публикувано 24.09.2012 от Камелия Хаджийска в Избрани статии
 
 

Смехът – фронтовата линия на лечението

8294943_f496

„Щом постигнете някаква неутралност, започва забавната част. Откъснати от реакциите, вие можете да използвате своята съзидателност и въображение. Можете да изберете да се наслаждавате на живота. И със своя смях вие предприемате първата стъпка към духовното си осъществяване. Когато душата бездейства от скука и апатия или страх или гняв, няма никакъв растеж. Но с малко хумор, забавление и смях започвате да въплъщавате своя духовен Аз.“

Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 186

Става ясно защо неутралността е толкова важно нещо – тя ни осигурява пространството, в което можем да се смеем над себе си и над всичко, през което преминаваме – дори и тогава, когато е трудно и ни боли.

„Да се наслаждавате на живота е лесно, когато се забавлявате. Предизвикателството е да се наслаждавате на частта, в която той става труден. Разбира се това не означава, че трябва да се наслаждавате на трагедии. Означава да знаете, че можете да изберете да бъдете щастливи със себе си, независимо колко отчаяни се чувствате или колко ужасни са обстоятелствата, и това ви помага да се свържете с енергията на душата. Това означава да се научите да обичате себе си, когато се чувствате гневни, опечалени или като провал. То означава да намерите хумора в космическата шега на вярването, че истината, любовта и осъществяването не са във вас и че нещо може да ви ги отнеме.“ с. 186

Важността на веселието се е разкрила за Майкъл Тамура по време на месечната му медитация, когато е задавал редовния си въпрос към Бога за това какво трябва да развие в себе си. Отчетливият отговор бил „Повече веселие“. И така, той започнал да практикува всеки ден „повече веселие“ в продължение на месец. Подобно на всяко ново начало, когато решил да започне новата си практика на веселие, това срещнало съпротивата на външния свят.

„Можете да си представите през какво преминах този месец. През по-голямата част от времето изобщо не беше забавно. Не минаваше нито ден без някакъв тежък удар върху сетивата и чувствителността ми. Но към края на месеца бях приятно изненадан, че съм се справил доста добре с това. Можех да видя, че отвръщането с веселие на трудните и неприятни ситуации започва да става все по-лесно и че аз мога да се смея над себе си с повече готовност. Така че за мен беше изненада, когато следващата ми месечна медитация донесе същото поръчение: трябваше да развия още повече веселие.“ с. 192

Не само следващата, но и по-следващата месечна медитация донесла същото послание за Майкъл Тамура – „повече веселие“. И така – в продължение на цели дванадесет месеца! Както той пише, „може би Бог беше на почивка и ми беше оставил запис.“ Към края на тези дванадесет месеца той споделя, че след като е понасъбрал доста веселие и забава, той отново бил подложен на проверка тъй като в един и същи ден се наложило да отиде пет пъти по различни поводи до своята банка. Когато отишъл в банката за пети – последен път, развеселен от поредното си разкарване до там, той не само че се наложило да чака на опашка, но се оказал и участник и в банков обир! Заслужава си лично да прочетете неговото описание от книгата му „Отговорът си ти“, в което той разказва подробно как всичко това се е случило. Това, което аз мога да кажа тук е, че случилото се е нещо, които ние, по-голямата част от хората, бихме класифицирали като чудо, а за Тамура очевидно е част от неговото всекидневие (съдейки и по разказаното в останалата част от книгата). Когато видял, че всички са залегнали с лица към пода, той бавно се извъртял да види какво става около него и видял, че е насред банков обир, но двамата обирджии не го виждат!

„Аз бях насред въоръжен банков обир, приклещен между двама въоръжени мъже, единият от които държеше всички на пода със заплаха от убийство, освен мен. Той стоеше на около метър от мен и всеки път, когато заповядаше на някой на пода да не мърда, той размахваше пистолета пред лицето ми, за да го насочи към някой друг човек. Развеселен, се надявах да не кихне, докато прави това. Тогава осъзнах, че те не са ми заповядали да легна, защото не могат да ме видят. Не бях в тяхната вселена.

Двамата обирджии бяха навлезли в страха и гнева. Всеки в това място се страхуваше, освен мен, защото бях неутрален и се забавлявах напълно. За тях аз не съществувах. Както когато варите вода и тя се превърне в пара и стане невидима, силата на забавлението, смеха и щастието ме правеха невидим. Сравнено с плътните вибрации на страха, гнева и враждебността, забавлението беше толкова по-високо, че за тези потопени в ниските вибрации хора, аз бях изчезнал… След като прегледаха записите от камерите в помещението, от ФБР ме задържаха над три часа, защото не можеха да разберат как аз стоях прав с въоръжените мъже, докато всички останали бяха на пода. И на следващата сутрин бях на първата страница на пет вестника, спокойно стоящ между двамата въоръжени банкови обирджии. Тогава осъзнах, че съм взел поредния си изпит по веселие. Оттогава никога не съм получавал това поръчение отново.“ с. 194

За мен подобни неща звучат като фантастика и ако и за вас е така, ви разбирам напълно. Но може би защото преди това и в други книги бях чела, че при повишаване на вибрациите в човешкото тяло то става невидимо, това ми помогна по-лесно да възприема, че подобно нещо все пак е възможно. В някакъв смисъл дори си изясних какво точно се има предвид когато се казва, че човек става невидим – не като стане невидим по принцип, а като стане невидим за хората с по-ниски вибрации. Камерата обаче е видяла Майкъл Тамура – вероятно защото тя притежава същото, което е основната предпоставка, за да проявим и чувство за хумор – неутралност 🙂

Винаги съм обожавала чувството за хумор и можете да си представите, че след прочетеното от Майкъл Тамура веселието стана дори още по-привлекателно за мен! Още повече, че в добавка към редовното му практикуване имаме шанса и да станем невидими – нещо, което определено си е  бонус, особено ако става въпрос за движение по пътищата и общуване с катаджии (в момента ми трябват усилия, за да остана неутрална по отношение на това си желание:)! Засега практикувах „невидимостта“ като просто се свързвах със собствената си обикновеност и съпътстващото чувство, че си Никой (сега си давам сметка, че това си е своего рода практикуване на неутралност). Но сега ми се иска да добавя още нещо към това – веселието. Рецептата ми става така – неутралност (което в моя случай е да се усещаш като никой и съответно да не се вземаш насериозно) плюс смях от сърце над себе си и своята човешка природа.

„Смехът не само е най-доброто лекарство, но също и фронтовата линия на лечението“. с 186

Опитът ми от психотерапевтичната работа потвърждава това. Често пъти се чувам да казвам (може би повече на себе си, отколкото на човека срещу мен), че терапията не е задължително да бъде нещо мъчително и тежко, че тя може да бъде не по-малко и нещо много забавно и смешно. Подозирам, че казвам това, когато имам късмета да съм на фронтовата линия – там, където се борим с врага си като го разсмиваме, след което той пада на пода покосен, тресейки тялото си от смях и с крака, вирнати към небето. Харесва ми да водя такъв вид битки, защото другият вид започнаха да ми тежат и отегчават. Вероятно затова и поканих енергията на радостта чрез архетипа на Шута да навлезе в живота ми – за да практикувам веселие в най-подходящите за това условия – заедно с други хора (не знам как е за вас, но аз установих, че е по-лесно да се смееш, когато си с друг, отколкото сам).

Практикуването на веселието става лесно, ако просто сложите на носа си Очилата, с които Бог гледа на нас хората. Тъй като божествената част от нас вероятно ни гледа някъде отвисоко и затова вижда всичко, което се случва в живота ни, като нещо много дребно, предполагам, че на нея й е постоянно смешно, когато наблюдава опитите ни да играем на хора и да бъдем човеци. Единственото, което се изисква за тази практика, е нагласата всичко, което ви попадне на пътя, да използвате като повод за веселие – подобно на Пипи дългото чорапче, която питала Пол и Аника къде е страната на веселието и след това им казала, че „Страната на веселието е там, където съм аз Пипи дългото чорапче!“ Е, може и да не цитирам много точно, но съм сигурна, че ако не е, все ще се намери някой, който да ми го каже. Така че защо да се притеснявам, нали:)? По-важното е, че ако харесвате тази детска книжка, значи страната на веселието с огромна вероятност се намира вътре във вас!

Камелия