публикувано 18.05.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Събуждането на кундалини и любовта

Когато се говори за спонтанно събуждане на кундалини обикновено се има пред вид непреднамерено търсене на подобен опит, което се отключва по различни поводи, включително и такива, които нямат нищо общо с духовните практики и медитации. Едно от тях е силното влюбване.

Познавам няколко човека, чиито паник-атаки са се отключили след като са се влюбили дълбоко в друг човек. Благодарение на последната си статия за седемте категории явления, преживявани по време на спонтанното събуждане на кундалини от Бони Грийнуел, вече познавам още един. Тъй като нейните преживявания на кундалини са различни от тези на паник-атаките, от тях още по-ясно се вижда, че става дума за духовен опит, отключен спонтанно и непреднамерено от външно събитие. Това външно събитие е любовта. Макар и да знаем, че любовта е трансформиращата сила на Духа, не винаги това, което си представяме по този повод, отразява феноменологията на кундалини-процесите. И затова е добре да знаем за тях също.

Именно това беше причината да й предложа да напише статия, в която да сподели своя опит. За моя радост тя откликна. Всичко, което досега пиша, е само въведение към споделеното от нея, за да обясни контекста, а именно – споделяне на личен опит по тема, която се оказа, че вълнува повече хора, и да им бъде полезна, ако имат подобни „странни“ преживявания като това, което тя споделя. Това е и причината след статията да оставя отворена и опцията за коментари като още една възможност и други хора, които са преживели някои от феномените на спонтанното събуждане на кундалини, да могат да споделят своя опит. Доказано е, че разпознаването на собствената история в историята на някой друг човек има подкрепящ и терапевтичен ефект. Молбата ми е стилът на коментиране да се придържа към добрия тон, защото причината да спра възможността за коментиране преди време беше появата на агресивните и провокативни коментари.

Използвам възможността да информирам и че предстои публикуване на поредната, шеста, глава от книгата на Ел Колли, която се казва „Какво се случва?“. В нея ще откриете поразителна синхроничност (май вече трябва да престана да се изумявам от това!) между темата на статията по-долу и въпросната глава, по-специално в частта „Какво общо тук има секса?“. Благодарности на преводачката Румяна Тодорова, както и на извършваната в момента редакторска работа от Петя Стоянова.

И така, приятно четене на статията на Цвете (това е никнеймът на авторката на тази статия)! Благодаря за вложените усилия и време от нейна страна, за да сподели своя опит, както и на всеки, който реши да обогати дискусията в коментарите със споделяне на личен опит и преживявания от кундалини-процесите. Надявам се, че ако се осъществи целта на тази публикация – да отвори свободно пространство, в което хората да могат да споделят своя опит в тази област, наречена „спонтанно събуждане на кундалини“ – това да бъде полезно за мнозина, преминаващи през подобни процеси.

Камелия

„За да се разстроят навиците, са били създавани неочаквани обстоятелства. Единствената възможност да се изправиш пред новата ситуация, е чрез дълбоко себеизследване с тази тотална искреност, която единствена може да промени качеството на човешкото чувство. Тогава от тялото на свой ред се изисква да събира цялата енергия на своето внимание, да се настройва към някакъв порядък, на който то по предназначение трябва да служи. След това преживяването може да следва своя ход към едно друго ниво.“ Гурджиев

Не знам за какви обстоятелства  е говорел Гурджиев, но за мен това изцяло важи за събуждането на Кундалини. А тя се събуди в мен преди четири години. С появата на един мъж-моята Душа-близнак. Запознахме се в нета, имахме общи интереси в духовната област. От година вече се интересувах от „невидимия свят“.

Свързахме се на скайп за по-подробен разговор, бяхме чели доста еднакви книги и попаднахме в едно въодушевление от това, че ще можем да коментираме взаимно прочетеното. Писахме си 2-3 часа и това беше. През целия ден след това мислих за него. Усещах го много близък, радвах се, че съм срещнала сродна душа. На другия ден също си разменихме няколко изречения и всеки си пое по задълженията. Но това, което ми се случи малко след това, надмина всякакви представи за близки отношения.

Докато си седях и си мислех за лични неща, започнах да виждам в аурата си моят и неговият силует. Силуетите се прегръщаха и целуваха във въздуха, като едновременно с това се въртяха в кръг. Знаех интуитивно че е той, макар че не го бях виждала и нямах представа как изглежда. Ставаше ми все по-леко и все по-топло, започнах да дишам тежко, и това състояние продължи около пет минути, може би. Защото понятието време тук нямаше значение. Най-подходящото определение, може би, е екстаз.

Започнах да се чудя какво става с мен. Бях семейна вече десет години и като повечето жени ми липсваше романтика и нежност в семейния живот, но да си въобразявам такива неща с един непознат, ми се струваше ненормално. Обикалях около компютъра, не смеех да включа скайпа. На следващия ден му написах някакъв поздрав-той не отговори. Напрежението от това, че не знаех какво се случва, растеше. Трябваше да разбера.

По-късно му писах, че искам да проведем важен разговор. Този път се включи и ми писа, че чака. Не се притеснявах да говоря за това, аз съм открит човек, а и предполагах, че ще го приеме, тъй като той също беше от „странните“ хора. Не само, че го прие нормално, а ми призна, че също го е усетил, и го определи като сливане на души. Започнахме да обменяме информация кой какво знае по въпроса, и стигнахме до категоричното решение – ние бяхме Души-близнаци. Интуитивно се познахме, а състоянието, в което попаднахме и двамата, го потвърждаваше. Още не знаехме обаче, че Енергията Кундалини е решила да се събуди и у двамата след като се свързахме.

Първоначалната топлина започна да преминава в горещина, гореше цялото ми тяло.Треперех цялата, а най-интересното е, че никой от обкръжението ми не го виждаше.  Чакрите ми започнаха да пулсират с огромна сила, сексуалното желание в мен надигаше мощ. Виждах се в съзнанието си като хищник, готов да разкъса всичко по пътя си, но решен да задоволи животинските си страсти. А те бяха насочени само към него – Единственият. Бяхме като два магнита, които се привличат неудържимо. В средата на гърдите ми се отваряше един портал от топлина, толкова мек и успокояващ… Желанието и копнежа за близост един с друг бяха толкова големи, че и двамата, уплашени да не полудеем, прекъснахме всякакъв контакт.

Може би за пръв път в живота си изпитах такъв страх. Мозъкът ми ставаше на пихтия, не можех да мисля, губех здравия си разум. В един момент имах усещане за безвремие и покой, а в следващия се парализирах от паника и безпокойство. Имах натрапчиви мисли, които ме караха да върша неща, които в нормално психическо състояние не бих направила. Мислех за убийство, за самоубийство. После се упреквах за това, че съм способна да мисля за нещо такова . Понякога се махаха бързо, друг път оставаха за по-дълго.

Не можех да спя, не можех да ям, нямах желание да се изкъпя и да си измия зъбите – елементарни неща от ежедневието. Бях тук и не бях тук .Душата ми си беше отишла от тялото ми. Бях като призрак. Чувствах се като в затвор, от който не можех да изляза, а най-тежко ми беше, че шест годишното ми дете усещаше по някакъв начин състоянието ми. В съня си бълнуваше: “ Мамо, обичам те! Мамо, обичам те!“. И аз се будех и му отговарях: “ Тук съм, мамо, и аз те обичам!“. Виждах го в аурата си-гледаше ме и ми казваше: “ Не ме забравяй! Не ме изоставяй! „

Винаги съм била много привързана към детето си. То е смисълът на моят живот, а сега Душата ми излезе от мен, не го усещах като моето дете, а като чуждо, като дете, което не познавам и не знам какво прави при мен. Реално не беше казано нищо нито от мен, нито от него, но Душите ни знаеха. Трябваше да минат няколко седмици, за да започна да се завръщам към себе си. Никоя нормална логика не може да обясни това.

Оказа се, че да прекъснем връзката със сродната си душа, защото така ни е удобно, не върви пред Вселената. След няколко дни го потърсих , и тук за пръв път се блъснах в стена. Каза ми, че между нас не може да има нищо освен приятелство и да го приема, защото така е най-добре за двамата. Така беше. Живеехме в двата противоположни края на страната, бяхме обвързани със семейства, които и двамата не искахме да разбиваме. Бяхме си устроили животи без любов, но подредени според калъпа на обществото. Освен това гледахме на живота с много различни очила.Той искаше едно, аз друго. Връзката ни един с друг щеше да ни погуби, нямахме почти нищо общо.

Ако някой някога ми беше казал, че ще се моля за вниманието и любовта на някого, щях да се смея дълго време. Но се случи. Той беше за мен наркотикът, от който се нуждаех, въздухът, който ми беше нужен, за да живея. Не излизаше от съзнанието ми, дълго време го търсих,исках да знам как е, и всеки път се удрях в стена. Беше се затворил в своята си черупка.

Отхвърлянето на любовта ми ме доведе до дълбока депресия. Плачех всеки път, когато можех да си го позволя. Толкова сълзи не съм проливала може би за целия ми живот. Тогава разбрах, че човек може да умре от любов. Аз, която не вярвах в любовта и съдех необмислените постъпки на влюбените хора, сега умирах от любов. Чакрите ми като че ли се бяха успокоили, горещината беше намаляла, но треперенето си остана. Не през цялото време, но на моменти си мисля, че може да съм се разболяла от Паркинсон.

Приятелката, която ме въвеждаше в Пътя, беше до мен. Ако не беше подкрепата й и възможността да общувам с нея, не знам как щях да преживея това.

 „Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често гледаме толкова дълго и с такова съжаление затворената врата, че не успяваме да видим тази, която се отваря за нас“. Александър Бел 

Неизживяната ми любов се трансформира в нещо друго. Започнах да чета, да търся отговори на това, което ми се случи. Чудех се луда ли съм, наказана ли съм, прокълната или благословена. После разбрах, че е всичко това едновременно. След години търсене.

Страданието, което изживявах с течение на месеците и годините, се превърна в обичане и приемане на всичко и всички. Не успях да приема целия свят, но вече не съдя никого. Намирах по нещо добро във всеки човек, и заради това добро имах причина да го обичам или да го приема такъв, какъвто е. Преди това страдание очаквах другите да постъпват така, както аз бих постъпила в дадена ситуация, след него приех че постъпват така, както могат и както им позволява собственото им ниво на развитие. Осъзнах собственото си несъвършенство.

В рамките на следващите 2 години, Кундалини се събуждаше с пълната си сила в мен още два пъти, и още няколко в по-слаб вариант. Този път обектът беше друг. Един мъж, с когото работехме заедно. При него също имаше реакция, усещах го, странеше от мен, а ако се случваше да се приближим един към друг, бягаше. Разбирах го – може би му се случваше за пръв път.

Но дали се случва за първи, втори, трети, това не е от голямо значение. Сексуалното желание разкъсва, мозъкът не функционира нормално, човек губи представа за правилно и неправилно. Интересното е, че обстоятелствата не позволяват сексуални контакти. Не се позволи първия път, не се позволи и следващите два пъти с другия мъж, а мъжът ми месец преди първото ми събуждане на Кундалини загуби потентността си. Сексът за мен стана мираж.

Какво облекчение беше за мен да срещна по „неведоми пътища Божии“ един приятел – мъж на 32 години, който ми разказа неговите преживявания. На четиринадесет годишна възраст видял едно момиче в училище и се влюбил.Тя също се влюбила, но единственото, което предприели, било да се гледат по коридорите на училището, в което учат. Събудила се Кундалини в него, треперел целия, горял. Пращял от енергия, която не знаел как да използва. Знаел само, че е бил влюбен. От невъзможността да сподели любовта си, от копнежа по нея, изпаднал в същата депресия, в която изпаднах и аз. Умирал, а никой не можел да му помогне. Една психоложка все пак успяла да го върне към живота. След седем години.

Осемнадесет години след тази среща той все още я сънува и тя не излиза от съзнанието му. Казвал ми е: „Винаги съм мислил за жените по този начин – Тя и останалите. Винаги Тя е била на първо място.“ Разказа ми случай, когато е бил болен, имал е висока температура. Срещнал я, тя му се усмихнала, и той оздравял.

При него все още продължава действието на Кундалини, както и при мен. Изразява се в мощно сексуално привличане към определен обект, както и при мен, но и при двамата тези състояние отминават за няколко дни, и след това сякаш никога не са се случвали. Тъй като и двамата не сме от типа хора, за които креватната гимнастика е нещо нормално поради възпитанието ни в строгия морал, може би това е главното, което ни е опазвало от „разхищаване на енергията“.

Може би за нашите случаи с моят приятел, най-подходящо е обяснението на Учителя Беинса Дуно:

„Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда живота. Само когато намериш сродна душа, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.“

Облекчението, което изпитах, когато го срещнах, беше, че не съм сама на този свят с подобен товар. Пиша тази статия за други, които носят такъв, за да знаят, че не са сами.

автор на статията: Цвете

Сродни статии: Пробуждането на тялото, Секс и духовност.

Вижте също и: ОШО за сексуалната енергия и събуждането на кундалини

 

Тъй като затворих опцията за коментари, по-долу поствам споделеното от вас, за да не се загуби достъпът до него. Благодаря за всички, които се включиха в дискусията!

Калатея

Здравейте ! Искам да разкажа своята история , защото търся отдавна отговори и знам , че те са в сърцето ми, но може би не задавам правилните въпроси . Всичко започва преди почти 6 години. Бях сгодена , имах всичко за което може да мечтае една средностатистически жена ,. Но се влюбих! Лудо , ненавременно. Не ядях , не спях , незнаех на кой свят съм . Развалих годежа , за да бъда със Него – Сродната ми душа .Не мина много време преди да разбера , че е бисексуален . Но това беше най – малкия ми проблем . Изневери с мъже , жени .. Последващи паник атаки само докато го видя . Цяла гама психосоматични заболявания + здравна тревожност ( навярно до живот). Какво ли не се случи за да Не бъдем заедно , включително и опити за самоубийство от една негова обожателка . Решението беше едно – да се разделим физически . Заминах за друг град за да не полудея . Буквално ! Случвало ми се е след разговор с него 3 дни да нямам глас , да пропадам когато го наранят и какво ли не… Разделих ме се . В новия град за моя изненада се влюбих пак . Много силно сексуално привличане . Не човешко.Към женен мъж. Бях ме заедно 2 години , правих ме секс веднъж ! Невероятно , но факт. Колкото пъти си уреждах ме среща нещо винаги се случваше за да не се видим , включително -жена му забременя . За вътрешните си конфликти няма да говоря по време на тази връзка , но връзката ни беше толкова силна , че аз интуитивно усетих какво ще работи в бъдеще и как ще се казва детето . Всичко което ми е минало през ума като развитие на събития свързани с него са се случвали . Изумявала съм се от точността ! Все едно мисля с неговата глава . Както и да е там решението също беше -Раздяла . Но от тази връзки на сетне с който и мъж да изляза , след това се случва нещо за да Спрем да се виждаме . Това са над 20 мъже за повече от 2 години ! Дори не се стига до първа целувка . Просто Среща – Разочарование . Изключение направи една случка на Великден! Излязох с един мъж . Харесах го . Той дори ме целуна ! Помислих , че най – после този период е отминал . Бях щастлива , хора , че след 2 години самота прегръщам и целувам Свободен мъж. За кратко! Той се прибра в родния си град и изведнъж Причините поради които да не прекарваме времето си заедно бяха Непреодолими … Моля Ви кажете ми как минава това , как се преодолява , как се излиза . Ако е кундалини , защо ? До кога ? Чувствам, че не мога повече! Благодаря Ви !

Камелия

Благодаря за споделеното, Калатея!

Аз нямам ясен отговор на този въпрос… в момента продължавам да съм в процес на изследване на този феномен, наречен “спонтанно събуждане на кундалини”, и затова ще се въздържа от коментар от гледна точка на обяснителните възможности на това, което Ви се случва, чрез проявите на тази енергия.
Изкушена съм обаче да споделя гледната си точка като психотерапевт, който знае, че само човек със силен и здрав Аз-център (т.нар. его), може да удържи мощта на преживявания от света на трансперсоналното без те да разрушат живота му и да го изведат отвъд ритъма на нормалното функциониране. Затова Юнг толкова много е настоявал на изграждането на пълноценно функциониращ Аз (задача на първата половина на живота и първата част от индивидуационния процес) преди да се навлезе във втората фаза на индивидуацията, която е свързана с духовните процеси. Често пъти в работата си с подобни проблеми моята основна задача като психотерапевт е първо да помогна на човека да изгради ясни граници и чувство за идентичност, а духовността остава настрана, тя не е предмет на терапевтична работа.
Това, което бих Ви препоръчала, е да намерите психотерапевт в града, в който живеете, за да Ви помогне да развиете подобен силен Аз-център, който е условието да можете да влизате във взаимоотношения без да загубвате себе си в тях. Ключовата дума тук е “граници”. В това намирам обяснение защо Животът досега не Ви дава възможност да срещнете подходящия мъж в живота си.

Rain

 Като се обърна към моя личен опит, допускам, че движението на кундалини като знак или реакция на любовта се трансформира в годините или може би следва естествената ми еволюция на сексуално, емоционално и духовно ниво… За първи път го усетих с всички физически симптоми на 15 години – едно мимолетно докосване и танц със съученик – истинска експлозия, огън, треска… след това на 17 години – една единствена целувка, последвана от седмица треска и безсъние, което утихна постепенно… опитвам се да си спомня подобно преживяване при първите ми истински интимни контакти с приятеля ми и по-късно мой съпруг, но… нямаше го… имаше вълнение и обич, и привързаност, но не и “онова”, не бях се замисляла до днес за тази “липса”… а тя може да е била знак за това, че страстта няма да е водеща и няма да се прояви в тези отношения, че предстоят много залитания и нараняване и от двете страни… Появи се отново, когато бях на 27… с Другия мъж, прояви се и у двамата, същата треска, огън, страст, съществени промени за кратко време в мироглед, себевъзприятие, продължи така до края на връзката, дори си мисля, че изобщо не е приключвало, дреме… иначе запазихме топло чувство един към друг и социалноотговорни продължихме разделени след близо 4 години… отново се случи, този път на 41 и вече беше различно… много нега, много по-фини усещания, много повече интензивност в сърдечния център, огромно разширение, фино – да, това е думата, нежно, трептящо, изграждащо, споделено… неуловимо и постоянно напомнящо за себе си изчистено преживяване, магично, отвъд… с времето става все по-изчистено, по-хубаво, по-мое… както му писах след дълъг период на мълчание – сякаш някаква дългогодишна мъгла се разсейва… и нещо, което дойде като послание и преживяване с любовта този път и го приех с болка и сладост – together we are alone, alone we are together… когато сме заедно, ние сме сами; когато сме сами, ние сме заедно…

Камелия

Както се казва, който търси – намира. Случайно попаднах на един отговор за връзката между пробуждането на кундалини и сексуалността, даден от Ganga-Puri Kaliuttamananda-Giri (накратко наричана Guru Swami G). Това е жена – духовен учител, с много приятно излъчване и чувство за хумор, която е постигнала себереализацията, следвайки различни духовни пътеки, една от които е Кундалини (т.е. на получаването на шактипат), а друга е на Тантра. Запитана за това какво да се прави, когато кундалини се прояви на нивото на сексуалната чакра, тя отговаря много просто – нищо не се прави. Вниманието се насочва към по-горните чакри, където е и сърдечната чакра на любовта. След което добавя, че в нашия свят има толкова много потисната енергия и табута на това ниво, че е съвсем нормално пробуждащата се кундалини първоначално да се прояви именно като мощен сексуален импулс. Но ще бъде грешка да му се обръща повече внимание, защото целта на йога – себереализацията, е свързана с освобождаване от обуславянията на ума и еволюция на съзнанието и в този смисъл фокусът върху сексуалното удовлетворяване само засилва фиксацията върху тялото, вместо да се освобождава от нея.

Накратко, симптомът на пробудената духовна енергия не трябва да се бърка с крайната цел на нейното пробуждане. Смятам, че това е пълен синхрон с това, което Скот Килоби споделя в статията си за пробуждането на тялото – http://espirited.com/probujdaneto-na-tjaloto/ – “Отпусках се, вглеждах се и се оставях да чувствам в тази област. Виждах картини, понякога идваха думи, и си отиваха, всички от които сякаш бяха свързани с тази област”.

Има и още нещо, което е ценно от споделеното от Guru Swami G, освен начина, по който трябва човек да се справи, когато енергията кундалини си пробива пътя през по-долните чакри. Тя е за тантра като нещо, което е тотално неразбрано от съвременния човек, защото е извадено от контекста. А контекстът е ясен – постигане на себереализация, при който всичко свързано със света, се използва като средство за пътуване към Божественото. Или, както тя казва – тантра не е за секса, тантра е отвъд секса! Тя разказва за кастата на брамините, които практикуват тантра като техен партньор не е жена им, нито любовницата, ами Недосегаемата. Това е жена, която не могат да докоснат! И целта на тази практика е да работят с обуславянията на ума в тази посока, за да могат да преминат отвъд тях.

Казвам това сега, защото в споделеното в историята на Цвете, а и след това на Калатея, има един повтарящ се мотив – обекта на желанието е Недосегаем. Сякаш самият Живот прави така че да даде възможност на човека да тръгне по пътеката на себереализацията, предоставяйки му условията, които има висшата жреческа каста в Индия – да общува с недосегаемия Любим. Когато обектът на чувствата и желанията ни е Недостъпен, това отваря пространство за алхимиране на сексуалната енергия в енергията на любовта.

Всичко по-горе е мое “свободно резюме” на казаното от Guru Swami G в един клип на youtube, който знаещите английски сами може да видят на този линк:
http://www.youtube.com/watch?v=RwaCFplTAyI#t=266

G.Pr.

Здравейте!
Чувствам се доста изплашена и в същото време и твърде смела от обзелото ме желание да споделя. Изплашена, защото от ранните си тинейджърски години още разбрах, че това, какво чувства душата ти, трябва да остане в тайна, защото не е задължително да срещнеш разбиране, а по скоро “споделената тайна” се превръща в мощно оръжие срещу теб самия.
Израснах като чувствително дете. Първите ми указателни сънища датират от съвсем крехка възраст. По някаква причина много исках да бъда харесвана от другите. Много наивно, защото това беше абсолютната предпоставка да ми се отворят и първите дълбоки рани. И как няма, след като родителите ми бяха добри и наивни хора, възпитавани и те, че чуждото мнение е жизнено важно. Та как и аз няма да си мисля, че е важно да се харесваш на останалите и, че е съвсем в реда на нещата да пренебрегваш себе си и интересите си в името на някой друг, дори и непознат. А пък ако се и вживееш… Това с “обичайте ближните като себе си” е нож с две много наточени остриета!!! Накрая се оказва, че разумните хора следват интереса си и щом си готов и научен да бъдеш употребен, защо не…
Изучих се добре. Започнах да упражнявам отговорна професия. Толкова отговорна, че отново забравих за себе си. С течение на времето започнах да живея като във вечен траур. За мен съществуваха само служебни проблеми. И много, много странно, но спрях да сънувам. А заспивах веднага, щом си легнех и не се будех до сутринта. Като пън. Това продължи около пет години. През тези пет години правех секс с мъжа си може би по около два пъти на година. Бях решила, че съм станала напълно фригидна.
Тъй като работата ми беше свързана със засягане на интереси … всъщност аз никак не обичах работата си, ми отвърнаха с .. клевета .. и то грозна. Толкова грозна, че аз съвсем блокирах и околните решиха, че всъщност не е клевета, а истина. Като казвам “блокирах”, разбирайте, че ограничих контактите си, потънах надълбоко в депресията си и така откарах поне две години. А депресията лекувах вечер с алкохол.. Чувствах се незаслужено отхвърлена. Сега си мисля, че ми се случи чудо, но внезапно за близките си взех решение да напусна работата си. Представяте ли си?! В кризата.. Работа, за която, който не я е работил, си мисли, че е невероятно достижение. Само че никой не знаеше, че бях освен фригидна, и вече алкохолизирана, както и с високо кръвно и високи нива на кръвната захар, ей така, между другото. Това беше лятно време. Още първата вечер, след като депозирах молбата си за напускане, сънувах първия си сън след години. Известно време след напускането си продължих да се лекувам с алкохол. Докато на следващата пролет не взех решение да спазя стриктно Великденския пост. Реших го първо, за да спра поне временно алкохола, и второ – защото бях качила дванадесет килограма..
И ето включването ми по темата .. Представете си един дълбоко засегнат, чувстващ се изцяло отхвърлен, човек, вече в някоколкогодишна “активна” депресия… След средата на строгия ми пост една сутрин се събудих от странни вълни, които преминавах по тялото ми. Може би беше около пет часа сутринта. Никога не бях изпитвала толкова силно сексуално желание. Без изобщо да съм викала подобен образ в съзнанието си, там се настани мъжки силует .. просто мъжки, нищо повече. Странното беше, че изпаднах в сексуален екстаз, какъвто едва ли бих преживяла с партньор във физическо тяло. Аз изобщо не участвах волево, в смисъл .. че бих могла да сръгам мъжа си, който си спеше до мене, в ребрата.. В същност изобщо не изпитвах никакво желание да ме докосва никой мъж от плът. Буквално участвах във въображаем сексуален акт, от който получих жестоко сърцебиене, тялото ми изстина, дори ми се струва, че и изтръпна. Преминаваха вълни през мен една след друга, после изведнъж се почувствах изтощена и заспах. Събудих се със странно усещане, че нещо не е наред, но .. си кръстих образа от ранносутрешните си преживявания, с мъжко име, разбира се. През целия ден чувствах вибрации през тялото си. Реших, че просто организмът ми се прочиства. Само че това продължи цялото лято. Чувствах се съвсем неадекватно, а пък бях започнала нова работа. А съм си амбициозна. Когато трябваше да вземам решения, си правех съзнателна пауза, и странно, бях адекватна, но след това веднага доброволно се предавах на тези усещания, които наистина не зная как да опиша. Вълна след вълна, топла, втрисане, прерязване и премаляване през стомаха. Дори като вървях по улицата, се чувствах като обладавана /не от демон, разбира се, а като жена/.
Това продължи до около Нова година. След това съм се опитвала да го извикам съзнателно, но не се получаваше. Започнах да го мамя дори със сексуални фантазии, но .. по някаква причина сякаш дойде, за да ме върне обратно на коня, да поизбута депресията ми, да ми покаже, че съм жива .. все още. Иначе не мисля, че съм станала сексуално по-активна. Всъщност отдавна няма любов във връзката ми. Но станах по-странна .. за себе си. Не мисля, че съм полудяла. Мисля, че някои неща дойдоха в живота ми като милост, за да ме откъснат от самоубийственото ми живеене,.. дори и клеветата…

Деспина

Аз мога да споделя подобен опит също…Започнах да чета и да търся след като се влюбих в човек, който въпреки силното привличане, отказа да поддържа контакт с мен. Аз реших, че нещо ми има и започнах да търся какво не ми е наред. Затворих се за външния свят, дори кариерата, в която до този момент винаги съм била успешна, замря. Целият ми живот сякаш спря. Нямаше никакво движение в него. Пълна статичност. Сякаш аз станах друг човек. Много често съм се чувствала като в мита за Деметра, когато богинята броди по земята и търси изгубената си дъщеря и земята престава да ражда. Никога през живота си не съм изпитвала толкова силно привличане към някой и нищо друго не ми е давало такава мотивация да продължа да търся…ден след ден…дори, когато съм на ръба на силите си. Дали това е Кундалини, не знам…дали е създаване на лични граници…също не знам. Но обектът на любовта ми беше недостижим…И да, може би станах по-разбираща и приемаща. Може би не към всичко. Но има моменти, в които животът ми се струва просто красив. Ей така, без нищо друго. И знам, че цялата трансормация ми я донесе точно този човек. Сънувала съм го много много пъти…в сънища с напълно реални усещания. Знам, че тогава за пръв път разбрах какво значи благодарност. Не онази, която знаем, че трябва да изпитваме в тези и тези моменти, а една такава, извираща от вътре; за която няма видима причина. Сега дори не изпитвам копнеж да го видя. Не ми беше дадено да се отдам на страстта си…все нещо се изпречваше някак.
Не знам какво следва от тук нататък. Може би нова любов:)

Страшку

Получих линк към този сайт – много ми харесва!
Според мен понякога се получава едно криво разбиране на тази тема. Аз мисля, че само по себе си, “събуждането на т.нар. кундалини” е като да ти донесат едно пиано. Крачката която е направил човек е голяма – той вече има пиано, но проблемът е че още не може да свири на него. Напрежението и усилието да се научиш да свириш на пианото може би символично казано е аналогично на напрежението и усилието да “издигнеш енергията кундалини”. Наличието на пиано не отваря пред човека вратите на любовта, но ако човек изсвири мелодията ми се струва, че се докосва именно до нея. И не толкова любовта като проява на нежни ласки и гальовност, а по-скоро, може би като осъзнаване на взаимосвързаността между всичко съществуващо в различните му форми на проявление, ако може да се направи опит да се изрази в думи.
——————————————————–

“Моля Ви кажете ми как минава това , как се преодолява , как се излиза . Ако е кундалини , защо ? До кога ? Чувствам, че не мога повече! Благодаря Ви !”

Здравей Калатея, казано в едно изречение моето мнение е – че това се преодолява, когато човек придобие осъзнатост и спре да се отъждествява с емоциите си. От това което си написала ми се струва че си силна жена, която има желание и воля за живот. Пожелавам ти успех и вярвам, че освен че ще намериш “сродна душа”, ще продължиш да осъществяваш и другите си мечти.