата си. При хронични заболявания в ранен стадий тази нагласа често е прелюдия към постепенното действително оздравяване.

Но и отрицателното състояние на улекса днес често пъти не е така силно изразено, както беше описано по-горе. Хората, при които то протича в умерена форма, се познават по изрази като: „опитах всичко, но…“. Приемането на есенция от улекс в такива случаи често предизвиква решаващия обрат към нов етап на развитие.

Английски практици съобщават, че употребата на улекс заедно с шипка стимулират вехнещи издънки от растения към пускане на корени.

Състоянието на улекса понякога трудно се различава от това на шипката:

  • Европейски улекс: личността, дори когато е в отчаяние, може да бъде убедена да се подложи на още едно лечение.
  • Шипка: Личността от този тип е още по-пасивна и апатична. Тя не желае да опита ново лечение.

М. Шефер