публикувано 21.03.2012 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Тъгата като медитация

По-долу е един мой превод на текст от Ошо, в което той говори за тъгата като форма на медитация. Съвсем в неговия стил, това, което той предлага, е осъзнатото преживяване вместо бягство и отклоняване на вниманието.

„Тъгата може да стане много обогатяващ опит. Трябва да поработите върху това. Лесно е да избягаш от тъгата си – и всички взаимоотношения обикновено са бягства; човек просто продължава да я избягва. Но тя е винаги там отдолу… подводното течение продължава. Дори и във взаимоотношението тя избухва много пъти. Тогава човек е склонен да прехвърли отговорността върху другия, но това не е истинското нещо. То е твоята самота, твоята тъга. Ти не си се установил в нея, така че тя избухва отново и отново.

Ти може да избягаш в работата. Може да избягаш в някакво занимание, във взаимоотношение и в обществото, тук и там, в пътуване, но тя не си отива, защото тя е част от твоето същество.

Всеки човек е роден сам – в света, но сам; идва чрез родителите, но сам.  И всеки човек умира сам, отново излизайки от света сам. И между тези две самотности ние продължаваме да се мамим и залъгваме сами себе си. Добре е да събереш смелост и да навлезеш в тази самота. Без значение колко трудно и тежко може да изглежда това в началото, то се отплаща невероятно. Веднъж след като се установиш в него, веднъж след като започнеш да му се наслаждаваш, веднъж след като започнеш да го чувстваш не като тъга, но като тишина, веднъж след като разбереш, че няма начин да избягаш, ти се отпускаш.

Нищо не може да се направи за това, така че защо да не му се насладиш? Защо да не отидеш надълбоко и да не го вкусиш, да видиш как изглежда това? Може би си уплашен без да има от какво? То ще бъде там и то е факт – екзистенциален, не случаен – тогава защо да не се разбереш с него? Защо не влезеш в него и не видиш какво представлява?

Когато и да се почувстваш тъжен, седни в тишина и позволи на тъгата да дойде; не се опитвай да избягаш от нея. Стани толкова тъжен, колкото си способен. Не я избягвай – това е нещо, което трябва да помниш. Плачи, ридай… вкуси я изцяло. Плачи до смърт… падни на земята … търкаляй се – и й позволи да си отиде от само себе си. Не я насилвай да си отиде, тя ще си отиде, защото никой не може да стои в едно и също настроение винаги.

Когато тя си отиде, ти ще бъдеш освободен, абсолютно разтоварен, сякаш цялата гравитация е изчезнала и ти можеш да летиш, безтегловен. Това е момента да навлезеш в себе си. Първо извади тъгата. Обичайната нагласа е да не се позволява тя, да намериш начини и средства така, че да гледаш настрана – да отидеш на ресторант, до плувния басейн, да срещнеш приятели, да прочетеш книга или да отидеш на кино, да посвириш на китара – да направиш нещо, така че да бъдеш ангажиран и да насочиш вниманието си на друго място.

Това трябва да се запомни – когато се чувстваш тъжен, не пропускай тази възможност. Затвори вратата, седни на пода и се чувствай толкова тъжен, колкото можеш да бъдеш, сякаш целия свят е просто ад. Навлез дълбоко в нея… потъни в нея. Позволи на всяка тъжна мисъл да проникне в теб, всяка тъжна емоция да те разбърка. И плачи, и ридай, и казвай неща – казвай нещата на висок глас, няма за какво да се тревожиш.

Така че първо изживей тъгата за няколко дена и в момента, в който силата на тъгата си отиде, ти ще се почувстваш много спокоен, умиротворен – като човек, който е преминал през буря. В този момент седни тихо и се наслаждавай на тишината, която идва сама. Ти не си я донесъл; ти си донесъл тъгата. Когато тъгата си отиде, в празното място се установява тишината.

Вслушай се в тази тишина. Затвори си очите. Почувствай я … усети самата й тъкан… аромата й. И ако се почувстваш щастлив, пей, танцувай.

Osho, Be Realistic: Plan for a Miracle, Talk #17

Коментар: Идеята на Ошо за осъзнатото преживяване винаги ме е привличала особено силно. За мен това е възможност да бъда медитативна във всекидневието. Разбира се, в идеалния случай (в дадения случай) Ошо говори за катарзис на доста силни емоции, за който са необходими изолацията и усамотението, позволяващи ни да ги изразим докрай. Но за мен тъгата обикновено има много по-меко и по-малко драматично изразяване. Тя по-скоро прилича на чувството на печал, за което се разказва в едноименната Ошо зен таро карта – Печал. То е това, което е изпитвал ученикът на Буда – Ананда, преди да постигне просветление и което е породено от този базисен – екзистенциален факт, че ние сме откъснати от Първоизточника и копнеем по завръщането у Дома. Два или три дена катарзис, ридаене и плач ще свършат добра работа, но няма да са достатъчни, за да си отиде по-дълбоката тъга. Затова за мен най-важното от цитата по-горе е изречението: „веднъж след като разбереш, че няма начин да избягаш, ти се отпускаш.“ От моя опит с медитацията знам, че точно това е най-голямата пречка пред нея – способността да се отпуснем, наистина да се отпуснем. А това се случва, едва когато разберем, че няма как да избягаме от това да сме хора и нищо човешко да не ни е чуждо, няма как да избягаме от човешката си съдба …

Камелия

 

Същия текст на английски можете да прочетете тук: sadness as a meditation .