публикувано 22.11.2010 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Средното събитие

Кое, според вас, е нещото, което повече от всичко останало влияе върху на начина, по който се чувстваме и действаме?

Според когнитивната психотерапия това нещо е мисленето. Според нея начинът, по който се чувстваме по отношение на дадено Нещо, зависи в по-голяма степен от начина, по който мислим за това Нещо, отколкото от самото Нещо. Представете си, че с трите букви от английската азбука А, В и С  (а, бе и це) означаваме три неща:

А – е събитие от външния свят, което е важно за нас и ни влияе по определен начин;

В – е начина, по който мислим за това събитие, по който го интепретираме и оценяваме неговата значимост за нас самите;

С – е начинът, по който реагираме на това събитие – емоционално и поведенчески – как се чувстваме и какво правим по отношение на него.

Когнитивните психотерапевти са установили, че нашата реакция на събитията от външния свят (С) зависи в по-голяма степен от начина, по който мислим за събитието (В), отколкото от самото събитие (А). С други думи, „С“ зависи повече от „В“, отколкото от „А“.

За да стане по-ясно това, което сега ви представям, ще използвам пример. Представете си, че А е събитие от външния свят, което традиционно е смятано от нас като най-голям източник на стрес и болка в живота ни – смърт на близък човек. В нашата култура начинът, по който реагираме на подобен вид събитие, е добре известен – всички ние скърбим, плачем, тъгуваме за раздялата, слагаме траурните дрехи и се оттегляме от външния свят за известно време. Вероятно,  знаете обаче, че има култури на Изток, които са  различни от нашата, и където реакцията на подобно събитие е коренно противоположна. Там хората вместо черни дрехи обличат бели дрехи, вместо да скърбят – празнуват, вместо да плачат – танцуват. Едно и също събитие от външния свят – две коренно различни реакции.

Къде е разликата? В средното събитие – в  „В“ – там, където е нашата оценка на случилото се и начина, по който го интерпретираме и му придаваме значение. Докато в нашата култура си мислим: „Край, никога повече няма да те видя,… колко лошо, че не можа още малко да поживееш и да се порадваш на живота…“, в източната култура вероятно си мислят „Страхотно! Колко хубаво е, че си свърши задачата, заради която си дошъл на Земята (а  Земята, както много от нас добре знаят, не е особено безгрижно и лесно място за живеене) и сега можеш да отидеш да си почиваш. Аз ще постоя още малко, докато си свърша моите задачки, и ще дойда при теб, където е вечността и не съществува раздяла.“

Винаги, когато се случи да представям АВС модела, използвам един и същи пример – този. Ставам досадна дори сама на себе си, но наистина го харесвам, защото той илюстрира по един много ясен начин основното послание на този модел: „Бъдете внимателни какво мислите, защото именно вашите мисли, а не нещо друго, са причината, заради която да се чувствате по този начин! И, ако искате да промените начина, по който се чувствате, променете мисленето си!“

На пръв поглед този модел изглежда доста ясно и просто, но въпреки това е много трудно да се прилага на практика. Основната трудност идва от дълбоко несъзнавания и автоматичен начин, по който  протича мисленето ни. Имате ли представа за това какви мисли ежеминутно минават през главата ви? Ако някога сте се занимавали с медитация, вероятно разбирате какво имам предвид. Огромната част от мисленето ни е неосъзнато – ние мислим през цялото време, но не си даваме сметка какви точно мисли минават през главата ни. Нещо повече, често пъти несъзнаваните мисли са в пълно противоречие със съзнаваните! Например, аз си мисля, че обичам някого, но в действителност съм пълен с мисли, които изразяват осъждане и обвинение. Или, обратното, постоянно си мисля как този човек е лош и не заслужава да го обичам, но в действителност „отдолу“ толкова много ми пука за него. Така че – наистина е трудно да променим това, за което дори не знаем, че съществува, защото е потънало в сянката на несъзнаваното.

По-важното в случая обаче е да бъдем осъзнати за тези мисли, които са свързани с нашите вярвания. Те са истински важните, когато стане въпрос за обуславящата роля на средното събитие, наВ“, но те дори в още по-голяма степен са несъзнавани. Те са мисли от по-висш порядък, тъй като от тях зависи каква оценка ще дадем на нещата, от тях зависят другите ни мисли. Спомням си, как когато беше малка дъщеря ми, всеки път се трвевожех много, когато тя не ядеше „достатъчно“ – т.е. не ядеше в съответствие с предписаните норми. В дадения случай дори не си давах сметка, че е възможно да реагирам по друг начин, тъй като за мен беше нормално да се тревожа в такава ситуация, ако съм истинска майка. Докато не осъзнах, че зад реакцията ми стоеше едно вярване – от онези, за които не си даваме сметка, че можем да подложим на съмнение, тъй като изглеждат толкова очевидни.

Успях да го открия докато четях различни книги за храненето на децата, в резултат на които аз открих, че слабият апетит на детето не винаги е израз на проблем със здравето, че той може да бъде признак на индивидуални особености на детето и по-малки нужди от храна. До тогава аз реагирах на апетита на дъщеря си с нагласата, която са имали моите майка и баба – вярвах, че нещо не е наред, ако тя не се храни с апетита, който показват другите деца. С простия акт на откриването и освобождаването от това вярване аз не само престанах да се тревожа (а аз се тревожех всеки ден!), но и спестих на детето си травмата на невротичното хранене, при което детето е насилвано да яде повече, отколкото му идва отвътре, просто защото такова е доминиращото вярване за храната в момента. Аз разбира се продължих да изследвам истинността на новото си вярване като наблюдавах детето си и за моя радост открих, че е мога да му се доверя – дъщеря ми продължи да се храни със същия „лош“ апетит, но беше жизнена, енергична и не се разболяваше.

Разказвам всичко това, защото бих искала повече хора да си дават сметка колко определящи за начина,  по който се чувстваме, са нашите вярвания. След което да се опитат да разберат кои са тези скрити в сянката на несъзнаваното им вярвания, които подмолно отравят радостта в живота им като ги подложат на проверка. Това означава да потърсят алтернативни гледни точки, да четат книги, да се информират, но най-вече да подлагат на съмнение своите убеждения точно в моментите, в които открият че са най-разпалени и непоколебими в правотата на гледната си точка. Ами, ако това, в което така разпалено вярвате, се окаже, че не отговаря на реалността (особено скритата, особено тази която наричаме духовна)? Както казва Байрън Кейти: „Най-лошото, което може да ти се случи, е мисъл, която не е подложена на изследване“.

Затова – изследвайте, подлагайте на проверка вашите вярвания, търсете в „тъмното“ и си задавайте въпроса: „Ако се чувствам по този начин, кое е вярването, което стои зад това?“ Ще дойде моментът, в който несъзнаваните мисли вече няма да имат власт над вас. Това ще означава, че вече вашето минало няма да има власт над вас. Защото именно в несъзнаваните мисли са записите на всичко, което вашите родители, учители, приятели и прочие са ви казвали и които впоследствие са станали част от вашето обуславяне, част от това, което сте в момента.

Публикациите в този сайт имат за цел да дадат алтернативни „В“-та – едни по-различни начини за гледане на света. А, ако вече ги знаете – просто да ви ги напомнят. Защото ние забравяме. И си спомняме едва, когато се почувстваме зле.  Просветлените Учители казват, че най-добре е да отидем „отвъд ума“, там, където между А и С няма посредник, а само директното преживяване на реалността, такава каквато е – „тук и сега“. Но докато постигнем просветление, докато все още сме в рамките на ума, все пак по-добре е да  изследваме този ум. И да го подхранваме с нови гледни точки, ако установим, че това, което той ни казва, не отговаря на реалността.

Камелия