публикувано 03.02.2011 от Камелия Хаджийска в Уроците на любовта
 
 

Страхът от обвързване

tango

„Хората ходят от един гуру на друг, от един учител на друг, от един храм към друг – не защото те са страхотни търсещи,  а защото са неспособни да вземат решение. Така че те ходят от едно нещо към друго. Това е техният начин да избегнат обвързването.

Същото се случва и в другите човешки отношения: един мъж ходи от една жена на друга, постоянно ги сменя. Хората си мислят, че е страхотен любовник; той не е любовник изобщо. Той избягва, той се опитва да избегне всяко дълбоко обвързване, защото само с дълбокото въвличане проблемите трябва да бъдат посрещнати, а доста болка ще дойде с това. Така че, той просто играе на сигурно; той взема решение никога да не отиде твърде дълбоко в отношенията си с другия. Ако отидеш твърде надълбоко, може да не си способен да се върнеш назад твърде лесно. И, ако влезеш в някого наистина надълбоко, този някой също ще влезе надълбоко в теб; това винаги е пропорционално. Ако аз отида много надълбоко в теб, единственият начин е да ти позволя и ти да отидеш надълбоко в мен. Това е даване и получаване, това е споделяне. Тогава човек може да се въвлече твърде много и ще бъде трудно да избяга, и болката може да бъде голяма. Така хората се научават да играят насигурно: просто позволяват само повърхностите да се срещнат – „удари-и-бягай“ любовни афери. Преди да са те хванали, бягай.

Това е, което се случва в модерния свят. Хората стават толкова незрели, толкова детински; губят цялата си зрелост.  Зрелостта идва само, когато ти си готов да посрещнеш болката на твоето същество; зрелостта идва само, когато си готов да посрещнеш предизвикателството. И няма по-голямо предизвикателство от любовта. Да живееш щастливо с друг човек е голямо предизвикателство в света. Много е лесно да живееш спокойно сам, но е много трудно да живееш умиротворено с някой друг, защото двата свята се сблъскват, двата свята се срещат… съвършено различни светове. Как така са се привлекли един към друг? Защото са съвършено различни, почти противоположни, два полюса.

Много е трудно да си умиротворен във взаимоотношение, но това е предизвикателството. Ако избягаш от това, ти бягаш от зрелостта. Ако влезеш в него с цялата болка, и продължаваш да отиваш все по-навътре с цялата тази болка, малко по малко болката става благословия, проклятието става благословия. Малко по малко, чрез конфликта, чрез търкането, клистализацията става. Чрез борбата ти ставаш по-буден, по-осъзнат. Другият става твое огледало. Можеш да видиш своята грозота в него. Другият провокира твоето подсъзнание, изважда го на повръхността. Ти трябва да знаеш всички скрити части от своето същество и най-лесният начин е да те да бъдат отразявани във взаимоотношенията. По-лесен, казвам, защото няма друг начин – но е труден. Наистина е труден, стръмен, защото ще трябва да се промениш чрез него… „

Ошо

Коментар: Много често свързват обвързаността с брака. Бракът също е форма на обвързаност – много формална форма, но също е форма. Значимият въпрос, обаче, е дали обвързаността е истинска, дали се случва на нивото на душата, на сърцето, където е болката, а не само на хартия.

Смятам, че болестта на нашето време се нарича липса на обвързаност в любовта. Виждам я в безбройните примери, в които семейни хора си изневеряват и в които несемейни двойки също си изневеряват. Изневярата е една от  формите, в която липсата на дълбока обвързаност на нивото на сърцето, се проявява. Толкова е масова, че хората започват да смятат, че това е нормално, започват да вярват в полигамията. За мен масовото обаче никога не е било критерий за психично здраве. Даденият случай е потвърждение за това. Смятам, че изневярата е лесният начин да избегнеш предизвикателството на болката от дълбоката интимност и израстването от това да живееш искрено и без скрито-покрито. Това, че тя се случва масово, не означава, че тя е здравословният начин за привличане на повече любов в живота ни. Затова създадох тази категория „Уроците на любовта“ – за да оспорвам широко разпространените митове в любовта.

Ако това е отговорът, който получихте на своя въпрос сега, изследвайте своята обвързаност с другите и с живота като цяло. Въпросът „Доколко не се отказвам лесно при трудности, а въпреки това продължавам дори и това да не ми е приятно винаги? Доколко съм искрен със себе си и другите в тоя процес?“ може да бъде от полза при това изследване.

Камелия