Когато миналото или бъдещето са прекалено много
Категория: Мисъл на деня
„Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето. Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията – всички форми на страх – се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието – недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.“
От автора на книгата „Силата на настоящето“, Екхарт Тол
Helps me right at this moment…Thanks
Да негативизма е предизвикан от страха в нас, от липсата на любов и прекалените ни желания .Ако бъдем присъствие днес в живота си – можем и да живеем в любов и да търсим в себе си . Никой не е виновен…
За да не се повтарям с другите си коментари и този за „Болковото тяло“, просто ще напиша, че когато присъствието в настоящето е недостатъчно, идва съжалението, вината, притесненията на миналото и безпокойствата, притесненията, тревожността и страховете за бъдещето, което става неудовлетворяващо настояще. И действително: става прекалено много минало, прекалено много бъдеще, а къде остава/яме/ настоящето за нас?!
…Просто трябва да се научим да живеем в настоящето , напуснали миналото
вземайки със себе си само натрупания опит…неусетно ще влезем в бъдещето…
Защото се раждаме в настоящето,живеем и умираме в него…
…Our life is only one moment in time…