публикувано 06.09.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Четирите нива на съзнание

Да открия разликата между духовност и религиозност навремето за мен беше голямо облекчение. Болката, безсмислието и несправедливостта в света, в който живеех, ми се струваше толкова голяма, че само нещо също толкова голямо (всъщност, още по-голямо) можеше да ми помогне да намеря смисъл в тяхното съществуване. Проблемът беше, че традиционната религия нито по форма, нито по съдържание отговаряше на тези мои въпроси за смисъла. Нещо повече – не й вярвах. Виждах попове, чието излъчване и поведение не ми вдъхваше никакво доверие. Когато гледах лицата на светците в църквите, те ми изглеждаха твърде бледи, нещастни и изпити, за да имам и на тях доверие, че ще ми помогнат да намеря щастието в живота си. Образът на Христос за мен беше символ на безсмислено и изключително болезнено мъченичество, тъй като не разбирах как така са го разпнали, за да изкупи нашите грехове, но въпреки неговото изкупление нито светът върви на добре, нито аз в тоя свят се чувствам добре… Докато не намерих отговора – извън религията. Първо, в книгите на Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш Бог“, а след това в много други книги, които представяха една съвсем различна гледна точка от тази на традиционната религия. Малко по малко започнах да разбирам, че религиозност и духовност са две различни неща, които понякога съвпадат, но понякога нямат нищо общо едно с друго.

Ако все още не сте направили това разграничение вътре в себе си, но имате нужда от вяра, която да е различна от религията, по-долу ще ви представя накратко теорията на Морган Скот Пек за четирите нива на развитие на съзнание. Тя беше първият отговор, който дойде в отговор на нуждата ми от разбиране на смисъла на човешкия живот в рамките на По-голямото цяло. Оттогава са изминали много години и много прочетени книги, но това, което тогава разбрах, все още е много живо и е най-доброто по отношение на тази тема. В момента го представям по памет, но за подробности можете да прочетете сами в книгите на Морган Скот Пек.

Според д-р Пек първото ниво на съзнание е антисоциално – на това ниво на развитие ние сме същества без изградена система от вярвания за това кое е правилно и кое е погрешно. Всъщност, ако имаме някакво вярване, то е: „Животът е джунгла и в нея оцелява по-силния“. С други думи – няма правила. Това е нивото на съзнание на най-ниско развитите човешки индивиди, на престъпниците и хората с антисоциално поведение.

Второто ниво на съзнание е религиозното съзнание. То е представлява по-висока степен на осъзнатост, тъй като дава определена система от правила и ритуали, които да внесат ред в хаоса, характерен за по-долното ниво. Църквата, свещениците и религиозните ритуали, неделните проповеди или личните изповеди, четенето на Библията и другите свещени текстове – всички те дават структура и яснота, която е липсвала досега. Помагат обществото да функционира по-безпроблемно като дават предписанията за това какво е редно и какво не е. „Не лъжи“, „не убивай“, „Не прелюбодействай“… десетте Божи заповеди дават ясни наставления за това как хората да живеят заедно. Това е и първата форма на духовност, защото в нея се появява Бога и се определя отношението на човека спрямо Него, но тя е относително незряла, тъй като се основава на външен източник на вярата – допускането, че това което свещениците казват и което пише в свещените книги е вярно. Не се поставя под съмнение достоверността на посредниците между Бога и човека – с други думи,  на всички атрибути на религиозната институция.

Затова атеистичното съзнание, което отхвърля религиозната вяра, според Морган Скот Пек е по-висока степен на съзнание. То е третата,  по-развита форма на духовно съзнание и е такова, защото поставя центъра на истината вътре в човека, а не вън от него. Докато вярата на човека от второто ниво на съзнание има характеристиките на детската наивност и доверчивост и приема за чиста монета това, което външните авторитети му казват, тук зрелостта на съзнанието идва именно от доверието в собствения опит. Това е стадият на експерименталното, научно-изследователското мислене и вярванията, които човек си създава са продукт на собствения му опит и наблюдения. На това ниво, обаче, липсва концепцията за Бога – тя все още е реалност, трудно познаваема по пътя на логиката и научните експерименти.

Богът, обаче, се връща обратно при човека – или по-точно човекът се завръща към Бога, на четвъртото ниво – на мистицизма. Това е съзнание, при което Богът не е   концепция, наложена отвън, а реалност, която е вътрешно присъща на човека и като такава може да бъде лично преживяна.  На това ниво вярата в Бога отстъпва пред познанието на Бога. Четвъртото ниво на съзнание обединява търсенето на Бога от второто ниво с доверието в личния опит от третото ниво, за да предложи една съвсем нова концепция за духовността. На това ниво на съзнание мистиците от всички различни религиозни традиции говорят на един и същи език (вижте суфизма например) и различията, които подклаждат различните религиозни войни, са изчезнали. Директното преживяване на Бога на това ниво е свързано с дълбоки трансформиращи преживявания на единение с всички и всичко, на безусловна любов и екстаз, на безсмъртие и непрекъсваща връзка с Първоизточника.

Това беше нещото, което аз търсех – научна гледна точка към Бога. Връщането назад към страхливата набожност на баба ми или отказването от силата на ума и доверието в собствения ми опит, вече беше невъзможно, но и пътят напред не беше ясен. Точно тази нова концепция за духовността като Бога вътре в мен, който няма нужда да му вярвам, а само да бъда осъзната и в тишината на медитацията да го преживея директно, беше отговорът, от който имах нужда. Вече нямах нужда от посредници, за да общувам с Бога – той беше вътре в мен и единственото, което трябваше да направя е да пренеса изследователската си лаборатория вътре в мен и застана в позицията на вътрешния наблюдател на всички процеси, които преминават вътре в мен (в последното изречение се вижда влиянието на Ошо върху мисленето ми).

Сега, докато с усилие преминавам дългия път между третото и четвъртото ниво, вървейки по неутъпкани пътища (казват, че пътищата навътре в себе си винаги са неутъпкани, защото винаги са много лични!) за мен Бога започва да има много от характеристиките на един Психотерапевт, защото разпознавам в Него най-голямата сила, която може да обедини частите на разпокъсаната ни душа и да излекува раните от его-ориентираното ни мислене с енергията на чистата и безусловна любов. Но най-важното – този преход беше и е подкрепен от четенето на много книги, които ми помагаха да разбера законите, управляващи невидимия свят, но по един коренно различен и уважаващ научното ми мислене начин.Тези закони бяха много различни от Десетте Божи заповеди и уважаваха моето право аз да избирам кое е правилно и погрешно, подразбирайки, че вече имам нужда от по-развити форми на общуване между мен и другите. Това вече не бяха правила, които помагат на хората да не се избиват помежду си, да не се крадат и да пожелават жената на ближния, това бяха ценностите на безусловната любов. На моето ниво на съзнание аз търся и намирам Бог в ценностите, които съм избрала да ръководят живота ми. И разбирам, че съм на верния път, ако те ме водят към по-голямо спокойствие, вътрешна сила, хармония и любов. Просто е – първо вярваш, след това про-веряваш и накрая се до-веряваш. Когато се довериш на живота, такъв какъвто е, става чудото.

Камелия