публикувано 07.03.2012 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Стъпка 1: Надмогни страха си да покажеш себе си като духовно същество

Това е продължение от предишната публикация „Ангелите на Земята“ , в което споделям първата от общо четири стъпки за трансформиране на свръх-чувствителността във висока чувствителност, според Герит Гилен:

„Какво можеш да направиш, за да станеш отново сияен, да трансформираш своята свръхчувствителност във висока чувствителност?

Първа стъпка – осъзнай, че си ангел

Разбери, че си ангел и не се безпокой да го покажеш. Вярвай в своята светлина, своите творчески способности и надмогни страха си да покажеш себе си. Това е първата стъпка.

Как да го направиш? Важно е да се свържеш с духовното. Погледни на света от духовна перспектива, спомни си безвременната реалност на любовта и красотата, от които произхождаш и към които принадлежиш. Ти винаги си бил в контакт с тази неуловима етерна реалност. Сега можеш да направиш още един скок и наистина да повярваш, че си там. Моментът, в който се свържеш с него, ти също влизаш в контакт със своята вътрешна същност и започваш да разбираш кой си ти наистина. Спомняш си, че твоето съзнание е безкрайно и че е невероятен източник на светлина и творчество.

Моментът, в който ти се чувстваш част от тази реалност, която е твоят истински дом, оценката която човешкото общество поставя върху теб, става много по-малка тежест за теб. Разбираш, че твоят престой тук е временен и че това трескаво, хаотично общество ще изчезне един ден и ще направи място за по-мирно, хармонично и щастливо общество. Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят.

Като усещаш своят истински произход, ти разпалваш своята истинска светлина. Светлината е творческа и трансформираща. Ще забележиш, че твоето обкръжение ще започне да отговаря на теб по един различен начин. Животът ще потече много по-лесно и хората ще те възприемат много по-сериозно. Ти ще си направил огромна крачка в прехода от свръхчувствителност към висока чувствителност.“

Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“

Това е първата крачка, според Герит Гилен, по пътя на трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност –  да надмогнеш страха си да се покажеш като духовно същество, или, както той го нарича „да осъзнаеш, че си ангел“. А, както всички ние знаем, важността на първата крачка е в това, че от нея зависи успехът на следващите. С други думи, докато не започнем да се осмеляваме открито да заявяваме своите ценности и вярвания, да показваме своите нужди и да споделяме начина, по който се чувстваме, преодолявайки страха си да не изглеждаме странни и наивни, не можем да продължим напред. В следващите публикации ще споделя и останалите крачки от тази много интересна статия, но сега ще се спра само върху първата. Вашите коментари, които споделихте в предишната публикация и разпознаването в психологическия портрет на „земния ангел“ са особено окуражаващи за мен. Защото аз също имам да преодолявам страхове в това отношение – да говоря открито за духовните си интереси и вярвания, знаейки, че това може да породи критики и неразбиране сред някои от моите колеги психотерапевти.

Защото факт е, че отношението ми към идеята за ангелите е въпрос на вяра, а не на научни факти. Ако вие разполагате с такива, ще се радвам да ги споделите. Това, с което аз разполагам, е само силен интерес към душевните процеси и въпроса за смисъла на човешкия живот. А точно на този, последния, науката определено не може да ми отговори. Засега тя не може да отговори и на много други въпроси, но липсата на научни доказателства за дадено нещо, не е доказателство, че това нещо не съществува. В крайна сметка, Земята си се е въртяла около Слънцето много преди Коперник да го докаже и с това да обори нещо, което виждаме непосредствено с очите си, а именно, че Слънцето се върти около Земята. За мен този пример е изключително добра метафора за душевните процеси – че законите на светското и на духовното са от два съвсем различни порядъка и понякога това, което виждаме с очите си, е съвсем различно от това, което е скрито под повърхността на видимите физически факти. Физическите сетива са много различни от духовните сетива. И именно наличието на последните е това, което Герит Гилен нарича „да осъзнаеш, че си ангел“.

Знам, че най-важните решения в живота си съм вземала, когато съм поемала рискове и съм знаела, че ако духовните принципи, в които вярвам, са истина, всичко ще завърши добре. То завършваше не просто добре, а много по-добре! Обикновено – не точно, както си го представях първоначално и доста по-бавно!!, отколкото на мен ми се искаше, но винаги много по-добре, отколкото някога съм си представяла! За мен това са „научните доказателства“ за съществуването на духовни закони и принципи. Наистина гледам на духовността като „практически наръчник“  как да живееш живота си на максимума – поемайки рискове и изразявайки своята автентичност, в хармония със своите най-дълбоки вярвания и ценности. Светът, в който живеем се е променил толкова много в последните десетилетия и продължава главоломно да се променя, но въпреки това за хората с по-изострена чувствителност към красотата, справедливостта, хармонията и любовта, все още е трудно да изразяват себе си, без да се страхуват да изглеждат странни и различни. Знам го това и по себе си.

Въпреки, че отговарях на всички критерии за включване в регистъра на българските психотерапевти (БАП), когато подадох молба за вписване там, вместо вписване ми предложиха среща с Комисията по етичните стандарти. Не заради друго нещо, а за да обясня неща, свързани със сайта, който в момента четете. Такива като наличието в него на „Ошо зен таро карти и други“… А тогава дори още не бях писала за ангели:)! Тъй като гордостта ми тогава беше твърде много наранена от подобно нещо и гледах на него като посегателство към свободата на моето „вероизповедание“, както и намирисващо на комунистически страх от всичко, свързано с душата, отказах тази среща. Но сега, от дистанцията на времето, си давам сметка, че всичко си е било в реда на нещата. На мен не ми трябваше вписване в регистъра, това от което имах по-голяма нужда беше да се науча да се осмелявам да изразявам открито вярванията си, въпреки страха си от неразбиране и отхвърляне. Този опит ми даде възможност да преживея това, от което се страхувах. Но по-важното, което той ми даде, беше осъзнаването, че аз … всъщност… не съм зависима от мнението на тази Комисия, за да си върша работата! Сега това изглежда просто, но тогава не го виждах така:)!

Именно това осъзнаване е единствената причина сега да поискам да споделя този свой опит – за да кажа, че с малко умствени усилия винаги може да изследваме своите вярвания, които пораждат страх, и да открием, че всъщност не сме зависими от това, от което се страхуваме. И така страхът отпада. Включително и този, който е свързан с изразяване на нашата духовна част, за което става дума в „първата стъпка“ по-горе. Сякаш в дъното на нашата душа – там, където са най-дълбоките ни страхове, свързани с нашето оцеляване, се състои истинската битка между душевните импулси и материалните нужди от сигурност и от изхода на тази битка зависи дали ще направим въпросната първа стъпка или не.  Какво друго е вярата в ангелите, освен тази дълбока убеденост, че „все нещо ще се случи или някой ще дойде“, за да ни помогне в случай на крайна нужда? Докато залагаме на сигурността и се страхуваме да изразим автентичните си реакции, душевното в нас все още е далеч от своето зряло проявление. В дадения случай не говоря за безразсъдство! То просто е другата крайност и тя също е толкова вредна, колкото и своята противоположност сигурността, според мен. Тук става дума за емоционално интелигентно изразяване на вътрешната си истина.

Тогава се случва това, за което Г.Гилен пише: „Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят. “ Това е истински значимия въпрос – как възнамеряваме да изразим себе си в този свят.

Камелия