„Господи, направи ме оръдие

на Твоята благодат.

При омразата, нека посея любов;

при обидата – прошка; при съмнението – вяра;

при отчаянието – надежда;

при тъмнината – светлина;

при тъгата – радост.

О, Божествени Господарю, благослови ме

не да търся утешение,

а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки, получаваме,

защото като прощаваме,

биваме опростени;

и защото умирайки,

се раждаме за вечен живот.“

Св. Франциск Асизки

Коментар: Може би е време да си дадете сметка за преходността на всичко – дори и на връзките си с хората, които обичате, и да погледнете към вечното. И там да потърсите своята душа, която може да вземе в отвъдното само това, което е развила по време на своя земен път… За мен това послание от „Уроците на любовта“ означава или, че твърде много сте се насочили към материалните аспекти на обичането и сте забравили и за духовната страна на връзките, или, че в живота си сте стигнали до етап, в който вече можете да се учите на истински висшия пилотаж в изкуството на любовта – да обичатете така, както Бог обича нас самите. Какъвто и да е отговорът, който вие  решите, че се отнася до вашата ситуация (дори да не е включен в коментарът тук), може би, точно сега молитвата е вашето средство да поканите любовта в живота си?