публикувано 05.03.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Трансформация на чувствата – как да й хванеш цаката

По-долу е превод на текст от Ошо, който много ми харесва. За да го прочетете целия в оригиналния му вариант на английски, кликнете тук: the knack of transforming feelings.  А, ако предпочетете съкратената му версия на български – прочетете по-долу.

„Това е прекрасен метод, ще бъде много полезен за вас. Например, ако се чувстваш много неудовлетворен, какво правиш? Патанджали (най-известният тълкувател на йога) казва – мисли за обратното: ако се чувстваш неудовлетворен, размишлявай върху удовлетворението: Какво е удовлетворение? Внеси баланс. Ако твоят ум е ядосан, внеси състрадание в него. Мисли върху състраданието и, незабавно, енергията ще се промени, защото те са едно и също; полярностите са една и съща енергия. Веднъж след като си го извадил, то се абсорбира. Гневът е там: размишлявай върху състраданието.

Направи едно нещо: вземи си статуя на Буда, защото тя е символ на състраданието. И когато си ядосан, отиди в стаята си, застани като Буда, изглеждай като Буда и изпитвай състрадание. Изведнъж ще видиш как трансформацията се случва вътре в теб: гневът се променя, възбудата си отива… и идва състрадание. И това не е друга енергия; това е същата енергия – същата енергия на гнева, но сменяйки своето качество, отивайки по-нагоре. Опитай го.

Това не е потискане … Това е сублимация… Ако ти си ядосан и ти потиснеш своя гняв без да мислиш за състраданието, тогава това е потискане. Ти го натикваш обратно в себе си и се усмихваш, сякаш не си ядосан – а гневът кипи в теб и е готов да избухне. Тогава това е потискане. Не, ние не потискаме нищо и ние не създаваме усмивки или нещо друго; ние просто променяме вътрешните полярности.

Противоположностите са полюси. Когато се чувстваш враждебен, мисли за любов. Когато чувстваш желание, мисли за липсата на желания и тишината, която идва с това. Какъвто и да е случая, внеси противоположното и гледай какво се случва вътре в теб. Веднъж като му хванеш цаката, ще станеш майстор. Вече ще имаш ключа: всеки път гневът ще може да бъде променен в състрадание, всеки момент омразата може да бъде превърната в любов, всеки момент тъгата може да се превърне в екстаз. Страданието може да се превърне в блаженство, защото страданието има същата енергия като блаженството, енергията не е различна. Ти просто трябва да знаеш как да я канализираш.

… И това не е изкуство, което можеш да научиш; това е да му хванеш цаката. Ти трябва да го правиш и да се научиш как да го правиш докато го правиш; а не обратното. То е като плуването: ти трябва да плуваш и „ъъъ“, понякога има опасност. Понякога се чувстваш изгубен, сякаш твоят живот е изгубен и ти потъваш. Ти трябва да преминеш през всичко това и изведнъж му хващаш цаката и разбираш как изглежда. Това е толкова просто нещо, плуването… Забелязал ли си? Има няколко неща, които можеш да научиш и никога не забравяш: плуването е едно от тях. Също така е и карането на колело: можеш да го научиш и не можеш да го забравиш… Защо е така? Защото е въпрос на навик. Не може да бъде забравено. Това не е учене; това не е изкуство. Наученото, изкуството може да бъде забравено, но способът (навикът)? Навикът е нещо, което навлиза дълбоко в теб и става част от теб. Сублимацията е такова средство.

Сублимацията е използване на енергията по един по-висок начин; същата енергия се използва с различно качество. Много от вас сте правели Динамичната медитация дълго време (която дава възможност за катарзис, а не за сублимация – това Ошо го казва преди това -к.м.). Сега можете да опитате друго: следващият път, когато гневът е там, тъгата е там, просто седни тихо и позволи на тъгата да се придвижи към щастието – просто й помогни малко – подбутни я мъничко. Не прави твърде много и не бързай, защото тъгата ще се съпротивлява да се придвижи към щастието. Това е така, защото от векове, в протежение на много животи, ти не си й позволявал да се придвижва по този начин; затова тя ще се съпротивлява. То е като кон, който ти се опитваш да вкараш по нов път, по който той никога не се е движил, той ще се противи. Той ще се опитва да отиде в стария модел, по стария път, стария маршрут. Но ти все пак се опитай да го убедиш, прелъсти го. Кажи на тъгата си: „Не се страхувай. Наистина е много приятно. Ела по този път. Ти можеш да станеш щастие и няма нищо лошо в това и нищо не е невъзможно.“ Просто убеждавай, говори на своята тъга, и един ден изведнъж ще откриеш, че тъгата е отишла в друг канал: станала е щастие.“

Ошо