публикувано 24.03.2015 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Скорпион и костенурка

scorpioИма една притча за костенурката и скорпиона, която ми се прииска да коментирам:

„Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:

-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!

-Приятелко – отвърнал скорпионът – твоята природа е да помагаш, а моята – да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?“

Дълго време не разбирах смисъла на тази история. Имам пред вид – не разбирах докрай. Не ми изглеждаше справедлива. Костенурката не само че беше невинна, но дори беше сторила добрина на скорпиона – беше го пренесла до другия бряг, а той в знак на благодарност я беше ужилил! С една част от ума си разбирах, че наистина психичното здраве е тясно свързано с това човек да бъде в хармония със себе си, затова, ако природата на скорпиона е да жили, но въпреки това се опита да престане да прави това, най-малкото ще се невротизира. Знаех, че вътрешната сила е резултат от това, че правим нещата, за които сме създадени, в които сме силни, но въпреки това чувството за несправедливост надделяваше. Докато в един момент разбрах. В историята всъщност нямаше никаква несправедливост! Имаше една костенурка, която трябваше да бъде ужилена и тази костенурка се намираше вътре, а не е вън от нас. Вътре се намираше и скорпионът. Ужилванията от външния свят бяха само неговият материален израз.

Ако разглеждаме костенурката от приказката по един външен, екстравертен начин, това, което й се случва, наистина е несправедливо. Ако обаче видим в нея символ на нещо вътре в нас – една част, която трябва да бъда преобразена (защото всеки контакт със скорпиона в сърцевината си е акт на преобразяване), тогава няма да виждаме несправедливост. Ще виждаме трансформация. А трансформиращото ужилване на скорпиона се отнася до нещата, с които се свързва символа на костенурката – такива като търпението, стабилността, дълголетието и защитата. Както се вижда, това са все хубави неща. Единственият им недостатък е, че са свързани с поддържане на статуквото, а, статуквото е обратното на промяната. Затова, ако искаме да се развиваме, ще трябва да се променяме и да плащаме цената за тази промяна – освобождаването от старото. Наред с другите герои в митологията, скорпионът е още едно от лицата на архетипа на Разрушителя, отразяващи постоянно обновяващия своето творение Бог.

Освен със стабилност, костенурката се свързва и с невинност. И това също е много важно да се разбере. Според принципа на енантиодромията, всичко рано или късно се превръща в своята противоположност. Противоположното на костенурчената невинност е съзнанието за греха, познанието за тъмната страна на живота. Това е нещото, което скорпионовата част иска от нас  – да престанем да бягаме от Сянката си, да съзреем и пораснем. Да застанем на собствените си крака и да видим, че така наречената тъмнина не е нещо абстрактно, нито нещо, което се случва на другите хора, а изконна част от нашата собствена човешка природа – ако искаме да сме цялостни, ще трябва да я приемем и у нас. Когато говорим за тъмнината на скорпиона, обикновено я свързваме със силни желания, битки за власт, както и приемане на всичко твърде лично. Обновлението в нас може да започне едва когато видим у себе си това, което отхвърляме и с което не искаме да имаме нищо общо, и да потвърдим неговото съществуване.

Като символ на невинната и съпротивляваща се към промяната част, костенурката има нужда от срещата със скорпиона. Единственият начин да престанем да подскачаме като ужилени, когато нещата в живота не са така, както искаме или смятаме, че трябва да бъдат, е да приемем ужилването на Невинния в нас, който наистина трудно понася да бъде виновен. Или, както Джеймс Хилман в своята теория за жълъда го казва много добре – напомнянията на нашия божествен дух се проявяват по най-различни начини и често пъти с много болка, просто защото той „не понася невинността„. Случва се божественият дух да влезе и в ролята на скорпиона, принуждавайки ни да опознаем истината на нещата, складирани в човешкото подсъзнание, така че да се завърнем на „горната земя“ преобразени. За мен преобразяването на костенурката означава много неща, но най-важното е, че вече не сме невинни.

Открих, че хората, които са дошли със силна скорпионова енергия в хороскопа си (това означава акцентиран знак Скорпион, или осми дом, или силно аспектиран Плутон – например, в съвпад с асцендента, с личните планети, или разположен в първи дом или дванайсти дом), не могат да се придвижат напред и да се свържат със собствената си сила, докато не станат готови да се разделят с невинността си. Именно това желание да бъдат невинни ги задържа и те плащат огромна цена, за да бъдат само бели и добри. Приличат на деца, които не искат да пораснат. А вината, както пише Фритц Пърлз, в своята същност не е нищо друго освен истината за нашата отхвърлена сянка. Именно в това разбиране се съдържа алхимичната рецепта за преобразуването на скорпионовата енергия – тъмнината от източник на вина може да се привърне в източник на сила, ако успеем да живеем с истината.

Истина и сила са две основни теми, символизирани от знака на скорпиона в астрологията и неговия планетен управител – Плутон. Тяхната сенчеста страна са манипулацията и слабостта. Като типичен архетип, при потъването си в материята и света на дуалността, той може да се проявява по два противоположни начина – светъл, позитивен, и тъмен, сенчест. Ако искаме да го използваме в позитивната му форма е добре да си спомним метафората за ножа, който в ръцете на убиеца отнема човешки живот, а в ръцете на хирурга спасява човешки живот. Това, което прави разликата, е с каква цел се използва. Същото се отнася и до ужилването на скорпионите.

Това, което превръща скориона от убиец в хирург е способността му да не изкривява истината. Истината за нашата и чуждата тъмнина, която е там, не защото сме лоши, а защото не знаем. И това, което не знаем, се отнася до нашата собствена Сянка и до проекциите ни във външния свят; до нашата неспособност да открием заровеното съкровище вътре в нас и да го търсим навън. Когато нивото на самопознание е ниско, желанията ни – силни, а проекциите ни – неосъзнати и потънали в материята, вероятността да влезем в битки за власт, да приемаме нещата лично, да се страхуваме или да сме отмъстителни и яростни, ако не получим това, което искаме, е голяма.

В това отношение много помага познаването на различните нива на проява на планетите като архетипи. Когато четем за Плутон, разбираме, че разликата между скорпионовата енергия на най-ниските и най-високите нива на осъзнаване, е огромна. На практика – диаметрално противоположна. На ниското ниво на изразяване тя е като да правиш операция на някой, но да си пълен с негативни чувства, защото си приел лично неговия тумор и искаш на всяка цена да му го махнеш. Но понеже ръцете ти треперят от възмущение и амбиция, правиш операцията толкова лошо, че вместо до лечение се стига до метастази и нещата дори се влошават. Неизбежната цена, която плащаме, за да водим властовите си битки, е, че на свой ред ставаме зависими от този, върху когото искаме да властваме. Логиката да не можем да се измъкнем от вредни за нас взаимоотношения е много проста – ние сме в плен на другия, докато той продължава да не ни дава това, което искаме от него. В момента, в който се откажем от желанията ни да ни даде това, което искаме от него, той престава да има власт над нас.

Безотносително дали „скорпионът“ ще атакува костенурката по един външен, екстравертен начин чрез човек или ситуация във външния свят, или сами вътре в себе си ще разиграваме историята от притчата по-горе, процесът е един и същ. Костенурката трябва да бъде ужилена, защото наивността в един момент трябва да си отиде. Ще бъде глупаво, ако отново и отново продължаваме да влизаме в едни и същи ситуации поради собствената си наивност и неспособност да се учим от опита си. Ако продължаваме да вярваме на вълка, че няма да ни изяде, докато си блеем из гората. Ако искаме да помагаме и да сме услужливи на хора, за които знаем, че имат жило и трябва да стоим далеч от тях. Докато имаме манталитета на костенурката, все ще се намира по някой скорпион да ни ужилва. И това ще продължава толкова дълго, колкото е необходимо, докато се излекуваме от наивността и се научим да не отстъпваме на молбите на скорпионите, които ни молят да ги пренесем до другия бряг. За тяхното собствено благо дори е добре да направим това.

Затова значимият въпрос за вътрешния ни скорпион не е как да избегнем ужилването, а как да го направим лечебно. Как да използваме жилото, за да се освобождаваме от старото и изгнилото – не само в себе си, но и по отношение на другите, влизайки в ролята на вещия хирург. От подобно нещо „пациентът“, разбира се, може да извика от болка, но няма да може да си го върне обратно, просто защото ножът, който хирургът е използвал, е чист. Чисти са били и намеренията му – тъй като се е освободил от желанието за власт и не преследва егоистични интереси, другият също няма власт над него.

Много хора, които искат да бъдат само мили и добри и се страхуват да причиняват болка на другите, за пореден път склоняват да пренесат скорпиона до другия бряг. За тях е добре да знаят, че ако искат да бъдат бъдат цялостни и верни на себе си, винаги ще има рана. Важното за тях е да се научат как да превръщат т.нар. „нараняване“ в хирургическа операция, т.е. да бъде лечебно. Засега само малцина „опитни хирурзи“ умеят това сложно изкуство. Това са хора с мъдрост – те са наясно както със себе си, така и с другите и затова ръцете им не треперят, когато правят операции. Тогава каквото и да правят, няма да има несправедливост. Ще има само операция – ще има промяна, израстване и съзряване.

Камелия