публикувано 22.01.2013 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Физиология на общуването

Ако искате да повишите своите умения да общувате по-добре като започнете от себе си, развивайки самопознанието си, ето една идея, която авторите на книгата за Ключовите разговори, предлагат – опознайте по-добре себе си като станете бдителни наблюдатели на поведението си под стрес. Това е от изключителна важност, защото когато нашето чувство за сигурност в общуването с другия е застрашено, то изкривява нашето възприятие и ние започваме да реагираме неадекватно, преувеличено и да говорим неща, за които съжаляваме по-късно. И в дадения случай става дума за всякакъв вид разговори – от най-баналните и всекидневни, в които другият неочаквано настъпва някое наше слабо място, до наистина важните, от изхода на които зависи много за нас.

Според авторите на тази книга, типичните комуникативни отговори в ситуация на стрес за два – мълчание и нападение. Макар и противоположни като поведение, те са съвсем еднакви по отношение на способността си да разрушат диалога между нас и другия. Еднакви са и по отношение на причината, която ги отключва – възприемана заплаха за нашето чувство за сигурност и вътрешно достойнство. Става дума за страх – осъзнат страх, или, по-често – неосъзнат, подпрагов. Когато има страх ние реагираме или чрез отбрана – отдръпваме се, млъкваме, оттегляме се, прикриваме се, отбягваме, или чрез нападение – вербална агресия под формата на етикиране, груба критика, оскърбяване или други форми на контрол върху другия.

Мълчанието и нападението са поведенческият израз на известната физиологична реакция „борба или бягство“, която Уолтър Кенън открива, наблюдавайки начина, по който живите организми реагират при заплаха. Проблемът е, че когато са намесени физиологични процеси, става дума за първосигнално реагиране. Още преди да си дадем сметка на нивото на ума как се чувстваме, в кръвта ни вече са постъпили вещества, които променят основните физиологични процеси в тялото ни – такива като кръвообръщението и дишането. Нашият телесен отговор на възприеманата заплаха изпреварва нашата реакция на нивото на ума – там където са думите, и още преди да сме си дали сметка за това започва да определя как говорим и как се държим! Огромната част от трудностите в нашето общуване идват именно от този първосигнален начин на реагиране в ситуации, в които по някаква причина сме се почувствали застрашени и не сме успели да превключим навреме към „второсигнален“, т.е. по-човешки начин на отговор.

Въпреки че отдавна работя върху уменията си за общуване, все още се случва от срещата си с друг човек да изляза крайно неудовлетворена от това, което към казала или от начина, по който съм реагирала. Опитвайки се да разбера какъв точно ми е проблема, стигнах до един и същи извод – пропускала съм да забележа кога емоциите ми са превключили на вълна „нападение или отбрана“, и изведнъж се е оказало, че „съм яхнала метлата“. Вероятно не е трудно да се види, че докато летиш във въздуха, воден от енергията на баба Яга няма как да изричаш думи, които поддържат диалога с другия човек отворен. Всичко това бяха ситуации, в които първо съм реагирала, водена от първосигналните си емоции, а едва след това съм се опитвала да вкарам и рационален подход. Не е лесно човек да намира подходящите думи за поддържане на диалог, когато в кръвта му бушуват хормоните на нападението, а мозъкът му функционира като на примат.

Когато непринуденият разговор се превърне в ключов, най-често това се оказва проблем, тъй като емоциите, които ни обземат, ни пречат да разговаряме ефективно…

Да вземем за пример един  типичен ключов разговор. Докато обсъждаме важна за нас тема, събеседникът ни казва нещо, с което не сме съгласни и косъмчетата по врата ни моментално настръхват. Смятате, че настръхналите косъмчета не са кой знае какво? За жалост телесната реакция не се изчерпва с това. Две малки жлези започват да отделят адреналин в кръвообръщението. Това не става по ваша воля. Надбъбречните жлези решават вместо нас, ние просто трябва да преживеем състоянието си.

Реакцията не спира и дотам. След това мозъкът ни започва да пренасочва кръвта съобразно приоритетните дейности – битка или бягство. За жалост, когато към големите мускули на ръцете и краката започне да се изтласква повече кръв, до дяловете на мозъка, отговорни за мисленето от по-висш порядък, достига по-малко от жизнено важната течност. В резултат на това ние подхождаме към ключовия разговор не по-добре подготвени от маймуна резус.“ с. 18, „Ключовите разговори“

През цялата книга за Ключовите разговори като тънка нишка преминава едно и също послание – когато емоциите ескалират – защото залогът е висок, а мненията ни – различни, от основна важност е да успеем да регистрираме това навреме, за да можем да прекъснем спиралата на адреналиновите чувства. Очевидно възможността да осъществяваме диалог – обменяйки мнения и търсейки възможности за среща помежду ни, въпреки различията между нас, е върховен израз на нашата човешка природа и знак за отдалечаване от животинското царство. И, за да се случи това, от основна важност е да използваме основното качество, което ни отличава от света на животните – способността за рефлексия, за осъзнаване и самонаблюдение.

Камелия