публикувано 10.10.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Смъртта и ние

Преди време бях на един семинар и водещата ни помоли да си представим, че ни остават само няколко месеца живот. След което да се замислим дали бихме правили нещо по-различно, ако знаехме, че скоро ще умрем. За да улесни процеса по свързване с най-дълбоките ни желания, тя добави и условието да си представим, че нямаме никакви парични проблеми.

Едно от нещата, което ми дойде на ум, беше да пътешествам  – тогава бях в период, в който правех това, което трябва, а не това, което ми се иска, и желанието ми да се отдавам на удоволствията в живота беше естествен отговор на такъв въпрос. След като приключихме и споделянето в групата, тя направи коментар: „Сега разбирате, че не количеството, а качеството на това, което правите, има значение, нали?“ Е, аз не бях разбрала… тогава. Този въпрос, обаче, остана в съзнанието ми като магнит и продължаваше да търси разбирането на отговора.

Мисля, че сега знам малко повече – това, което за мен в момента има значение, се нарича интензивност на живеенето и в основата й стои осъзнаването на настоящето и любовта към нещата от живота такива, каквито са. Дори и най-вълнуващото пътешествие не би придало повече стойност на живота ми от това да присъствам пълноценно в това, което правя и да го обичам такова, каквото е.

За смъртта и за това как можем да изберем да я използваме – като повод за страх или като съветник за пълноценно изживяване на живота ни, пише по един много красив начин Ошо. Ето неговия отговор на въпрос от човек, който го пита: „Понякога, внезапно и силно за мен… идва страхът от това да напусна цялата тази красота, тези приятелства и любов… Как е възможно човек да се отпусне при идеята, че смъртта е нещо сигурно?“

Ето отговорът на Ошо:

Първо, възможно е да се чувстваш релаксиран само, когато смъртта е нещо сигурно. Ако знаеш, че ще умреш днес, целият страх от смъртта ще изчезне. Какъв е смисълът да губиш време? Имаш само един ден, докато умреш: затова живей толкова интензивно, колкото е възможно, живей толкова цялостно, колкото е възможно.

Смъртта може и да не дойде. Смъртта не може да дойде при хора, които живеят много интензивно и много цялостно. И, дори тя да дойде, тези, които са живели цялостно, ще я приветстват, защото това е огромно облекчение. Те са уморени от живеенето, те са живели толкова интензивно, че смъртта идва като приятел. Смъртта няма нищо грозно в себе си; ти не можеш да намериш нищо по-чисто от нея.

Ако страхът от смъртта дойде, това означава, че има няколко ниши, които не са запълнени с живеене. Така че тези страхове от смъртта са много показателни и полезни. Те показват, че твоят танц трябва да бъде малко по-бърз, че твоя живот трябва да гори и от двата му края.

Танцувай толкова бързо, че танцуващия да изчезне и само танца да остане.

След това не е възможно смъртта да те посети.

„И страхът от това да напусна цялата тази красота, тези приятелства и любов.“

Ако ти си изцяло в тук-и-сега, кой го е грижа за утре? Утре ще се погрижи само за себе си. Исус е прав, когато се моли на Господ „Господи, дай ми моя, хляб днес“. Той дори не се моли за утре, просто днес е достатъчно само по себе си. И ти трябва да научиш, че всеки момент има своето завършване.

Страхът, че трябва да напуснеш всичкото това, идва само, защото ти не си живял тотално в настоящето; в противен случай няма време, няма ум и няма пространство.

Веднъж един търговец бил запитан: „На колко години си?“

Той отговорил: „На триста и шестдесет.“

Човекът не могъл да повярва и казал: „Моля те, повтори. Може би, не съм чул правилно.“

Търговецът извикал по-силно и казал: „На триста и шестдесет години съм.“

Човекът казал: „Извинявай, но не мога да повярвам. Ти не изглеждаш на повече от шестдесет!“

Търговецът казал: „Ти също си прав. Доколкото се отнася до календара, аз съм на шестдесет години. Но доколкото се отнася до моя живот, аз съм живял шест пъти повече, отколкото всеки друг. За шестдесет години аз успях да живея триста и шестдесет години.“

Всичко зависи от интензивността. Има два начина на живеене. Единият е на бикът. Той живее хоризонтално, в една линия. Другият път е на будата. Той живее вертикално, във височина и дълбочина. Тогава всеки момент може да стане вечност.

Не си губи времето за банални неща, но живей, танцувай, обичай толкова тотално и всеобхватно, колкото си способен. Тогава няма да има никакви страхове, които да ти пречат и ти няма да се тревожиш за това какво ще се случи утре. Днес е достатъчно само по себе си. Изживяно, то е толкова пълно, че не оставя място да мислиш за нищо друго. При неизживения живот идват тревогите и страховете.

Просто живей, обичай и превръщай всеки момент в дълбок екстаз. Тогава всички страхове ще изчезнат.“

Osho,The Golden Future

Коментар: Смъртта идва, за да ни помогне да се осмелим да направим нещата, които бихме направили само, ако ни остават няколко месеца живот. Но, ако въпреки това се чувствате ограничени да правите нещата, които искате да правите, все пак имате избор – и той е свързан с това как точно да ги правите. В дадения случай въпросът би бил не  „Какво да направя?“, а „Как да го правя?“ Именно с втория въпрос е свързана интензивността – повече в качеството, отколкото в количеството, повече в дълбочината на преживяването, отколкото в широчина на житейските ни опитности, повече във вертикала, отколкото в хоризонтала.

Камелия