публикувано 10.04.2015 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Събуждането на кундалини като събуден индивидуационен импулс

james-hillmanPandit Gopi Krishna

 

 

 

 

 

 

 

 

За по-малко от два месеца приключи преводът на книгата „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ на Гопи Кришна с коментари на Джеймс Хилман. Като супер бърза кола, преводът на Петя Стоянова застигна и дори задмина превода на другата книга за спонтанно събудената кундалини – „Белязана от Духа“ на Ел Колли, давайки още една възможност на заинтересования читател да се запознае с този „странен феномен“, обитаващ човешкото тяло. И, макар за мен лично стилът на писане на Ел Колли да е по-увлекателен и интересен, ценността на книгата на Гопи Кришна е безспорна. Тя е в своеобразния диалог между нейния автор и юнгианския психоаналитик Джеймс Хилман, който в същността си е една истинска среща между Изтока и Запада. Среща, която означава много за духовно пробуждащия се човек, защото казва нещо много важно – спонтанно събуждане на кундалини и събуден индивидуационен импулс са едно и също. 

Като психотерапевт няма как да не оценя по достойнство подобно нещо – познанието за енергията кундалини не е част от обучението ми като психолог, но познанието за процеса на индивидуацията е. Накратко, когато съм наясно с „диагнозата“, вече знам и какво е „лечението“ – ако диагнозата е „събуден индивидуационен импулс“, правилното лечение се нарича „индивидуация“. В дадения случай обаче дори не е уместно да говорим за диагноза и лечение, защото индивидуацията е понятие, което е по-широко от психичното здраве. То е свързано с осъществяването на пълния потенциал на човека и обхваща естествените процеси на неговото съзряване и развитие, които във втората половина на живота му започват да подготвят съзнанието му за неговия край – смъртта. В същността си то е сложен и дълъг процес на радикална вътрешна трансформация, водещ до драматични промени в съзнанието на човека.

Накратко, болката не е болест, защото е болка на растежа, на развитието. Въпреки че границата между лудостта и духовния пробив на моменти може да изглежда опасно тънка, разликата между тези двете е огромна. В срещата между терапевт и клиент отново и отново трябва да се решава кой е подходящият начин за справяне с преживяванията от света на трансперсоналното, защото нерешените проблеми на личностно ниво могат да доведат до сериозни изкривявания, когато трансперсоналното докосне личното. Затова е добре човек да знае, че ако има нужда от помощ, може да я намери в лицето на психотерапиите, които отчитат факта, че човешката психика има освен личен, и надличностен характер – такива като аналитичната психология на Юнг, психосинтезът на Роберто Асаджиоли, трансперсоналната психология на Станислав Гроф или хуманистичната психология на Маслоу.

Не е случайно, че в психотерапията съществуват толкова различни направления на работа – психиката на човека е нещо твърде сложно. Его-психологията отлично работи с личното ниво на човешкото съзнание и подсъзнание, но може доста да обърка човека, ако преживяванията му идват от надличностните нива в човешката психика. И, обратното – ако човекът, потопен в преживявания на колективното несъзнавано, няма здрав Аз-център, това изисква укрепване на границите на Аза, а не тяхното трансцендиране. Всеки от психотерапевтичните подходи има своето място и роля, при това в работата с един и същи човек, защото различните етажи или аспекти от неговата психика изискват различни инструменти за работа с тях. Нещо повече – когато става дума за подкрепа на психичната цялост на човека, само един терапевтичен подход обикновено не е достатъчен.

Специалистът, който познава многообразието на терапевтичните подходи, е наясно, че макар техните теории често пъти предлагат диаметрално противоположни „карти“ за разбиране на човешката психика, на практика те не само че не се взаимоизключват, но взаимодопълват. Планината е една, но пътеките, които водят до нейния връх, са повече от една. Също така екипировката за движение в по-ниските части на планината е различна от екипировката, необходима при приближаването към по-високите части в близост до върха.  В добавка има още много места, на които никога не е стъпвал човешки крак, и затова колкото повече напредваме по пътя към върха, толкова по-често се налага сами да проправяме новата пътека.

Книгата на Гопи Кришна е една такава пътека, която споделя със запътилия се към върха на планината човек какво може да го очаква по Пътя. Тя обаче не е универсална карта, защото няма такива. Индивидуацията е процес, насочен към опознаването на собствения уникален Аз, и затова психичната карта, която и юнгианската анализа може да предложи, съдържа само общи указания за смисъла и посоката на това, което се случва на човека. Както се казва, пръстът, който сочи Луната, не е самата Луна.

Събуденият индивидуационен импулс най-добре може да бъде описан като придвижване от средните нива на скалата за психично здраве към най-високите й нива – там, където обикновено са малцина. Средностатистическите нива на психично здраве обаче се променят. Обществата също имат своите нива на психично здраве и тези нива се повишават, когато повече хора се запътят от средностатистическата зона на комфорт към самотния път към върха. Това се случва сега. Нещо, което по времето на Юнг е било рядък феномен – индивидуацията, сега става преживяване на голяма група хора.

„Явно че ще се чете Гопи“, имаше навика да казва моя клиентка, когато някоя нова вълна от преживявания  от по-дълбоките пластове на несъзнаваното беше дошла неочаквано, сякаш от нищото, и си беше отишла по същия начин –  извън нейния контрол, обратно към нищото. Тя тогава четеше Гопи на английски, защото още не беше преведен. Сега, благодарение на превода на Петя Стоянова, Гопи може да се чете и на български. Благодаря отново, Петя!

С Петя събрахме всички преведени досега глави в един общ файл, който можете да смъкнете оттук  (Гопи Кришна) и да го споделяте с всеки, за когото смятате, че може да има полза от подобно четиво. В електронния вариант на тази книга в началото добавихме „предговор от българския преводач“, а накрая – разяснителна статия от мен на тема СПОНТАННОТО събуждане на кундалини и процесът на индивидуацията в аналитична психология на К.Г. Юнг . С това проектът по превода на тази книга вече окончателно е завършен и вече можем да празнуваме.

Хубави празници!

Камелия