Две истории от Ошо за същността на Аз-а

„Всъщност истинското аз никога не става абсолютно познато – то си остава мистерия, остава си неизразимо, неопределимо. Истинското аз е толкова обширно, че не можеш да го дефинираш, и толкова мистериозно, че не можеш да проникнеш в самата му сърцевина. Истинското аз е азът на цялото. За човешкия интелект не е възможно да проникне в него, да мисли за него, да го съзерцава.
Чувал съм да разказват – има една известна история за някакъв мъдрец, който бил извикан при Александър Велики. Александър го попитал:
- Чух, че си познал Бога, така че моля те, разкажи ми. Аз съм в търсене, а хората ми казаха, че ти си постигнал, така че просветли ме относно Бога, за това какво е Бог.
Твърди се, че мъдрецът казал:
- Дай ми поне двадесет и четири часа да помисля за това. Двадесет и четирите часа минали и Александър чакал много нетърпеливо. Мъдрецът дошъл и казал:
- Ще има нужда от седем дни.
И седемте дни минали и Александър станал още по-нетърпелив. Мъдрецът пак дошъл и казал: -Ще има нужда от една година, Александър попитал:
- Какво искаш да кажеш с това, че ще има нужда от една година? Ти знаеш ли, или не знаеш? Ако знаеш, значи знаеш – кажи ми. Защо да губим време?
Мъдрецът се засмял и казал:
-  Колкото повече разсъждавам, толкова по-непознаваемо става това. Колкото повече знам, толкова по-трудно става да кажа, че знам. През тези двадесет и четири часа аз все се опитвах и се опитвах, и това започна да се изплъзва от ръцете ми. То е много убягващо – като живак. Тогава помолих за седем дни – и това не помогна. А сега, поне една година – но не съм сигурен, че ще мога да дам дефиниция.
Мъдрецът се справил добре. Той трябва да е бил наистина мъдър, защото няма начин да се дефинира истинското аз. Но човек не може да живее без аз – би се чувствал толкова празен! Би се чувствал като колело без ос, като периферия без център. Не, трудно е да се живее без аз.

…………………….
Ето какво прочетох:
Някакъв французин прекосявал пустинята със своя арабски водач. Дните минавали и арабинът не пропускал ни един ден без да коленичи върху нажежения пясък и да призове своя Бог. Най-накрая една вечер неверникът попитал арабина:
- Как си разбрал, че има Бог?
Водачът хвърлил един поглед към безбожника и му отговорил:
-  Как съм разбрал, че има Бог ли? Как съм разбрал, че не човек, а камила е минала оттук снощи? Не е ли по следите, които копитата й са оставили в пясъка? – И като посочил слънцето, чиито последни лъчи избледнявали над хоризонта, той добавил: – Тези следи не са човешки.
Твоята самосъщност не може да е създадена от теб, тя не може да е направена от човека. Ти си я донесъл със себе си, ти си това. Как би могъл да я създадеш? За да я създадеш, преди всичко би трябвало вече да си бил там. Това е смисълът, който християни, мохамедани, хиндуисти влагат, когато казват, че човекът е творение. Това означава, че човек не е създал сам себе си – това е всичко. Творецът е скрит някъде в непознатото. Ние сме излезли от някаква мистериозна жизнена сила. Твоето аз не е твое! Това фалшиво аз не е твое, защото ти си го създал; твоето истинско аз също не е твое, защото то е все още в Бога, корените ти са все още в Бога.“‘

Ошо