Учителят Банкеи
Категория: Self help, Лечебни истории
„При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося.
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.“
из книга с притчи
Да гнева не е част от нас, и не е истината, не следва да я пускаме вътре. това може да стане валидно за всекиго, аз го практикувам.
Гневът е част от нас, според мен, щом като се гневим! Както и много други чувства и емоции. Но те са части от едно Цяло. Никоя не може да бъде определяща природата ни. Много, много харесвам една мисъл на Аристотел: „Всеки може да се разгневи – лесно е. Но да се разгневиш на необходимия човек, в необходимата степен, в необходимото време, с необходимата цел и по необходимия начин – не е лесно.“ Считам, че важи и често го казвам за всяка емоция. И за всяко чувство.
Благодаря ти, Надежда, за споделената мисъл на Аристотел! Тя ми е много любима и на мен. Често я цитирам, когато правя обучения за емоционална интелигентност – тя описва по-добре от всякакви суховати дефиниции за това какво представляват интелигентните емоции. Акцента е върху осъзнаването и изразяването – тази част от емоциите – включително и гнева, която също има място в живота ни, но наистина за нея не се говори в притчата за учителя Банкей. Там посланието е друго… и, както обикновено, отразява другата част от истината:)
Благодаря за коментара Ви. Както пишете, притчата отразява една част от истината. Просто моя коментар имаше за цел да отрази другачаст!
)) Много е лесно да се гневим наистина и да допускаме гнева да ни обземе всеки път, когато нещо не ни харесва в света, в другите или в нас. Но разбира се това не е решение на проблемите, конфликтите и не е част от истинската ни природа! Зад гнева се крие друго. А когато идва отвън просто е нужно „да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.“ 
)))
Забравих да добавя, че понякога гнева, който усещаме е в същност емоция на друг човек, който я проектира върху нас. И усещаме гняв, без видима причина и без, като се задълбочим, действително да има такава. Затова е добре да определим кога гневът си е наш, кога чужд, защо се оставяме евентуално чуждите емоции да ни завладеят и разбира се как да използваме нашите си и конкретно гнева. Той може да е здравословен, когато става въпрос да защитим собствените си интереси и граници! Но разбира се притчата носи друго послание!