публикувано 23.11.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

С приближаването към същността

„Докато сваляме един по един пластовете, ние се приближаваме към истинската си същност. Чистотата. Всеки отстранен слой разкрива тъга, недоволство и обида. Процесът не е лесен и повечето хора несъзнателно изпитват силна съпротива. Чрез цинизми, омраза, презрение или насмешка те отричат необходимостта от истинската вътрешна съзнателна работа и не се вглеждат в себе си. В миналото не разбирах откъде идва тази съпротива. Та кой не би искал да бъде по-чист? Кой не би искал да разкрие диаманта в себе си? Днес разбирам. Днес знам, че с приближаването към същността пътят става все по-труден. С времето уроците стават все по-трудни. Колкото по-близо сме до своята същност, толкова по-силно е изкушението да спрем и да се отклоним от пътя.

В нас бушува война между светлината и мрака. Войната в света е отражение на борбата вътре в нас. Тя произлиза от вътрешната битка. Щом направим опит да се харесаме и да се уважаваме, един вътрешен глас се появява и се опитва да подкопае решителността ни и да разклати вярата ни… Докато търсех вътрешно спокойствие през годините, все повече осъзнавах каква жестока борба бушува в мен – между тъгата и щастието, между толерантността и раздразнението, между поощрението и завистта, между силата и липсата на увереност, между зрелостта и детето. Разпознах лошата страна в себе си. Тъмната страна. Колкото повече се доближаваме до същността си, до божествената искра във всяко човешко същество, толкова по-близо сме до основата на злото в нас. В себе си разпознах Бог и градината на Рая, но видях също и Сатаната и Ада. Това е мъчително преживяване, защото е изключително трудно да приемем съществуването на злото в себе си….. Осъзнаването е болезнено, но за да можем да изберем доброто в живота, трябва да преминем през това място.

Шари Аринсон, автор на книгата „Раждане – когато духовното и материалното се слеят“

Коментар: Реших да споделя този цитат с вас, защото може да съществува вярване, че с времето пътят става все по-лек. Моят опит сочи, че е така – но само наполовина. Както обикновено, нещата често са парадоксални:~). И тъй като логическия подход може да ни покаже само едната страна на монетата, сега, за всеки случай споделям за съществуването и на другата й страна. А тя е свързана с тъмнината вътре в нас и способността ни не само да я видим – но и да приемем, че тя е част от нас също. Затова съм съгласна напълно с това което Лиз Грийн казва за осъзнаването

Камелия