публикувано 28.02.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ТАЙНИЯТ ЕЗИК

ГЛАВА ОСМА –  Ел Колли, “Белязана от Духа”

“Вселената е пълна със знаци… Формата на облаците, начинът, по който птиците летят, природните звуци, неочаквана среща – всичко това изпраща съобщение, което изразява волята на боговете. Вселената е едно цяло, което чиито части пасват логично, тя сама се поддържа и развива по смислен начин”

Мария-Хосе, бразилска макумба жрица*

Възкръсналата Кундалини се обявява в неявни или явни символични и синхронични съобщения. Една жена, която нямала представа за причината за различните си неразположения, сигнализиращи за нещо повече от влошено здраве, внезапно почувствала необяснимо желание да вземе пастелите на малката си дъщеря и да рисува. Тя не била правила това от детството си. За нейна изненада пастелът сякаш автоматично създал картина с танцуваща жена. Заглавието на картината също се появило от самосебе си: „Аз танцувам в ръцете на Великата майка“. По това време тази жена не знаела нищо за Кундалини или за връзката между Кундалини и Богинята-Майка.

Друга жена, която разглеждала списъка с общи Кундалини симптоми, публикуван на нашата уеб страница за споделена трансформация, установила, че изпитва много от тези симптоми, но не била убедена, че те се дължат на Кундалини. Веднага след като прочела списъка с изброени симптоми, тя почувствала порив да види хороскопа си. За нейно учудване там пишело: „Нека Кундалини се издигне; змията е чакала дълго време”.

Синхроничности и подтикващи събития оспорват случайния и механичен светоглед на западната култура. Те сочат жизненоважна съгласуваност и взаимозависимост между всички живи същества. Вики Нобъл описва тази взаимна свързаност като „мрежа, която свързва всеки един от нас с всичко, което съществува„. Тя посочва, че редица митове за създаването на света описват Световната Майка като централно разположен космически паяк, който движи Вселената: „Както паяжината е безкрайно по-чувствителна към вибрациите и най-малкото движение преминава през цялата мрежа, така действията и реакциите се усещат от всички, които са обхванати в мрежата на живота. Няма нещо, случващо се където и да е на планетата (или в галактиката), което да не засяга всеки един от нас и което ние да не чувстваме на някакво ниво на съществуването си.”

Тъй като съзнанието ни се разширява, осъзнаването на нашата взаимовръзка с цялото творение се увеличава експоненциално. Това от своя страна ни прави по-живи и по-свободни, защото, както посочва духовният учител Майкъл Исткот: „Разширението винаги се свързва с нещо по-голямо и това води до подем, екзалтация и радост. Ние се освобождаваме от тесните връзки, които ни задържат в нашите по-малки перспективи, натрупваме повече свобода, можем да навлезем в нови области. Ефектът е стимулиращ за всичките ни тела – менталното, емоционалното и физическото.”

Кундалини не само разрушава „бариери между различните слоеве и състояния на съзнанието„, както пише Арундейл. Тази енергия също така дава възможност за дълбоко преживяване на единство чрез разчупване на бариерите „между самия индивид и по-големия Аз …“ Значими съвпадения и привидно магически събития ни вплитат в голямата паяжина на живота, размивайки старите граници на консенсусната реалност. Ние осъзнаваме една величествена интелигентност, която действа в и извън нас, която не е безмълвна, а говори на специален език, неразбираем преди.

Синхроничностите възникват по-често, когато осъзнаваме единството си с Вселената. Наистина интересно явление е това, което авторът Алън Вохън нарича „синхроничност на синхроничностите”, при което интересът или вниманието към значими съвпадения увеличава техния брой! Невропсихологът Пол Пърсол е наблюдавал това явление: “Всеки път, когато говоря за смисъла на съвпаденията, все повече и повече съвпадения се случват на мен и хората около мен.”

Терминът “синхроничност” е измислен от Карл Юнг, който е бил напълно наясно със значението на такива съвпадения в живота си и в живота на своите пациенти. Мари-Луиз фон Франц, работила в тясно сътрудничество с Юнг в продължение на 30 години, наблюдава невероятен феномен: с остаряването на Юнг все повече синхроничности възникват в живота му. Те често се случвали, когато Юнг се нуждаел от информация за нещо, над което работел. Изследователските материали, казва фон Франц, „просто го следваха”. Например, „веднъж, когато той бе зает с конкретен проблем, общо практикуващ лекар в Австралия му изпрати всички материали, които би могъл да използва, и те пристигнаха по пощата в момента, когато Юнг каза: „сега ми трябват някои наблюдения върху този проблем.“ Сякаш самото колективното несъзнавано на Австралия бе оказало съдействие „!

Повечето от нас имат опит със синхроничности, които ни стряскат. Веднъж реших да се обадя на приятелка, с която не бях говорила от доста време. Вдигнах телефона, но, странно, не чух сигнала за набиране. За голяма моя изненада глас на линията каза колебливо „Ало?“ Това беше приятелката, на която мислех да се обадя! Тя бе набрала номера ми, но аз бях „отговорила“ на телефона, преди да той да звънне.

Синхроничностите могат да бъдат прояви на психична хармония между отделните индивиди или могат да бъдат съобщения от Духа. Понякога тези значими съвпадения са много красиви. На нашия сватбен ден Чарлз бе поставил пръстените ни един до друг в малка кутия. Точно преди церемонията той отвори кутията да вземе пръстените и изумен видя, че самите пръстени се бяха „обединили“ – те бяха паднали настрани, като моят бе сгушен в неговия. (Приехме това като много добра поличба за нашия брак и тя се оказа вярна.)

Разбира се, смисълът на синхроничностите, както всичко останало, е в очите (или ума) на наблюдателя. Арнолд Миндел описва инцидент в началото на своята психотерапевтична практика с първия си пациент шизофреник. Мъжът се усмихваше „в диво състояние на екстаз“ и Миндел казва, че се почувствал ужасен. Мъжът му заявил: „Аз съм Луцифер, носителят и унищожителят на светлината.“ Миндел приел това като доказателство, че човекът е луд. „Не помня дали му казах какво мисля „, казва Миндел, „но той ме погледна право в очите и продължи: „И тъй като вие не ми вярвате, вижте какво мога да направя сега.“ След това Миндел разказва: „и на момента светлините в къщата ми изгаснаха, като бушоните останаха здрави.“ В тази ситуация Миндел би могъл да реагира по няколко начина. Би могъл да откаже да признае значимостта на току-що случилото се, което е общ защитен механизъм на отричане на нежелана информация. Или би могъл да се ужаси и да реши, че пациентът му наистина е обладан от дявола. Вместо това Миндел незабавно изпитал чувство на смирение. „Наречете го шанс, синхроничност или каквото пожелаете“, казва той, „но това ме излекува от убеждението ми, че аз съм нормален, а той е просто луд.“

Изглежда, че много такива синхроничности са възможности за обучение. В това, което психологията нарича „проекция”, нашата вътрешна и външна реалност могат да бъдат огледало една на друга. Например тези, които са изключително самокритични, могат да открият, че критични, непрекъснато търсещи недостатъци хора доминират техния живот. Или пък обратното: тези, които се опитват да бъдат свръхбезкористни, подтискат своите собствени нужди и могат да бъдат задушени от взискателни и егоистични хора. В този случай егоцентризмът на хората около нас отразява нашата нужда да се грижим повече за себе си.

Преди години, след като прочетох една книга за метафизиката, се зачудих дали враждебните и страшни мисли могат като магнит да привличат отрицателни външни преживявания. Докато размишлявах, ходех боса в спалнята и изведнъж стъпих на невидимо кабарче на пода. Избухнах в смях (почти без да чувствам болката от убождането в стъпалото), тъй като осъзнах, че Вселената ми беше отговорила утвърдително. Така се научих, че аналогични ситуации могат да възникнат с всичко, върху което се фокусира умът.

Синхроничностите възникват най-често през критични или решаващи периоди от живота – по време на злополуки, болести или около раждания, смъртни случаи, промени в кариерата, сватби или други значителни преходи. Шаманът Глория Фемън Оренщайн се удивлява от факта, че тя е родена на Международния ден на жената (8 март) и е станала професор по науки за жените. Нейните преживявания са я научили, че „най-обикновените събития в нашето ежедневие, за което ние погрешно мислим като за несвещена реалност, са наистина знаци по пътя, чиито базов модел е пуснат в ход при нашето раждане, или по-вероятно може би дори преди нашето физическо раждане в това измерение.“ Гледайки назад към синхроничните знаци, символи и поличби в живота си Глория се убедила в истинската святост на светската реалност.

Преоткриване на нашата шаманска същност

„Ние лежим в скута на огромна интелигентност, която ни прави приемници на своята истина и органи на своята дейност.“
Ралф Уолдо Емерсън

За тези от нас, израснали с представата, че всичко е отделно и не е свързано с всичко останало, синхроничностите изглеждат необичайни или направо свръхестествени. Но за древните ни предци (а и за коренното население, което е оцеляло до днес) синхроничностите не само са естествени и обикновени – те са незаменими пътепоказатели в ежедневния живот. Никой шаман няма да обмисли извършването на дейност, без да получи одобрение от духовете, най-често чрез синхронично събитие. Тази зависимост от насоките на духа, а не толкова рутинните съчетания на съвременния свят е спечелила на племенните хора незаслужената репутация на мързеливи и ненадеждни. Вместо да живеят по часовник, тези хора чакат знак, за да разберат кога е точното време за изпълнение на дадена задача.

Шаманите са гледали с ужас живота на хората от „цивилизованите“ нации. Те са били изумени от нашето невежество за гласа на Духа и циклите на природата, които говорят чрез изначалния език на синхроничността. Къде е, питат те, душата на тези механични и безмилостно забързани хора? Действия, предприети без консултация с Духа, се считат за много опасни не само за индивида, който се осмели да ги извърши, но и за цялата общност. Голяма част от днешната ни съдба на глобален конфликт и екологична катастрофа произтича от нашия отказ или неспособностт да търсим знаците и да действаме в смирение и почит към по-голямото Цяло.

Онези от нас, чийто живот се ръководи все повече от знаци и синхроничности, научават отново истината на древните начини. Колкото повече навлизаме в потока на нашата собствена автентичност, както е отбелязала Марион Удман, толкова повече осъзнаваме синхроничните събития: „... ти започваш да разбираш, че вътрешното и външното всъщност са едно и също. А балансът се постига, когато двете се съединят. Това, което считаш за външно, е част от вътрешния ти живот.”

Идеята за нелокализирания Аз вече не е само в областта на мистицизма. Физици като Ервин Шрьодингер са стигнали до същото заключение: „Локализацията на личността, на съзнателния ум вътре в тялото е само символично, само помощно средство за практическа употреба.“ Синхроничностите демонстрират връзки и кохезионни сили, които действат доста различно от нашия накъсан, възпрепятстван от времето и пространството поглед към реалността. Когато се отдадем напълно на синхронично възприятие, ние осъзнаваме, че няма нищо в нашия опит, което да не е по някакъв начин свързано с нас. Свързваме се отново с това, което Арнолд Миндел нарича „нашия естествен ум, нашето Шаманско сърце” и чрез това древно напомняне осъзнаваме, че всичко на земята е също така част от нашия личен процес. Накратко казано: „В естествения ти ум няма мистериозни връзки или синхроничности. Той не е пустиня. Всичко е част от теб. Светът не е статистически. Вродената парадигма не разделя психиката от материята, вътрешното от външното. Подобно на йогина, който открива, че той е в действителност Атман или целият свят, истинският човек живее така, сякаш светът е негов партньор и самия той.“

Знаци и символи

„Целият свят е книга със символи доколкото физическите предмети естествено отразяват тези на по-високо ниво. Ние не трябва да създаваме символи, необходимо е само да ги разпознаваме; те са там, независимо дали ги разпознаваме или не.”
Артър Осбърн

Читателите на Бюлетина за споделена трансформация си спомнят образа на черната пантера, прескачаща галактическа сцена в уводното издание. Преди двадесет години, когато рисувах това, нямах съзнателна идея какво символизира. Когато избрах рисунката от портфолиото на старите си работи, за да илюстрирам статията „Огън и змии” (по-нататък в тази глава), логическият ми ум се запъна. Какво общо има прескачащата през пространството пантера със змии или огън? Тогава осмислих, че пантерата изобразява мощните и непредсказуеми сили на природата, които се отнасят до енергиите Кундалини…, а освен това рисунката ми хареса.

Години по-късно бях изумена да попадна на фразата „скачам безстрашно в празнотата на неизвестността“, описваща „лекарството“ (т.е. символната власт) на пантерата. Тази фраза е от книгата „13 оригинални майки на кланове” от Джейми Самс би могла да бъде използвана като надпис за моята рисунка! Няколко седмици по-късно Чарлс донесе вкъщи справочник на природните символи – „Езикът на животните” от Тед Андрюс. Бях още по-изумена да прочета неговата изследователска символика за черната пантера, която може да „отразява пробуждането на Кундалини!“ Освен това той пише, че „пантерата често означава време за прераждане след период на страдание и смърт на някакво ниво“ и представлява „период на преход от обикновени полюси на съществуване към нов живот без полюси или пречки.” Андрюс казва още, че „пантерата е символ на пробуждането към героичното търсене“ и „че без значение от дълбочината на деградация – причинена от самия човек или от външни сили – винаги съществува обещанието за светлина и любов, които да ни върнат обратно“.

След като прочетох всичко това, осъзнах, че не бих могла да избера по-подходяща илюстрация за статията! Въпреки че не съм осъзнавала какво послание изпращам на себе си в процеса на рисуване, по-късно разбрах, че това е бил един от многото кодирани знаци, които съм получавала или неосъзнато излъчвала през целия си живот и които са разяснявали собствената ми съдба. Някаква част от мен или нещо, протичащо през мен, е давало указания и знаци, които не съм била способна (или готова) да разбера.

Някои от тези символи бях разбрала напълно, без да го осъзнавам. В броя на „Споделена трансформация” от март/април 1993 г. аз избрах да илюстрирам статия със заглавие „Следвайки реката“ със снимка на костенурка, плуваща в гребена на океанска вълна. Отново, както и при илюстрацията с пантерата, моят логичен ум твърдеше, че тази снимка не е на истинска река и по тази причина не е напълно уместна. Един от последните редове, които написах за статията, беше: „Когато спрях да се опитвам да бутам реката, това, което бе писано, започна да идва лесно, без усилие.“ В края на 1994 г. си купих медицинските карти, създадени от Джейми Самс и Дейвид Карсън. Когато потърсих значението на костенурката, с въодушевление открих, че едно от тях (поради бавния темп на това животно) е предупреждение „за опасностите от бутане на реката.“

За мен сега вече е очевидно, че особено чрез моята поезия и рисунки душата ми е заявявала своя ангажимент за трансформация през целия ми живот. Не проумявах това по времето, когато създавах тези произведения, нито пък подозирах колко дълбок и ненадминат духовен поток е протичал през мен тогава. Напротив, представях си, че съм потопена в творчество, а не в духовност. Това беше преди да разбера, че вдъхновеното изкуството и духовността са едно и също! Всички древни култури са го знаели и затова не са правели разлика между изкуство и тайнство.

Знаех, че моето творческо вдъхновение извира от тайнствен вътрешен извор, изразявайки страст и дързост, които понякога ме изненадваха. Например привидно обсебената от себе си декларация на стихотворение с мисия за душата, което написах през 1982 г., бе загадка за мен тогава, но напълно ми е ясна в момента:

Това е динамит.
Това е динамит, свързан със сърцето ми –
имам нужда само от кибритена клечка;
просто се нуждая от светлина.
Това е нитроглицерин.
Това е нитроглицерин, скрит в мозъка ми.
Имам нужда от нещо, което да ме разтърси.
Имам нужда от нещо, което да ме включи.
Това са силни експлозиви.
Пазете се – опасност!
Отдръпнете се, всички!
Има бомба на този самолет.
Този полет може да продължи вечно.
Това може да е обратното броене.
Това може да е взривяване.
Аз съм ракета, предназначена за вечен полет.
Аз съм готова да се взривя.
Дръпнете се назад, всички, или просто ще ви взема със себе си.

Това неозаглавено, загадъчно предупреждение е можело да бъде наречено „Прелюдия към едно бурно събуждане на Кундалини”. В ретроспекция девет години по-късно, в далеч по-приглушено и мрачно настроение, следното стихотворение представлява известие към мен, че „взривяването“ е предстоящо:

Нещо в мен иска да се движи.
Някъде съществува нещо много по-реално от това и аз трябва да тръгвам.
Светското е твърде крехко и безкрайно сиво.
Бях тук достатъчно дълго.
Нещо в мен иска да скочи отвъд предела.
Нещо в мен, свито в очакване,
иска да се движи.
Стените изтъняха и се размазаха.
Всичко е старо и атрофирало
с изключение на нещо в мен, което толкова много иска да се движи.

Няколко месеца след написването на това стихотворение нещо наистина се раздвижи – Кундалини избухна! Депресивният тон на по-късното ми стихотворение отразява един общ модел: много хора са ми казвали, че преди събуждането на тяхната Кундалини физическата и/или психическата им жизненост е била драстично намаляла. Някои от тях имали предчуствие за предстояща смърт. Чувството за пълно изчерпване сигнализира приближаването на повратен момент. (Това, обаче, не е универсален мотив. Животът на някои хора е бил много задоволителен непосредствено преди събуждането на тяхната Кундалини. В един случай на избухване на Кундалини, който ми е известен, човекът е преминал през процес с много по-силни вълнения от моите, от което съдя, че предварителната степен на удовлетвореност от себе си оказва слабо влияние върху хода на пробуждането.)

При засилване на трансформацията се появяват всички видове архетипен и символичен материал. Една част получаваме с мигновено „еврика!“ разпознаване – ние просто знаем какво означава това. Други неща остават объркващи или незабелязани, докато не открием тяхното значение. Както в случая с моята рисунка на пантерата, разбирането може да се появи години по-късно. Но съм забелязала, че може да дойде и по-бързо, ако искрено го търсим. След като разбрах, че образите, които се появяваха във виденията и сънищата ми, имат многостепенно значение, започнах да се интересувам силно от тези съобщения. И започнах бързо, понякога в рамките на няколко часа, да намирам своите тълкувателни отговори.

Знаците и символите, които са най-важни, са тези, които идват при нас неканени. И пак по тази причина те са тези, които предимно ингнорираме или отхвърляме. Това е особено вярно за някои от странните образи и мистични епизоди, които се случват с нас по време на духовно пробуждане. По време на най-наситения със събития период от моя Кундалини процес имах много странни преживявания, но това, с което най-силно се борих – и което успях да отхвърля – беше спонтанното ми усещане, че се превръщам в тигър. Това усещане беше толкова съкрушително, че сериозно се уплаших да не загубя способността си за човешко мислене и да придобия дивите инстинкти на тигъра. Най-много ме тревожеше да не би тази моя същност на тигър да навреди на нашите домашни птици или зайци. Нуждата ми да защитя домашните любимци ми даде волята да се преборя с обсебващия дух на тигър.

По-късно научих, че не е необичайно хората с пробуждаща се Кундалини да чувстват, че се превръщат в мощни астрални животни като мечки, вълци, лъвове … или тигри. Но това се случи чак след няколко години, когато започнах да уча шаманизъм и разбрах изцяло явленията, които се наричат „промяна на формата”. Особено при тези от нас, които имат шамански порив, духовете-помощници често идват под прикритието на животни. Това може да стане по време на медитация, в сънищата, чрез паранормални или обикновени жизнени опитности.

Научих, че моят тигър въобще не е бил застрашаващ (или доказващ, че полудявам), а е бил изцяло доброжелателен дух покровител. В Тибет тигърът се счита за пазител на портите на знанията, а в Индия той е свещен за Кали. В миналото понякога даден гуру давал на напредналите си ученици кожа от тигър, върху която да медитират и спят за духовна сила.
Твърде късно разбрах, че е било грешка да отхвърля този духовен съюзник. Толкова мощен пазител защитава човека от всички негативни влияния, включително болести и наранявания. Сега вече зная, че начинът на неговото спонтанно появяване чрез сливане с моята същност е представлявал голяма чест. Все още подозирам, че нямаше никога да претърпя тежката контузия в гърба си, ако имах мъдростта да приема моя тигър-дух, когато той избра да ме открие за пръв път. (Няколко години по-късно се убедих, че тигърът-дух не ме е изоставил напълно. В моите сънища и в сънищата на Чарлз той често се появява отново.)

Подаръците и възможностите могат да бъдат загубени за нас, ако не разбираме техните символични значения. Важно е да се признае, че даден символ може да има архетипен смисъл извън личната ни връзка с него. По времето, когато тигърът се прояви чрез мен, аз не знаех нищо за тези шамански явления и водена от личните си ограничени познания за тигрите вярвах, че той е опасен хищник – вероятно демонична намеса от астралния план. Тъй като не знаех неговото архетипно и духовно значение, аз не можах да получа това, което ми се предлагаше.

Нашето неправилно тълкуване може да ни накара да се страхуваме от неща, които всъщност са много положителни, точно както нашите добронамерени приятели могат да ни изплашат или подведат заради ограничено разбиране. На жена, която сънувала мечка, й казали, че това е лоша поличба, символизираща жестокост и агресия. (Това определение идва от една книга за обща символика.) И все пак, за индианците и за други народи по света духът на мечката отдавна е признат за пазител на най-мощните лечители. Жената, която сънувала този сън, е развивала способността на лечител заедно със събуждащата се Кундалини. В нейния сън мечката се превърнала в облак, сякаш да й покаже, че е дух на мечка.

Брадфорд Кийни, който често имал видения на Исус, се озадачил веднъж, когато изображението на Исус се трансформирало в орел, който започнал да лети в огън. Кийни бил силно обезпокоен, докато седмица по-късно не научил, че орелът е ранна фигура за изобразяване на Христос и че „древните народи са считали орела като носител на светлина и огън, а символиката на Христос като светлина и огън е била част от древното християнско разбиране.“

Изглежда, че на по-фино ниво символичните действия и идеи спокойно присъстват на повърхността на целия процес на пробуждане. (Или по-точно, нашето пробуждащо се съзнание ни изяснява тези символи, които винаги присъстват в живота на човек.) Когато енергията беше толкова силна, че не можех да остана спокойна или да медитирам, не можех да се съсредоточа върху каквато и да е физическа или психическа дейност, аз плетях или бродирах часове наред. Друга жена, преживяла шестгодишно мощно Кундалини пробуждане, сподели, че за нея ръкоделието също е било „заземяващо“ занимание. Доста време след това се натъкнах на този удивително уместен откъс от Уолт Андерсън: „Символиката на нишката, на тъканта отново и отново се появява в източните духовни дисциплини … Тъкането на нишки е метафора за дълбоката взаимосвързаност на целия живот в объркващо многоликия космос.“

Веднъж, докато седях у дома и разговарях с Чарлс, се възхитих на черна птица, материализирала се от нищото, която прелетя през стаята близо до тавана и изчезна. Изглеждаше съвсем реална, но аз бях убедена, че е дух на птица, тъй като Чарлс не я забеляза, а и поради магическия начин на появяването й. Не знаех какъв вид е птицата, беше твърде малка, за да е гарван или врана. Малко се притесних какво ли означава поради тъмната й окраска. Това се случи по времето, когато все още имах силни болки в гръбначния стълб и горещо се молех за духовна помощ и изцеление.

Потърсих птицата в справочника за дивата природа и се натъкнах на илюстрация, която точно я изобразяваше – лилава лястовица. Но все още нямах представа какво би могла да означава. Седмица по-късно Чарлс донесе у дома книгата „Езикът на животните” и аз намерих отговора. Според автора Андрюс лилавата лястовица е благословена поличба. Когато се появи, казва той, „търсете положителна промяна в бъдещето си. Това е птица, която носи мирни животворни енергии със себе си.” Дълбокият лилав оттенък на тази лястовица се свързва с божественото, казва Андрюс, а летателните й способности са причина да я нарекат Божи лък и стрела. Приех лилавата лястовица като поличба за изцеление и наистина, след нощта на това видение гърбът и животът ми като цяло започнаха да се подобряват.

Образите, които ни се явяват чрез видения, сънища и ежедневни преживявания са част от това, което антропологът Англе Ариен нарича нашата „психомитология.“ Тези визуални или друг вид силни впечатления често представляват начин психиката да ни покаже какво е важно за същността ни и да ни даде насоки. „Психиката безспирно използва всеки възможен символ, чувство, усещане или спомен,“ казва Ариен, „за да ни покаже къде се намираме в нашето пътуване – физически, емоционално, умствено и духовно.“

Растенията, камъните и други природни елементи имат символични значения, както цветовете, числата и всъщност всичко, което можем да си представим. „Целият свят е книга със символи, доколкото физическите предмети естествено отразяват тези на по-високо ниво“, пише Артър Осбърн, ученик на Рамана Махариши. „Ние не трябва да създаваме символи, а само да ги разпознаваме; те са тук, независимо дали ги разпознаваме или не.“ Хората, които придобият умения за разпознаване на символични значения, могат да постигнат ниво на осъзнаване, което съответства или превъзхожда нивото на талантливи медиуми. Разбира се, двете не са взаимно изключващи се, в действителност повечето медиуми имат интуитивно или придобито умение за разбиране на символите. Ясновидката Айлийн Гарет е била добре запозната със символите и казва, че някои символи се явявали многократно в живота й, предоставяйки безпогрешни насоки. Един от тях бил „розово видение с три венчелистчета – истинско цвете на психиката“, което се появявало, за да й даде увереност, че ще има успех при лечението на хора. Друг вътрешно възприеман символ имал формата на острие на копие: „То танцува пред мен, когато съм на прага да започна ново начинание.”

Шепот към сърцето

В света на физиката гледаме рентгенова снимка на събитията от познатия ни живот“, пише сър Артър Стенли Едингтън. И допълва: „Сянката на моя лакът лежи върху сянката на масата, докато сянката на мастилото се лее върху сянката на хартията. Всичко е символично и физикът го възприема като символ. След това идва алхимикът Ум, който преобразува символите … Общото заключение е, че всичко в света е създадено от ума.”

Това е било очевидно за Ралф Уолдо Емерсън, който, в есето си „Език“, обявява: „Всеки физически факт е символ на някакъв духовен факт“. Емерсън не се съмнява в това: „Светът е емблематичен. Частите на речта са метафори, защото цялата природа е метафора на човешкия ум”.

Както вече споменахме, почитащите природата култури са разбирали Вселената по този начин в продължение на векове. Индианската авторка Паула Гън Ален отбелязва: „Това, което съвременните хора наричат ​​материал или физическа реалност е символ или отражение на реалното.“ Лейм Диър, лакотски шаман, пояснява индианското разбиране: „Ние, сиуксите, прекарваме много време в мислене за ежедневните неща, които в нашия ум се смесват с духовното. Ние виждаме в света около нас много символи, които ни показват смисъла на живота … Ние, индианците, живеем в свят на символи и образи, в който духовното и обикновеното се сливат. За нас [символите] са част от природата, част от самите нас, дори и малките насекоми като мравки и скакалци. Опитваме се да ги разберем не с главата, а със сърцето си и се нуждаем само от блед намек, за да разкрием смисъла.”

Иска се кураж, както и внимание, за да се разчетат символите около нас. Колкото по-голямо е осъзнаването ни, толкова повече възприемаме славата и суровостта на живота. Невъзможно е да отсеем едното, без да загубим благодарността си към другото. Когато сме отворени за символния език, основните и значими събития ни се разкриват предварително. Например, сега вече знам, че когато веднъж приятелка ми изпрати необичайна коледна картичка, изобразяваща жена, която държи отворена кошница, а от нея към небето излита бяла птица – това е било подсъзнателно послание за сбогуване. В посланието си моята приятелка бе написала, че няма представа какво общо има тази картичка с Коледа, но изображението много й харесало. Два месеца по-късно тя почина внезапно от инсулт. Бру Джой споменава подобна поличба в собствения си живот. В неговия случай, когато близък човек се озовавал на прага на смъртта, поличбата приемала формата на действително събитие. Късно през нощта се появявала птица, която по странен начин пляскала с крила и кълвяла по перваза на прозореца му, а след това изчезвала в мрака. Винаги в рамките на два дни след това следвала смърт. Същевременно, както Джой предупреждава: „не всяко външно събитие е предсказващо и наблюдателят трябва да прави разлика между фантазия и действителна медиумна информация.”

Символната информация е по-очевидна в емоционално заредената среда на значимите събития, но обичайните житейски въпроси също са символно представени. „Ние трябва да проучим по-подробно тънкостите на отношенията, тъй като дори случайните срещи са значими“, казва тай чи инструкторът Мария Парисен и продължава: „В живия космос общуването е свещен диалог. Всяка среща, дори и с това, което изглежда инертно, е среща с живо присъствие. Чрез душата на предметите ние си представяме и виждаме Божествено същество. Ние общуваме с ангели всеки ден както в обичайните, така и в значимите събития.”

Повечето хора са запознати с индианския ритуал за търсене на откровение – в традиционната си форма това е трудна молитва за духовно напътствие и откриване смисъла на живота. Но не е необходимо човек да се впусне в такова трудно търсене, за да получи отговор на ежедневните проблеми. Когато имам въпрос по отношение на това, което се случва в живота ми, аз просто отбелязвам първото нещо, което привлича вниманието ми, когато изляза навън. Този метод дава забележителни резултати за мен. Звуците, гледките, конкретните действия на животни или хора наоколо, както и нещо друго особено впечатляващо в срещите ни със света говорят чрез символи. Тези съобщения стават все по-чести и по-разбираеми, когато започнем да ги приемаме сериозно.

Тълкуването на символите ангажира двете полукълба на мозъка чрез мост между образа и идеята, сетивната подробност и концептуалния модел. Западните хора трябва да внимават, тъй като те имат тенденцията за свръх-интелектуализиране без заземяване на тълкуванието на символите към експерименталните факти. Когато се чувстваш сам и изолиран, не можеш да стигнеш до прозрение; разделените от сърцето и инстинкта впечатления сериозно изкривяват разбирането за нещата. Насилственото вместване на символи в предварително изградени теории обикновено жертва истината в името на сложни смислови конфигурации. За Фройд, например, всеки предмет, който е по-дълъг отколкото широк, е фалически символ в съответствие с неговото убеждение, че сексът е главният мотив за всички човешки начинания. След това идва Юнг с гениалното му превеждане на езика на сънищата, въпреки че той също понякога показва отклонения. По-късно в живота си Юнг заявява, че самият той не е последовател на Юнг и е поразен, че много от последователите му са прилагали неговите идеи като Божа истина, а не са ги използвали като трамплин за свои собствени открития.

Разбира се, напълно е възможно да се злоупотребява с информацията от символите. Познавах един изключително нарцистичен човек, който шпионираше приятелката си и тълкуваше всичко, което тя вършеше, както му беше изгодно. Той подлудяваше останалите с опитите си да ги включи в това параноично преследване, задаваше им въпроси от сорта на „Когато тя си сменя обувките си, мислиш ли, че това означава, че се готви да ме изостави?“

Двете грешки, които можем да направим по отношение на тълкуването на символи, са да се откажем твърде лесно или да се ядосаме и да се самонакажем, като настояваме упорито. На 9-годишна възраст светият мъж Черния елен имал монументално духовно видение, чието значение осъзнавал до края на живота си. Малко по малко, с всяка изминала година истината от видението се сбъдвала във външния свят. Но тъй като видението било величествено – възстановяване на хармонията, здравето и благоденствието на неговия народ и на всички същества на земята – Черния елен не живял достатъчно дълго, за да го види изпълнено. Вярвайки, че е провалил мисията си, този свят човек починал с разбито сърце.

Неговата история ме кара да подозирам, че някои, може би всички, от нас са тук, за да служат на част от видението или Божествения план, който е толкова огромен, че ще бъде предаден на много следващи поколения. Ние пренасяме – или сме пренасяни – от сили, които ни развиват и в същото време променят цялата планета. Без тази перспектива можем лесно да бъдем обсебени от личната си грандомания или, подобно на Черния елен, да страдаме и да се самоосъждаме поради необятността на задачите.

В това, както и във всичко друго, е необходимо да бъдем търпеливи и мили със себе си. Толкова голяма част от трансформацията е нова за нас и се простира извън границите на конвенционалното мислене, че често се чувстваме объркани и в тъмнина. Разбирането на символните послания рядко е лесно, поне докато не свикнем да „четем” събитията по този начин. Но колкото повече осъзнавам, че „ми се говори” чрез всичко, което изпитвам, толкова по-нетърпелива ставам да разбера архетипното и символно значение на това, с което се сблъсквам.

Постепенно се научих също така да си разрешавам да заявя, че не знам много неща. В даден момент от живота си се страхувах да го направя; страхувах се да не изглеждам глупава и не исках да бъда уязвима по въпроси, които не разбирам напълно. Но бързината да се подреди и обясни всичко може да насърчи нещо много по-лошо от „глупостта” – без отвореност към неизвестното, обучението е невъзможно. Сега предпочитам да съм ученик на мистериите, а не професор на фактите. На Запад ние си представяме, че Дзен Роши, който съветва посветения да култивира „ум на начинаещ“, сам е напреднал до далеч по-мъдрия „ум на Учителя“. Това не е истина. „Умът на начинаещия“ не е просто предпоставка за вървене по пътя към по-пълно осъзнаване; това е състояние на възприемчивост, която поддържа непрекъснат духовен растеж. Несигурността далеч не е състояние на объркване, тя е указател за психична гъвкавост. „Умът на начинаещия“, неподправеното смирение пред лицето на безкрайността, всъщност е „умът на Учителя“.

Огън и змии

Змията и огънят са двата архетипни символа на възкръсналата Кундалини. Тези символи имат няколко значения. Наред с всичко друго, огънят означава пречистване и духовна енергия. Той присъства в свещената литература от срещата на Моисей с Бога в горящия храст до изявлението на Риг Веда: „Вселенският ред и истина са родени от пламъка”. Гръцкият мит за Прометей, който откраднал огъня от боговете, за да го даде на човечеството, може да има по-дълбок езотеричен смисъл – символично позоваване на пожар от Кундалини, който води хората към космическо съзнание.

В анализа си на творбата на Теяр дьо Шарден религиозният учен Беатрис Бруто пише, че Теяр често счита първичната, универсална енергия като израз на Божествено присъствие или Огън: „Това е поглъщащ огън … [идентифициран] с Божественото”, открит от науката под формата на различни енергии – от ядрения синтез в звездите, до живота, до душата. „Вижте, Вселената е пламнала!”, възкликва Теяр. За него огънят е архетипна енергия; тя представлява основната енергия, чиито различни проявления са останалите енергии. Всичко е озарено и оживено отвътре от този Божествен Огън. Бог присъства в света като „универсална огнена сияеща прозрачност.“

В описание, което силно наподобява събудена Кундалини, Бруто продължава: „Засега ние самите сме горивото на този жив пламък … Трябва да отворим ръце да призовем и приветстваме Огъня. Не е достатъчно само да съзерцаваме този „съществен личен Огън”, който загрижено съхранява това, което изразходва. Ние трябва решително да му се отдадем като негова храна.”

Другият основен символ на Кундалини, змията, представлява изначалната енергия, големите мистерии, космическите сили и, чрез смяната на кожата си, прераждането. Австралийските аборигени считат духа на змията за женския създател на света, който представлява растежа и жизнеността. Това определение се прилага и за Кундалини.

Змията се появява в духовната литература и религиозното изкуство на почти всяка култура на земята. На някои картини тя олицетворява злото, представляващо несъживени или несъзнателни импулси. В египетската култура дори такава зловеща змия притежава потенциал за добро. Пленената змия е символ на сили, които са управлявани, впрегнати и насочени в полза на душата и човечеството. Джоузеф Кембъл твърди, че „обичайната митологична асоциация на змията не е, както в Библията, с поквареност и подкупност, а с физическо и духовно здраве“. Той пише: „В Америка Богът на пернатата змия е бил почитан като символ на силата, която отблъсква смъртта.”

В много от усещанията на Кундалини се вплитат огън и змии. Вълнообразните енергии се усещат в цялото тяло. Физическите преживявания като треперене и вибрации приличат на серпентина. В действителност, духовният учител д-р Кошик е казал, че Кундалини се нарича енергия на змия именно защото енергията Кундалини винаги се движи на вълни. Когато Кундалини е активна, дланите, ръцете, главата и цялото тяло често извършват неволни криволичещи, змиевидни движения. Хората с активна Кундалини често описват усещания в гърба, като че малки змии или електрически червей лазят нагоре. Интензивната топлина също е обща характеристика на Кундалини. Тя може да се появи в части от тялото или да се почувства като внезапна гореща вълна. Понякога тази топлина е толкова силна, все едно, че човекът е на път да избухне в пламъци.

Както споменах по-рано, в най-трудната част на моята мъчителна болест (но седмици преди да разбера, че Кундалини се събужда), една нощ се разбудих в горяща тревога, всеки мускул от стъпалата на краката до върха на скалпа ми се гърчеше, извиваше и усукваше. Извиках Чарлс с риданието, че усещам тялото си като горяща змия. Няколко седмици по-късно имах още едно необичайно преживяване със змия. За щастие то не ми причини болка, само натиск в горната част на главата. Имах странното усещане, че черепът ми е станал продълговат като яйце и че нещо живо се опитва да се излюпи от него. Някак си знаех, че това „яйце за излюпване” представлява метафизично прокарване. След малко новоизлюпеното се освободи и се намести зад челото ми. В този момент изпаднах в доста променено състояние и с възхищение осъзнах, че това, което се роди в черепа ми е бебе змия! Странното е, че въпреки убедителните ми усещания не се чувствах зле ни най-малко. Напротив, почувствах внезапна и необяснима радост. (Известно време след това символиката на Кундалини ми стана ясна.)

Друга жена с активна Кундалини имала подобен опит. Тя говореше за него като светлина, която се увива около горната част на главата й и грее над предната част на лицето по начин, който й напомнял за египетската змия в украшението за главата на фараоните.

Хората, преживяващи трансформация, често сънуват змии или пожари. Когато Кундалини е активна или е готова да се събуди, хората често сънуват, че са ухапани от змия или че змии влизат в телата им. В един от случаите двадесетгодишен мъж, който не можел да получи медицинска помощ за куп объркващи симптоми, сънувал ярък сън, в който голяма змия разговаряла с него. Тъй като той не знаел нищо за символите и симптомите на Кундалини, някой направил връзката чак когато мъжът разказал съня си на приятели. Разказвали са ми за жена, преминаваща през сравнително лесно пробуждане на Кундалини, която изрично помолила за сън, чрез който да разбере какво причинява болестта й. По това време тя не подозирала, че няма никакъв физически проблем. В съня лекар й показал малък „червей“, навит в ръката му. Интересното е, че Джоузеф Кембъл говори за Кундалини като за малка змия с размера на косъм.

При мен, както и при много други хора, огънят и змията се появиха доста буквално по време на събуждането на Кундалини. В автобиографичната си книга „Игри на съзнанието” Муктананда споменава, че змиите често присъстват по време на събуждане на Кундалини. В неговия случай кобра дебнела наблизо (без да го нарани) по време на интензивна фаза на процеса.

Шест месеца след моето пробуждане нов съсед в квартала бе на посещение в къщата до нашата. Погледнах през двора и видях как се фукаше с домашния си любимец – питон с дължина три и половина метра. Мъж в процес на събуждаща се Кундалини се прибрал от следобедна разходка и намерил голяма черна змия, просната зад вратата на апартамента му. Той живеел в градска зона, а змията била вътре в коридора, зад заключената входна врата! Жена в началото на процес на Кундалини несъзнателно, но непрекъснато търсела радио и телевизионни програми за змии.

Пожарите изглежда избухват в близост до човек със събуждаща се Кундалини. Обикновено тези случаи възникват като природни бедствия. Няколко души във въртопа на събуждащата се Кундалини съобщават за кухненски пожари, които приписват на собственото си невнимание при готвене. Жена, преживяваща пробуждането, намерила леглото си в огън след падане на запалена свещ от нощното шкафче. Друга жена буквално „опекла” къщата си, след като оставила в задния двор торба със студена (според нея) пепел от камината. Вятърът разпалил искрите в пепелта и къщата пламнала.

Седмицата, когато моята Кундалини възкръсна, аз и съпругът ми се стреснахме през нощта от експлозия. В съседната къща (за щастие без хора в нея) се разгръщаше огнен ад. Пожарът изравни всичко със земята, преди пожарникарите да успеят да потушат пламъците. През четвъртия месец от пробуждането на моята Кундалини имах особено ярък сън, в който целият град гореше. В съня пожарът беше природно бедствие, наречено „огнена буря“. На следващия ден, припомняйки си съня, си помислих, че е бил обикновен символ. Никога не бях чувала за „огнена буря“ освен по време на военни опустошения. Два месеца по-късно, катастрофална огнена буря (както я нарекоха медиите​​) избухна в Оукланд, където живея, унищожавайки 3000 къщи.

Никога не съм чувала някой, преминаващ през процеса на пробуждане на Кундалини, да е бил сериозно наранен от змия или пожар, въпреки че има леко пострадали. Все пак, аз не бих подценявала опасността от подобни събития. Подобно на възкръсналата Кундалини, пожарите и змиите представляват мощни, непредсказуеми и потенциално опустошителни първични сили. Когато тези сили се освободят, не бива да се отнасяме лекомислено. Знам, че двама човека са извършили самоубийство по време на трудни Кундалини епизоди. Срещала съм се с други, които са били заключени в психиатрични институции в продължение на месеци или години. И съм чувала за хора, които не са оцелели при невъобразимо жестоки физически прояви на възкръсналата Кундалини.

Не искам да плаша никого с тези разкрития. Вярвам, че повечето от нас, въпреки сериозността и трудностите на процеса, ще оцелеем и дори ще доживеем да се радваме на нашата трансформация. Но мисля, че е важно да се отнасяме с дължимото уважение към това, което преживяваме. Пробуждането на Кундалини е най-големият процес на духовно прераждане, познат на земята. Дори и ако не винаги сме в състояние да посрещнем следващия обрат в процеса с вяра, смелост, приемане, доверие или сила на духа, полезно е да помним за мащабите на това, на което сме подложени. Дори светците издържат с мъка. Как можем да очакваме повече от себе си?

За съжаление, живеем в общество, което ни притиска да „нормализираме“ всичко и да омаловажим или отречем необикновените си преживявания. Да се контролираш се възхвалява като най-високата лична добродетел. Но тези от нас, в чийто живот се вливат духовните енергии, знаем, че такъв контрол е илюзорен. Независимо дали се чувстваме въодушевени и в екстаз или опустошени и разбити от тези енергии, ние не можем да ги потиснем или спрем. И твърде често стигаме до самоосъждане.

Това, което преживяваме, не е нормално, но това не означава, че е неестествено. Ние сме се превърнали в помощни средства на грандиозно представление. По-лесно е, когато можем да приемем всичко, което се случва. Нормално е да се чувстваме объркани и затруднени. Нормално е да се чувстваме безпомощни, без надежда, ядосани и възмутени. Нормално е да се чувстваме неспособни да преживеем следващия ден, следващия час, следващата минута от този изключително тежък процес. Това ще премине.

Мисля, че трябва да сме толкова състрадателни към себе си, колкото можем. Вероятно на някакво дълбоко, героично ниво душите ни доброволно са приели да преминат през този невероятен огън. И независимо дали преминаваме съзнателно смирени или ритаме и крещим на всеки сантиметър от пътя, ние не можем да се върнем. Без значение какво чувстваме във всеки момент, ние вървим по един величав, древен и свещен път.

*Бел. прев. – религията макумба се основава на африкански вярвания и се практикува в Северна и Южна Америка. В нея се преплитат вуду елементи и като цяло се свързва с черна магия.

Chapter 8: SECRET LANGUAGE

Превод, Евелина Качакова

Редактор, Петя Стоянова