публикувано 24.07.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

СПРАВЯНЕ С КУНДАЛИНИ

 ГЛАВА ДЕСЕТА – Ел Колли, “Белязана от Духа”

column-of-grounding-energy

“Търпение – Вяра. Във вселената и вътре във вас действат сили отвъд ежедневието. Доверете се на тези дълбоки течения на живота; отпуснете се и плавайте с тях.“

Сали Николс

Малцина от нас имат щастието да са водени от мъдър лечител или духовен учител през множеството трудности на процеса на трансформация. За тези, които го преминават сами, шеметната поява на духовното може да е объркваща и доста плашеща. Дори когато разбираме случващото се, може да ни е много трудно да го приемем, да му се доверим и да продължим напред. Никола Кестър, работил като координатор на Мрежата за духовно събуждане (Spiritual Emergence Network), казва, че много хора на Запад преживяват несъзнателно Кундалини и са “без посока, уплашени и гневни“ и най-често задаваният въпрос е: „Как да се отърва от това?“. Кестър казва: „…няма лесен начин да я прогоним, щом Кундалини се разбуди веднъж, няма как да се спре. Подобно на раждането, процесът не може да се върне назад.“

Известни са ми няколко случая, в които човек успява за известно време да спре издигането на Кундалини – но не и за постоянно. За преподобната Шошана Шоу процесът и съпътстващите го екстрасензорни способности били твърде плашещи. Не знаела, че това е Кундалини, но се молела каквото и да е, (тя била наясно, че това е живо и интелигентно присъствие) да се „премахне временно“, докато тя се научи да се справя с него. След няколко месеца загадъчното присъствие изчезва и Шошана с облекчение посреща отърваването от този товар, но в същото време чувства и голяма загуба. “Съпругът ми видя, че плача и ме попита какво е станало. Отговорих му, че много ценна част от мен си е отишла и съм натъжена и празна.“

Дванадесет години по-късно, когато децата й са вече големи, съпругът й се е пенсионирал и тя е обзета от „скука и депресия“, Кундалини отново се разбужда. Появява се без предупреждение, посред нощ, изригвайки с такава мощ, че главата на Шошана се удря в таблата на леглото. Този път завръщането на огъня на Кундалини е приветствано и възраждащо: „Родих се отново.“ Без значение дали считаме Кундалини за живо, съзнателно и интелигентно вътрешно присъствие, в определени етапи от процеса сме в извисено състояние на съзнанието, в което получаваме насоки от гласове, видения, живи сънища или просто силно интуитивно познание, което ни направлява към това, което ни е нужно в момента. В други, по-безплодни етапи от пътуването, се чувстваме загубени и несигурни как да подхраним и улесним прехода. В моя дълъг процес на събуждане много пъти съм искала да имам доверен водач, който да ми даде насока. Но при мен най-значимото външно водачество, което съм получавала през живота си, идва от книгите. Събуждането на Кундалини не промени това; всъщност, благодарение на прочетени откъси от книги осъзнах, че преживявам спонтанно издигане на Кундалини.

Съветите в тази глава са компилация от препоръки, които съм прочела и научила от собствен опит, насочени към оцеляване в тази бурна трансформация. Но според мен не бива да забравяме, че всеки от нас е уникален и всички следваме собствения си жизнен път и имаме различни ресурси на разположение. Това, което действа при някого, може да е безполезно при друг. Дори що се отнася до собствената ни трансформация, може да открием, че нуждите ни се променят и това, което на даден етап ни е помогнало при разгръщането, е неподходящо в друг момент.

ЗАЗЕМЯВАНЕ

В други времена и култури, които са разпознавали духовната трансформация, инициираният в разтърсващите етапи на събуждането бил изолиран на защитено място и обикновено бил наблюдаван денонощно от хора, които следели да не пострада по време на изтощителния процес. В съвременния свят повечето от нас нямат лукса на подобно защитено и уединено място, нито помощта на подкрепящи хора с желание (и умения) да са с нас денонощно, така че да се отдадем изцяло на случващото се. Енергиите, които избухват в нас, може да са толкова силни на физическо и ментално ниво, че да се страхуваме дали ще оцелеем. „Притокът на увеличена, високоволтова енергия не продължава вечно.” напомня ни Вики Ноубъл. „Тя се стабилизира, както и емоциите, възникнали в отговор.”

Междувременно съществуват определени методи, чрез които може да се заземим (или поне да отслабим енергиите). Най-честите предложения са:

1. Дълги разходки, интензивни упражнения, тичане или танци (Предупреждение: в най-крайните състояния физическото движение засилва енергията, вместо да осигури отдушник.)

2. Физическа работа. Ефектът е най-добър, ако извършваме работа, която ни ангажира физически и не изисква умствено усилие (като почистване на пода или плевене).

3. Продължителни, леки, ненатоварващи дейности, като творчески хобита или ръкоделие.

4. Общуване с природата, особено в спокойно и уединено място. Понякога цялостният телесен контакт с дърво или земята може да е много заземяващ. За около шест седмици по време на моята трансформация получавах вътрешни насоки да ходя боса. По това време токовете в тялото ми бяха особено интензивни; енергията преминаваше по-лесно от стъпалата ми в земята без изолиращи чорапи и обувки.

5. В крайни енергийни състояния човек е склонен да живее продължително време без достатъчно храна и сън. Породеният от това стрес води до усилване на тези енергии. Ако сте предразположени към изпадане в транс или „изключване”, внимавайте и поддържайте нормални нива на кръвна захар като се храните редовно, дори и да не изпитвате глад. Опитайте се да си осигурите и достатъчно почивка.

6. Увеличете приема на храна и включете повече белтъчини и захар. (По време на трансформацията човек има влечение към определени храни и най-вече сладкиши, млечни продукти или месо.)

7. Избягвайте практики, които стимулират промяна на съзнанието като медитация, пост, дихателни практики и т.н.

8. Правете любов. За някои хора оргазмът балансира духовните енергии.

9. Макар да не се препоръчват, субстанции като алкохол и тютюн могат да намалят енергията в организма. (Доброволец от SEN ми разказа за случаи, в които дори отдавна отказали се пушачи са започнали отново да пушат при събуждане на Кундалини.) Моите симптоми бяха толкова крайни и продължителни, че не мога да си представя колко засилени биха били, ако бях успяла да откажа цигарите. Но тези обобщения може да не важат за всички.

Психоактивни лекарства (антидепресанти и антипсихотици) могат да възпрепятсват или напълно да прекратят процеса на трансформация. Това може да звучи примамливо за тези, които го преживяват тежко, но тези лекарства не ги връщат към нормалното им състояние, а по-скоро спират процеса в състоянието му към момента. По-лошото е, че антидепресантите могат да предизвикат психоза у хората в деликатно психическо състояние и невролептиците (антипсихотични лекарства) могат да предизвикат късна дискенезия – продължителен и в много случаи необратим патологичен синдром, който наподобява криите. (Това беше обсъдено по-обстойно в глава 15 в частта „Медицинското минно поле”.) Въпреки всичко това, някои хора са податливи на остра депресия или психоза в такива мащаби, че не могат да функционират без временна подкрепа с такива медикаменти.

10. Някои успешно заземяват свръхенергията на Кундалини с магнити. Такъв опит е препоръчително да се извърши под наблюдение на здравен работник, който ползва магнити в практиката си.

11. Много лечители предлагат като заземяваща техника да се визуализира как енергията се придвижва надолу и през краката и ходилата отива в земята. Но тук съществуват известни разногласия. Тибетският шаман Лама Шакя Зангпо предупреждава, че тази техника може да отвори канали, през които да се появят същества от подземния свят, които да причинят много вреди; в редки случаи може да се стигне и до обсебване. Когато пространствеността е проблем, той препоръчва енергиите да се съберат обратно в тялото чрез концентрация в сърдечната чакра. Той препоръчва това да се прави чрез визуализиране на синя светлина в сърцето.

12. Служене на другите. (При мен това действаше най-често и сигурно; чрез фокусиране върху чужди нужди и оказване на помощ и подкрепа, успявах да не изпадна в безтегловност или паника по време на продължителните периоди на променено състояние.)

БОЛКАТА

„Най-лошото, което можете да направите, е да се съпротивлявате на случващото се; така ще го направите още по-трудно. Най-доброто е да се отдадете на това, което идва; да го изживеете в пълнотата му и да преминете през него.”

Стансилав и Кристина Гроф

Друга значителна трудност в процеса на трансформация е физическата и ментална/емоционална болка. По-често това е мимолетна болка и затова е поносима, но понякога е истински разяждаща. Телата и психиката ни се разпадат и обновяват, и за съжаление това обикновено е болезнено. Обикновено не е възможно да се премахне болката, но съществуват подходи, с които да я облекчим.

  1. Къпане. Ако проблемът е непоносима телесна температура от събудената Кундалини, охлаждащите вани могат да донесат облекчение. Ако страдате от мускулни болки, топлите вани ще подействат отпускащо. Споделяли са ми, че ваните действат на някои хора много заземяващо. Моят личен опит е, че водата (особено душовете) засилва енергията в тялото ми. (Джанет Адлер преподава Автентично движение и е открила за себе си, че много лесно преминава в състояние на транс, когато взима топла вана, и използва това в годините на своето събуждането на Кундалини. В крайна сметка, за да се заземи отново, избягва взимането на вана.)

  2. Масаж, работа с тялото, мануални терапии, акупресура или работа с аурата (като Терапевтичен допир). Предупреждение: ако тези практики не се провеждат от човек с голяма чувствителност и опит и който уважава процеса на събуждането на Кундалини, тези дейности могат да нарушат деликатния енергиен баланс и да предизвикат по-голяма болка.

  3. Промени в начина на хранене. Това може да е особено необходимо в периоди на затруднения в храносмилането. Експериментирайте с промени в храненето, за да откриете кое е най-подходящо за вас. (Повече по темата може да намерите в частта „Хранене”, която следва по нататък в тази глава.)

  4. Следвайте вътрешните сигнали. Това потвърждава стария виц, в който пациентът казва: „Докторе, боли ме, когато се навеждам така”, а лекарят отговаря: „Ами, не се навеждайте така.” Вслушвайте се какво ви казва тялото ви.

Да се научим да уважаваме тялото/ума си означава повече от това да отбелязваме кои храни ни понасят и да задоволяваме нуждата си от почивка и възстановяване. Мнозина от нас се опитват да си наложат различни режими, които посрещаме с нежелание. Например, всеки път когато опитваме да медитираме, започва да не ни свърта на едно място или заспиваме; йога практиката, която сме си обещали да изпълняваме ежедневно, винаги се прекъсва или отлага; опитите ни да сме по-търпеливи или изпълнени с повече вяра биват емоционално саботирани; и т.н. Вместо да третираме тези неуспехи като провали и да се заклеймяваме, можем да позволим на тази съпротива да е наш учител.

Може би има важна причина, поради която нашето подсъзнание (или Вселената) възпрепятстват плановете ни. Може би нещата, които смятаме, че трябва да вършим, не са правилните за нас, или не е дошло времето им. Може би някоя неразпозната нужда или възприятие са в конфликт с това, което съзнателният ни ум ни диктува. Докато не се погрижим за тази съпротивляваща се част от себе си, с желание да чуем какво ни казва този вътрешен протестиращ, ще бъдем впримчени в тази битка срещу себе си.

Тук, както и в други части на книгата, когато говоря за вслушване във вътрешното водачество, това обикновено не означава, че някакъв глас ни дава подробни указания или оценки на случващото се и как да продължаваме. Има хора, които действително чуват гласове на духове (или са в контакт с просветлени учители в сънищата си или имат видения), но някои от тези проявления не са нито особено интелигентни, нито мъдри, и някои са просто изфабрикувани от егото.

Била съм свидетел как хора се заблуждават и вярват, че през тях идват духовни послания или че интуитивна сила безпогрешно насочва живота им. Ако информацията, която идва при нас, се различава незначително от желанията ни, възгледите ни и логическите ни заключения, вероятно не е интуитивна. Когато посланията, които получаваме по този начин, не хвърлят нова светлина върху проблемите ни или не ни дават възможност да се справим по-ефективно с реални трудности в живота ни, те са просто фантазии. Хората, които усещат празнота в живота си, понякога си създават духовни контакти, които да ги водят към „важни’, но безсмислени приключения, като в резултат създават още по-отчуждено съществуване. Посланията, които получават, често са пресилени, езотерично звучащи разкази. В противовес на това, действителните духовни послания често са кратки и конкретни. Например, „Спри!” или „Слизай от автобуса.”

Рядко получавам насоки чрез думи или мисли. Информацията, от която се нуждая, идва при мен чрез сънищата ми, инстинктите, физическите ми усещания и чрез „откликвания” и синхроничности във външния свят. Често трябва да поработя върху разбирането на това, което ми се казва. Ако насоките се отнасят до важно решение, не се предоверявам на догадките си, освен ако посланието не се повтори неколкократно. Например, преди с Чарлс да създадем интернет версията на Споделена трансформация, няколко други групи ни бяха поканили да сложим нашата информация на техните сайтове. Това изглеждаше като чудесна идея и аз бях много ентусиазирана, но всеки път, когато се опитвах да работя върху материалите, получавах главоболие. Не го разчетох веднага като знак, че не трябва да се присъединяваме към никоя от групите. Но когато се опитахме да изпратим мейл с извинение за закъснението в изпращането на материалите, компютърът ни блокира. Този знак, добавен към моето главоболие, ме накара да се замисля дали това не е предупреждение да не публикуваме материалите си на този сайт. След това имах сън, в който бях станала член на клуб, който се събираше в един затвор. Когато се събудих, осъзнах че сънят ми казваше, че тези интернет групи, които ни бяха поканили, ще ни ограничават твърде много. Тогава с Чарлс решихме да създадем независим сайт. Да се научим да се доверяваме на тялото/ума си така, както се доверяваме на рационалните си идеи и авторитета на други хора, е ключово за независимостта. Нашата култура отдавна не толерира ирационалното знание и в степента, в която противоречим на ценността на „лявото полукълбо”, ние се лишаваме от необятния източник на вътрешната мъдрост.

  1. Оставете се на спотанните движения. Когато криите и мудрите се появят, те може да ни изглеждат много чужди и ние се опитваме да потискаме тези спонтанни физически движения. Това може да предизвика още болка. Винаги усещам осезателна болка в ръцете точно преди мудри. Ако оставя ръцете да се движат, болката изчезва, но ако се съпротивлявам на движенията, болката се засилва. Ако се появи спонтанно желание за някакво специфично движение, усамотете се някъде и се оставете на движението. Особено неприятно е, когато лицевите мускули се движат в гротескни гримаси или отваряте широко уста до болка. Тези движения и пози, които възникват при почивка в леглото или по друго време, може и да са странни, но те са опити на тялото да приспособи и балансира духовните енергии.

Някои хора откриват, че си причиняват болка като ментално и физически потискат енергията. Отпускането на това умствено и телесно напрежение може отначало да предизвика конвулсии в тялото, но това не е опасно.

Когато Кундалини се издига, обичайно е ръцете и тялото да се движат по време на медитация. По време на моята трансформация в продължение на няколко месеца тези движения бяха толкова силни, че трябваше да спра да медитирам. Започвах да се гърча навсякъде, което беше много изтощително, да не говорим колко нелепо изглеждаше. По-късно научих, че тези подчертани движения са форма на медитация в движение и помагат на тялото и психиката да се приспособят към зрелищния танц на енергията Кундалини.

Познавам хора, чиито учители по медитация са били критично настроени към тези спонтанни движения и настоявали да ги спрат. Чувала съм и за учители по йога, които не са одобрявали пози на учениците им, предизвикани от събудена Кундалини. Тези пози не били дадени от учителите и според тях не били правилни. Но има и учители по йога и медитация, които са преминали през процеса на събуждане на Кундалини и подкрепят процеса у другите.

  1. Да се отпуснеш в болката. Открих, че ако приема болката и се омекотя, я усещам много по-леко. Понякога за това ми помага използването на мантрата на Стивън Ливайн: „Само толкова.”, която е вариант на „Само днес.” – мотото на движението на анонимните алкохолици, само че в този случай е „Само тази микросекунда.” Понякога това разтапяне в болката я променя в приятно усещане.

  2. Експериментирайте да насочвате енергията с помощта на мисълта. Така се справям с болката в гръбнака. С помощта на ума си влизам в болката и раздвижвам енергията в местата, където я усещам блокирана. Това изисква голяма концентрация, но е сред малкото методи, които облекчават пронизваща болка.

  3. Самохипноза и визуализации. Тези техники намаляват болката при някои хора.

  4. Медитация и йога. Лекото разтягане при йога може да облекчи някои болки и да помогне да се отвори път за енергиите. Медитацията Випасана е особено подходяща за справяне с физическа или емоционална болка. Чрез практикуване на осъзнатост и приемане (също позната като присъствие или медитация Инсайт), човек се учи да премахва вътрешните съпротиви към болката. Шинзен Янг, учител по Випасана, работил изключително с хора със силни болки, споделя: „Както болката умножена по съпротивата е равна на страдание, така и болката умножена по приемането е равна на духовно пречистване.” За Янг най-голямата полза от тази медитация е, че тя „подкрепя бързото личностно израстване: освобождава психологични и духовни блокажи; един вид дълбоко и постоянно пречистване на тъканта на душата ви.”

  5. Музика. Когато болката в гърба ми беше непоносима, прекарвах часове, в които се унасях в красива и успокояваща музика, която слушах със слушалки. Когато нямах такива болки, не можех да се идентифицирам с музиката така пълно.

  6. Молитва. Майка Мийра (считана за едно от живите превъплащения на божествената Майка) казва, че всички молитви към Богинята в крайна сметка получават отговор, и дори Тя да не може да премахне страданието (някои болки и страдания са неизбежна и необходима част от духовното израстване), Тя винаги действа състрадателно и омекотява страданието. През седемте години, в които отправях молитви към Богинята, открих, че това е истина.

Богинята олицетворява божествената милост и любов и затова се обръщам към нея в молитвите си. Молитвата е много лична и е с най-голяма мощ, когато е насочена към Висшата Сила, която ви резонира най-силно.

  1. Диалог с болката или физическия симптом. Това може да породи дълбоки проникновения и разкрития. Попитайте болката (или симптома) кои са и какво искат от вас. Позволете на въображението си да се развихри. Понякога са нужни няколко разговора, за да имате резултат (може да ви се струва, че не се случва нищо смислено). Но ако продължавате, може да научите нещо ценно за себе си (или за вселената) и да откриете, че болката е намаляла или изчезнала.

  2. Болкоуспокоителни. По време на моето събуждане е имало периоди, в които ясно ми се казваше да не взимам никакви лекарства/химикали. Имало е други периоди, в които ми се разрешаваше да взимам лекарства (в умерени количества), за да облекча най-болезнените симптоми. (Това „позволение” идваше в смисъл, че тези лекарства ми се предоставяха и не получавах странични реакции, физически и психически, когато ги употребявах.) В различни периоди съм използвала Валиум (за успокояване на мускулни спазми), Флексерил (мускулен релаксант, който ми помагаше при болки в гърба), Кодеин (още един помощник в облекчаването на смазващата болка в гръбнака) и аспирин. Ирина Туийдъл на практика живееше на аспирин и кофеин, който си набавяше с черно кафе през първите пет години от нейното събуждане на Кундалини. Трябва да сте свързани със себе си, за да можете да действате гъвкаво.

  3. Билки, витамини и минерални добавки, и ароматерапия – понякога са много полезни за облекчаване на болката.

  4. По време на периоди на силна емоционална болка да поговориш с мил, загрижен, неосъждащ човек може да е от огромна помощ. Каролин Мис казва, че това е „дълбоко изцеляващ процес на споделяне на болката ти с друг” и е необходим за самоутвърждаването. Това се прави, „не защото другият може да премахне болката, а защото никой не може сам да носи тежестта на страданието. По някакъв начин, когато дори още един човек знае за мъката, която носим, бремето става по-леко, защото страданието вече не изглежда безсмислено и неприето.”

  5. Има много видове лечения и практики, препоръчвани от различни лечители. Например казват, че втриване на сусамово олио в горната част на главата (или понякога на тила или на други части на тялото) облекчава болката от Кундалини и разхлабва енергийни блокажи. (Когато аз опитах това, единственият резултат беше, че се омазах с олио.) Хомеопатични и аюрведични практики, цветни есенции и други помагат на някои хора със събудена Кундалини.

При учестено сърцебиене, сложете кубче лед в устата си. Това е много ефикасно при някои хора с тахикардия. Спекулира се, че това се дължи на един нерв – vagus nerve, който се намира в устата и е свързан със сърцето.

  1. Бъдете търпеливи. Когато Бони Лий Худ (която има задълбочени проучвания в областта на духовното събуждане) беше попитана на една конференция кое е най-полезното при преминаването през най-тежките етапи от процеса, тя отговори: „Времето.” Много от болезнените и трудни за понасяне аспекти на събуждането в крайна сметка ще се разрешат без намеса. Просто бъдете отворени и присъствайте в това, което се случва, и позволете на изцелението ви да се развива със собствено темпо – това е всичко необходимо. Когато сме зациклили в ситуация без изход, докато не се предадем на процеса, няма да получим вътрешното и външно водачество, което да ни помогне да се придвижим напред.

По време на експедицията на Карл Юнг в Африка, един мъдър старец му дал следния съвет: „Знайте, господине, че това не е страна на човека, това е Божия страна. Ако нещо се случи, просто седнете и не се тревожете.” Юнг осъзнал, че този съвет може също така да се приложи към пътуването през това, което той наричал „несъзнавано”, в смисъл че всичко, което е отвъд прага на обичайното съзнание, включва божествената същност. Както биографката му Барбара Хана по-късно пише, Юнг е разбирал, че Бог властва тук – с други думи – не волята и намерението, а мистичният замисъл. Да седнем, без да се тревожим означава „да приемем мистичния замисъл, който ни се разкрива и да не се опитваме да му се противопоставяме”, никога „да не опитваме да контролираме това, което не може да се контролира.”

ДРУГИ ПРОБЛЕМИ

  1. Когато се отворят чакрите и човек стане свръхчувствителен към психичните енергии, е възможно да възникнат агорафобия, панически атаки и друг вид умствен/емоционален дистрес. Агорафобията е необичаен страх от открити пространства, тълпи или обществени места и е подвеждащо понятие, защото проблемът не се предизвиква от местата или хората, а от висцерална реакция на тялото и психиката към множеството разнородни енергии, присъщи за големи групи хора. Дори един човек, изпълнен с гняв, алчност, страх или агресия, може да се окаже в повече за отворената нервна система на човек със събуждаща се Кундалини. Визуализирането на психични бариери или защитни прегради (например да се обгърнат в пашкул от светлина) помага на някои хора да отблъснат тази атака.

  2. Страх – страховете са типични за процеса на трансформация и не могат да се избегнат. Но има средства, които да намалят интензивността им. Често съм намирала успокоение в четенето на книги и статии от хора, преминали през духовно пробуждане. Още по-ефективно е директното общуване с такива хора. Това може да се осъществи чрез създаване на групи за подкрепа в района ви. За някои в този период терапията помага много, особено ако са изправени срещу цялата лична и фамилна болка, която дотогава е била неразкрита.

  3. Самота – хора с различни занимания споделят за спонтанни събуждания, но въпреки това може да е трудно да откриете човек, който наистина има такова преживяване. Има хора, които са преживявали сами трансформацията си в продължение на години, без да познават друг човек, който въобще е чувал за Кундалини. Ситуацията се промени, благодарение на различни организации, включително и програмата „Съпричастно изслушване” на СЕН, „Приятели Онлайн” на Споделена трансформация и мейл списъка на Интернет Кундалини, които улесниха връзките и контактите между хората, преминаващи през духовно събуждане.

  4. Физическо заболяване – преминаването през духовна трансформация не ви създава имунитет срещу „нормалните” болести и наранявания. Ако имате силни или продължителни симптоми, потърсете медицинска помощ. Събуждането на Кундалини може да катализира латентни болести, които да се задълбочат, ако не се лекуват. Д-р Ивон Кейсън, която специализира лечение на пациенти със събуждаща се Кундалини, открива, че в допълнение към обичайните симптоми, хората в трансформация са по-предразположени към определени болести от средностатическото население. „Това включва респираторни алергии, кожни алергии, хранителни алергии, хипогликемия, диабет и дисфункция на щитовидната жлеза.

  5. Леки до средно изразени затруднения. Някои хора въобще не се сблъскват с усложнения по време на периода на трансформация. Други преминават през прелюдии на относително облекчение между пристъпи с драстична симптоматика. В по-леките периоди, енергията може да се насочва към творчески занимания, като писане на поезия, свирене на музикален инструмент или каквато и да е дейност, която ви привлича. Тези занимания са не само приятни, но могат да бъдат и начин да се преработи и интегрира несъзнателен (и надсъзнателен) материал.

ХРАНЕНЕ

„Основната насока за начина ни на хранене е личният ни опит с Кундалини или просто казано – докато се храним или след това тялото и умът ни да са в кондиция.”

Габриел Коусенс

„Слушайте тялото си” е посланието, което съм повтаряла при консултации, и което съм следвала в моя процес на трансформация. Въпреки това, е имало периоди, в които съм се съпротивлявала на собствения си съвет. Това важи с пълна сила по отношение на храненето.

Проблемът е, че имах изградена представа за здравословно хранене. Когато тялото ми се нуждаеше от плодове и зеленчуци, нямах проблем да му се подчиня, защото бях вегетарианка много преди събуждането на Кундалини. Но имах притеснения, когато организмът ми бурно отхвърляше всичко, което считах за добро и балансирано меню. В такива моменти карах на привидно нехранителна моно диета, състояща се единствено от боровинкови кексчета и зърнена закуска с мляко и мед. Всяко отклонение от тези продукти водеше незабавно до разстройство. Всеки би си помислил, че ще си взема поука след няколко опита, но аз продължавах да опитвам да добавям здравословни храни, дори когато тялото ми ми показваше ясно, че за мен те не са подходящи в този момент.

Много ми помогна Гопи Кришна, който нямаше нашите „научни” предубеждения, и считаше млякото, маслото, сушените плодове и захарните изделия и зърнени закуски като „хранителни и пречистващи храни”, и описваше колко важни са били тези храни за него по време на неговото пробуждане. Тогава осъзнах, че тези храни са считани за много сатвични. Млечните продукти, зърнените храни, плодовете и сладките храни са считани за сатвични. В йога се смята, че определени храни водят до специфично състояние на съзнанието. Сатвичните храни водят до по-високо ниво на духовна вибрация.

Според мен е вярно обратното: когато телесните вибрации са на определено ниво, може да бъде приемана само сатвична храна. Глен Морис разказва за събуждането на Кундалини на учителя му по нинджуцу, когато храносмилателната му система отхвърляла всичко различно от ориз и кисело мляко и в продължение на 18 месеца той ядял само това. И други хора са ми разказвали, че са изпитвали нужда точно от тези храни. Една жена в процес на събуждане на Кундалини ми разказа следното: „Непрекъснато съм гладна. Ям огромни количества сирене и сушени плодове и мед.” Тя беше изненадана от ненаситния си апетит към тези храни. В някои етапи на моето пробуждане, имах силно желание за сладки и млечни продукти – особено за чийзкейк. Друга жена също ми разказа, че поглъщала купища сладолед и не можела да се насити на сирене. Преподавателка по метафизика, преминала през продължително и бурно събуждане на Кундалини, открила, че пиенето на мляко й действа особено успокояващо. Сега тя го препоръчва на всички, преминаващи през процеса.

Желанието за сладки храни съответства на повишените енергийни вибрации на тялото. По време на тези състояния може да възникне хипоглекемия. Разбрах, че ако не се подчиня на тези желания, развивам много остри и бурни реакции. Подобно на диабетик в инсулинов шок, ставах раздразнителна, замаяна, объркана, враждебно настроена и истерична, докато не пийнех някакъв плодов сок. Не съм имала такива епизоди преди и тази драстична промяна в настроенията ми беше много притеснителна за Чарлс и мен. Скоро се научих да не пренебрегвам глада си.

Желанието за белтъчни храни също е типично за събуждането на Кундалини. Бях вегетарианка повече от 15 години, но по време на процеса на събуждане, имаше моменти, когато бях ненаситна за риба и пилешко. Не ми се е дояждало червено месо, но съм чувала, че това е често срещано, дори и за стриктни вегетарианци.

Много хора, които са ядяли месо преди събуждането на Кундалини, след това са развили отвращение и непоносимост към месни продукти. Хранителните нужди също се променят циклично. Преминах през етап, в който ми се ядяха яйца, после дълго време въобще не можех да ги консумирам, след това отново се завърнах към тях и ги ядях без проблем. Храносмилателните смущения съпътстват процеса при някои хора в продължение на години, като организмът е толкова непредвидим, че не знаеш какво ще ти поднесе идният ден.

Имала съм периоди, в които ме гони вълчи глад и други, в които храната ми е безразлична. Понякога бях гладна, но не можех да се храня. Когато гърлената ми чакра беше блокирана в продължение на три месеца, се чувствах все едно се задушавам и не можех да преглътна нищо друго освен течност. Трудно можех да ям и когато енергията беше в устата ми, като това водеше до спонтанни и неконтролируеми движения на езика ми. Когато енергията е най-силна в стомаха и в коремната област, се явяват проблеми като виене на свят, гадене и диария. Загубата на тегло е обичайна за тези етапи. Напълняването пък е често срещано при етапите на вълчи глад. Хората с предписани психоактивни лекарства страдат от напълняване като страничен ефект. Това е особено неприятен аспект за жените в нашата анорексична култура. Когато в резултат на процеса изпитват неутолим глад, много жени се опитват да му се съпротивляват от страх да не ядат прекалено много и да не напълнеят. Това е същата грешка, като да налагаме това, което мислим за правилно, вместо да се вслушваме в тялото си. Открих, че всички епизоди на пиршества, които съм имала, са последвани от епизоди на гладуване, в които бързо се стопяват качените килограми.

По-изненадващото е, че напълняването и отслабването могат да се наблюдават независимо от приема на храна. Една жена, която няколко седмици не можела да приема нищо друго освен вода, била изумена, че теглото й въобще не се променило. Имала съм периоди, в които теглото ми варираше нагоре и надолу, без значение колко и каква храна консумирам. Понякога съм отчитала 5 кг разлика от един ден до следващия. Понякога, когато съм била сигурна, че съм наддала, с учудване съм установявала, че съм отслабнала и обратно. За кратко даже мислех, че кантарът ми е повреден. Тогава започнах да чувам същите разкази и от други хора.

По време на много етапи от процеса съм имала желание за определени храни и оставях тези желания да определят какво да ям. Тялото ми ми даваше ясни насоки от какви вещества се нуждае в момента. Не съм имала храносмилателни или други оплаквания, когато съм се доверявала на желанията си, без значение колко странни може да ми се струват. И обратно, пренебрегването на такова желание или опитите ми да подбера подходящо меню според моите разбирания, са водели до лош резултат.

Изборът ми на храни, като всеки друг аспект от личността ми, претърпя значителна промяна. Много от храните, които ядях редовно преди събуждането на Кундалини, вече не ме привличаха. И храни, които сега основно ядях, преди бяха рядкост за мен. В книгата си „Жената Шакти” Вики Ноубъл разказва за подобна промяна. „Преди злоупотребявах с алкохол, захар и месо без никакви преки последствия. Но след като започнах процеса на пречистване и събуждане на енергията, освобождаване от токсини и негативни минали преживявания, и съсредоточаване на по-голяма целебна сила, вече за мен стана невъзможно да ям fast food, без да получа веднага разстройство или да пия вино, без да получа главоболие или да ям повече захар, без вратът ми да се схване.”

ДУХОВНА ХРАНА

Да отправям благодарност за храната, която ям, за мен е важна духовна част от храненето. Има теории, че благославянето на хранителни добавки и лекарства преди приема им засилва действието им. Не знам дали е вярно, но намирам тази идея за прекрасна. Да отправяме благодарност и благослов за всичко, което идва при нас, поддържа живо уважението ни към самия живот. Специалистът по алтернативна медицина, д-р Андрю Уеил, казва, че „храненето в най-широк смисъл се отнася до всичко, което поемаме, до всичко, с което се асоциираме и което ни въздейства.” Когато преминаваме през трансформация, придобиваме много по-голяма осъзнатост за това, което ни подхранва или е токсично за нас на всяко едно ниво. Старите ни привички, навици, отношение, дейности и възприятия вече не са достатъчни. Във всичко, което правим, ние се пречистваме и възстановяваме Изначалната си цялост.

НА КОГО МОЖЕМ ДА КАЖЕМ?

Да се опитваме да опишем ситуацията на хора, които нямат познание за Кундалини е като да се опитваме да опишем пустинята на риба. Движещите сили на Кундалини са в тотален противовес с толкова много от общоприетите вярвания, че ще ни помислят за откачалки. Когато ме питат как може да се разкаже за преживяванията с Кундалини на съседи и приятели, се изкушавам да кажа: „Кажете им, че имате малария!”

Женевиев Луис Полсън, чието събуждане на Кундалини не е било толкова бурно, че да се наложи да спре да работи, споделя, че вместо да дава „дълги дефиниции и описания”, е казала на приятели и колеги, че симпотмите й се дължат „на менопауза и ниско кръвно”. Това обяснение не било напълно измислено, защото тя била „във възрастта на менопаузата и имала проблеми с ниската си кръвна захар”. През живота си съм преминавала през различни психични и духовни феномени, които понякога съм споделяла с много внимателно подбрани хора, а в повечето случаи съм запазвала за себе си. Тези преживявания бяха вътрешни и нямаха видими проявления върху тялото или поведението ми, така че тези тайни не бяха трудни за прикриване. Но когато се събуди Кундалини, вече не беше възможно да си давам вид, че нищо необичайно не се случва. Предходните ми необикновени преживявания заемаха малка част от живота ми, но Кунадалини го окупира изцяло. Не е нещо, което да скрия в гардероба, докато продължавам с „нормалното” си ежедневие.

Въпреки това, не всеки, който ме познава, знае истината за ситуацията. Близки, които поддържат връзка с майка ми, знаеха, че страдам от рядка болест, която лекарите не успяват да диагностицират. (От гледна точка на лекаря ми, това е вярно.) За съседите ми съм ексцентрична самотница със здравословни проблеми. (Това също не е много далече от истината.)

Дори и на тези нищо неподозиращи съседи не бяха спестени някои от по-бурните проявления на неукротимата Кундалини. По време на най-впечатляващата част от процеса, възрастната двойка от съседната къща (които нямаха представа за състоянието ми) попитали Чарлс, който е електронен инженер, дали знае каква е причината за много странна повреда на телевизора им. Със значително притеснение (и страх, че ще ги помисли за откачени) те му казали, че през изминалата седмица телевизорътсе включвал сам посреднощ с максимален звук! Надявали се, че Чарлс ще може да даде някакво техническо обяснение на странното събитие.

Чарлс ми сподели, че замалко не е казал: „Може би причината е жена ми.” Вместо това дискретно отговорил, че няма логическо обяснение за този феномен. (Съседите ни бяха възрастни хора с много консервативни възгледи, които нямаше да приемат твърдение, че до тях живее мощно човешко динамо!).

През същия период двамата с Чарлс отидохме в една книжарница да потърсим книги за Кундалини. Служителката ни попита дали сме чели биографията на Гопи Кришна. Казахме й, че сме я чели. Тя ни попита: „Не е ли невероятно това, което е преживял? Трудно е дори да си го представиш.” Ние се усмихнахме и кимнахме. Тя нямаше как да знае, че едва удържах ръцете си до тялото, за да не започнат да изобразяват мудри. В книгата на Кристина и Станислав Гроф „Приключението да откриеш себе си” пише следното: „Духовните дисциплини имат различно отношение към това дали хората следва да говорят за вътрешното си пътуване. Някои школи смятат, че говоренето намалява силата на преживяването и едно такова споделяне може да доведе до ненужна гордост. Други традиции поощряват изразяването, макар и ограничено, като начин да се интегрират тези вътрешни състояния в ежедневието. Като говорите за преживяванията си с хора, които разбират, вие ще задълбочите и своето разбиране за случващото се. Като цяло, съветът е, че най-безопасно е да се споделя с хора, които са възприемчиви към това – някой, който сам е преминал през подобен процес, терапевт или духовен учител, или група за подкрепа.” Понякога е много полезно да споделяме виденията и мистичните преживявания с доверени съветници, но мъдрият индианец Мечката Лечител предупреждава, че най-добре е да се изчака поне една година преди открито да се споделя за такива феномени. Безразборното споделяне може да отнеме от силата на преживяното.

Аз споделих истината за ситуацията с най-близките ми роднини и приятели. Но дори и сред най-широкоскроените и либерални от тях, възникнаха недоразумения. Една близка си помисли, че съм решила целенасочено да предизвикам събуждането на Кундалини. Ужасена, че съм предприела такова опасно начинание, тя се опита да ме разубеди. Друг реши, че Кундалини е някава сексуална тантра практика. Някои хора помислиха, че използвам религиозна метафора, за да мога да се справя с ужасната си болест. Първоначално сестра ми се уплаши, че отричам недиагностицирано маниакално-депресивно разстройство, а синът ми ме попита дали събудената Кундалини означава, че вече съм „езичница”.

Много често хора, преминаващи през процеса на трансформация, отбелязват, че срещат малко толерантност или истинско познание за Кундалини дори и сред най-силно духовно ориентираните си познати. С изключение на хора, които сами преминават през процеса или са прочели значително количество литература по темата (или са в близък и постоянен контакт до някой, преживяващ събуждане на Кундалини), останалите няма въобще да разберат за какво им говорите. Разреших проблема като изпратих дузина бройки от книгата на Бони Грийнуел „Енергиите на трансформацията” и половин дузина бройки от книгата на Лий Санела „Да преживееш Кундалини” на близки и приятели, които самоотвержено се мъчеха да ме разберат. Мнозина от хората, преживяващи продължителна трансформация, просто се бяха отказали да се опитват да обясняват на околните. Някои от тях дори не употребяваха думата Кундалини, защото бяха уморени от срещаното неразбиране. Години наред аз също избягвах да споменавам за Кундалини пред лекарите, защото се страхувах, че не само ще го пренебрегнат, но и вероятно ще ми поставят диагноза на невротичка/хипохондричка и няма да взимат състоянието ми на сериозно. Когато пострада гръбначният ми стълб първо се обърнах към общопрактикуващ лекар. Когато тя стана свидетел на криите, аз й обясних, че това е неврологично състояние, което други лекари отдават на прекаран вирус. (Това не беше цялата истина, но беше достатъчно вярно.) Тя ме изпрати на невролог и на кушетката по време на прегледа краката ми отново спонтанно се движеха. Неврологът отдаде това на болка и напрежение и ми каза просто да се отпусна. (Всъщност, колкото по-отпусната съм, толкова по-изразени са криите. Аз се стегнах и те намаляха.)

Понякога изглежда, че Духът иска да бъде признат и ни тласка към ситуации, където познаването му е неизбежно. След 11 месеца на неспирна болка в гърба, неврологът ми настоя да премина от много малка дневна доза кодеин на антидепресанти, които да успокоят болката. Преди това му бях казала, че не искам да взимам тези лекарства, защото за тях има много противоречиви мнения, но той не искаше да отстъпи. Не спираше да ме пита защо съм толкова против тези лекарства. Накрая аз му признах, че съм в процес на събуждане на Кундалини и че антидепресантите възпират процеса. Казах му, че съм наясно колко странно звучи това и се чувствам неудобно, защото знам, че хората, които са разкрили състоянието си на лекарите си са срещнали недоверие и враждебност – а в някои случаи и отказ за последващи медицински грижи.

Не може да се отрече, че въпреки скептицизма си, неврологът ми не ме нахока, и аз се отказах да упорствам повече. Разказах му, че класификаторът на душевните болести DSM–IV (издаван от Американската психиатрична асоциация и ползван от традиционните лекари и терапевти) беше приел нова категория – Духовно събуждане! През март 1993 г. в специален меморандум SEN обяви на членовете си за това революционно медицинско признаване на връзката между ум, тяло и душа. „Всяка диагноза следва да бъде включена в обучението по медицина, лекарите и терапевтите ще бъдат обучавани по темата.” (Моля за овации за лекарите Робърт Търнър, Дейвид Лукоф и Франсис Лу, които положиха много усислия за признаването на тази категория!) С кого, как и кога да споделим, не може да се определи еднозначно – и според опита ми с моя лекар това решение не винаги е изцяло в нашите ръце. Аз съм наистина благословена със съпруг, с когото мога да споделя цялата истина и с връзката ми с други хора, които разбират и сами преживяват същото, преминавайки през техните процеси на събуждане.

Хората, преминаващи през събуждане на Кундалини, са сред най-онеправданите, защото до голяма степен те са не само невидими за обществото, но също така невидими един за друг и когато не разбират духовната същност на процеса, са откъснати и от самите себе си. Изправени пред пълно отрицание, изказвано от приятели, семейство, близки, лекари, свещеници, алтернативни лечители и т.н. те непрекъснато чуват, че събуждане на Кундалини не може (или не бива) да се случва.

От всички унизителни форми на предразсъдъци, пренебрежението, което категорично отрича нечие преживяване, е най-подривно. Дори откритата омраза не е толкова подкопаваща за усещането ни за вяра в себе си. Затова мрежите и групите за подкрепа са много важни за преживяващите Кундалини. Когато познаваме и други, които преминават през същото като нас, е много по-лесно да устоим на мощните сили на невежеството. Не става дума само за приятели, с които да побъбриш. Животът на тези хора страда от неподходящи лечения, лошо „духовно” водачество и цялостна липса на лично разбиране за процеса на трансформация.

Ако не сме внимателни, споделянето на истината за преживяванията ни, свързани с Кундалини, може да ни заклейми като лъжци или особняци, да постави на риск работата ни и положението ни в обществото и да заплаши оцеляването ни. Но постепенно социалният климат се затопля по отношение на загадките на Духа. До скоро да си признаеш за телепатично или прекогнитивно преживяване, или да осъществиш контакт с „духа” на близък човек, който е починал, се посрещаше с празен поглед и въпроси дали не си загубил разсъдъка си. Сега вече тези и още по-необичайни неща са теми на популярни телевизионни предавания. Ако планетнарната вибрация на Ерата на Водолея предизвиква все повече спонтанни духовни пробуждания, може би в недалечно бъдеще, ще има много хора с такива преживявания и откровено обсъждане на случващото се, за което ще можем да говорим съвсем открито.

БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ?

Най-общо казано, това, което може да ни помогне или да ни възпрепятства най-много, е отношението ни към самия процес. Енергийната активност в тялото и психичната дейност от събуждащите се чакри създават силно усещане за вътрешна „различност”. Жените, които имат деца, познават тази физическа и умствена/емоционална близост с „другото” вътре в тях. Всъщност много от проявленията на Кундалини имат сходство с пърхането и мърдането и дори с ритниците и странните движения на плода в утробата. Ако можем да приветстваме този прилив на нещо по-голямо от нас в умовете и телата ни, процесът е много по-поносим отколкото ако се вцепеним от ужас пред това наглед чуждо нашествие. Трансперсоналната психоложка Бони Грийнуел, която работи с клиенти, преминаващи през духовно пробуждане, прави следния коментар: „Ако Кундалини се събуди и човек е скован и не приема това ново съзнание, тогава не се случва нищо стойностно, въпреки че се преживява голямо страдание.”

Била съм свидетел на това при няколко души, които отявлено се съпротивляваха на трудностите в процеса на пробуждане. Това отрицание беше безрезултатно по отношение на предотвратяване на нови симптоми, и чрез тази нагласа, те отричаха единственото, което можеше да направи болката им поносима – усещането за смисъл.

В моя случай една част от мен тайничко очакваше тази фаза от развитието ми, защото веднага щом приех, че преживявам пробуждане на Кундалини, аз бях обзета от радост, почит и благодарност. Тази мигновена готовност за приемане на процеса като дар е необичайна. Повечето хора имат нужда от повече размисъл и доказателства преди да повярват, че болезнените симптоми и причинени загуби през периода на пречистване са всъщност прелюдия към дълбоко изцеление и обновление.

„По време на този период след пробуждането, може да е много трудно да се приеме реалността на Кундалини”, отбелязва Тонтин Хопман (който е работил заедно с Гопи Кришна). Той изразява съпричастност към хората, „преминаващи през водовъртежа на красиви и страховити видения или синхронични преживявания”, които не искат нищо друго „освен да се върнат към предишното, неусложнено състояние и да нямат нищо общо с новата ситуация.” Хопман предлага да се опитаме смирено „да живеем със и дори за новата енергия, появила се в нас,” и ако е възможно да се заобиколим „с хора, с които имаме хармонични отношения и обич.” Още по-ентусиазирано Вики Ноубъл ни окуражава „да запазим чувството за вълнение и радост от процеса, да потвърждаваме всички усещания за силата на живота и страстта, които заливат тялото. Да се доверим на добронамереността на случващото се, на позитивната същност на високите целебни енергии.”

Но дори и с такова победно отношение, тези сред нас, които приемат, че трансформацията е дар, могат да се изправят пред моменти, които разколебават вярата ни. Многобройни са случаите, в които сериозно съм се съмнявала, че ще премина през този процес невредима. Но дори и в най-мъчителните мигове, ме крепеше моята благодарност. Преминаването през тежка болест и зашеметяващи загуби води до възприятие на нещата от много ясна перспектива. Оставаш, олюлявайки се на ръба на горчивото отрицание или придобиваш дълбоко приемане на всеки аспект от съществуването си, което не е пометено от болка и тъга. Истинската благодарност е награда сама по себе си. Дори и сред унищожителните конвулсии, тя ни изпълва с усещане за светостта на живота. Благодарността е разпознаването, че Нещо ни докосва с Любов. Това е толкова радостно освобождаване от егоцентричното и мъчително убеждение, че Нещо ни дължи хубав живот или че всяко болезнено преживяване е знак за наказание или личен провал.

Боя се, че започвам да звуча морализаторски, което не е намерението ми. Не мисля, че да изпитваш благодарност може да се научи като духовна добродетел, това възниква спонтанно, когато достатъчно от вътрешните ни наслагвания са разчистени. Мисля, че е съществено важно да помним, че всеки от нас има свой собствен вътрешен израз, наша собствена връзка с цялото, която никой друг не може да ни покаже. Процесът на трансформация е най-добрият начин да приемем и да бъдем обгърнати от всичко, което идва при нас. Да намерим този път сами е нашето лично търсене на Свещения граал. Качествата на характера, подчертавани от много духовни учители като задължителни за постигането на трансформация, са смелост, вяра и не на последно място, чувство за хумор. По-синтезирано, това, което ни помага най-много, е да слушаме сърцето си, да продължаваме да търсим, да продължаваме да се вглеждаме.

Chapter 10: COPING WITH KUNDALINI

Превод, Соня Цветкова

редактор, Петя Стоянова