публикувано 09.08.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Терапия на състраданието

Ошо често е казвал “Само състраданието е терапевтично”, “Основното лечение е любов” и това винаги е отеквало дълбоко в мен. В психотерапията има цяло едно направление – хуманистичната психотерапия, в което състраданието е основен инструмент на лечение –  това, че на езика на психологията този инструмент се нарича емпатия, не променя факта, че основното, което терапевта прави при срещите си с клиента, е да го разбира и обича безусловно… така че самият клиент в един момент започва сам да разбира себе си по-добре – и да се обича – безусловно! Този вид отношение не просто лекува – това е основното лечение! Според мен…

По-долу споделям един откъс от Ошо, в който той говори върху тази тема – състраданието. За да го прочетете целия можете да отворите този линк: a therapy called compassion by Osho. (на английски)

“Да, само състраданието е терапевтично – защото всичко, което е болно в човека, е поради липсата на любов. Всичко, което е сбъркано в човека по някакъв начин, е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича или не е бил способен да получава любов. Не е бил способен да сподели своето същество. Това е нещастие. Това създава всички видове комплекси вътре.

Тези вътрешни рани може да се покажат по много начини – те могат да станат физическа болест, може да са психична болест – но дълбоко вътре в себе си човекът страда от липсата на любов. Точно, както храната е необходима за тялото, така и любовта е необходима за душата. Тялото не може да оцелее без храна и душата не може да оцелее без любов. Всъщност, без любов душата никога не се ражда – това не е въпрос само за нейното оцеляване. Ти просто си мислиш, че имаш душа; вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти никога няма да узнаеш наистина, ако не си обичал. Само в любовта човек започва да усеща, че той е повече от тялото, повече от ума.

Затова аз казвам, че само състраданието е терапевтично. Защо състрадание? Състраданието е най-чистата форма на любов. Сексът е най-ниската форма, състраданието е най-високата форма на любов. В секса контактът е основно физически; в състраданието контактът е основно духовен. В любовта състраданието и секса са смесени, физическото и духовното са смесени. Любовта е по средата между секса и състраданието.

Ти можеш да наречеш състраданието молитва. Можеш да наречеш състраданието медитация. Най-високата форма на енергия е състраданието…

В любовта, ако дадеш нещо, дълбоко в себе си ти очакваш да ти бъде върнато. Ако не ти се върне, ти се оплакваш. Може и да не го покажеш, но в хиляда и един случая можем да предположим, че ти ще мрънкаш, ще чувстваш, че си бил измамен. Любовта изглежда, че е фина сделка.

В състраданието ти просто даваш. В любовта ти си благодарен, че другият ти е дал нещо. В състраданието ти си благодарен, че другият е взел нещо от теб; благодарен си, защото другият не те е отблъснал. Ти си имал енергия да дадеш и имаш толкова много цветя да споделиш и другият ти е позволил, другият е бил отворен. Ти си благодарен, защото другият е бил възприемчив…

Сексуалният човек е много беден. Обичащият човек е относително богат. Състрадателния човек е най-богатият; той е на върха на света. Той няма ограничения, няма граници. Той просто дава и си върви по пътя. Той дори не чака да му кажеш благодаря. С огромна любов той споделя своята енергия. Точно това  наричам терапевтично.

И състраданието е безусловно. Ти не можеш да бъдеш състрадателен само с тези, които са приятелски настроени към теб, само за тези, с които си свързан. Състраданието включва всичко… Бъди състрадание! безусловно, без посока, без цел. И тогава ставаш лечебна сила в този свят на страдание.”

Osho, A Sudden Clash of Thunder