публикувано 28.05.2013 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Секс и духовност

Нещата не винаги са това, което изглежда на повърхността. Това се отнася и до сексуалното желание. Не винаги сексуалното влечение, което усещаме, е това, което изглежда на пръв поглед – физическо желание за секс. Понякога то може да означава точно обратното – мощен духовен импулс, който се опитва да пробие пътя си до съзнателната ни нагласа, но вместо в психологическа, го преживяваме във физическата му форма. Според аналитичната психология, причината сексуалността и духовността да са толкова взамопреплетени е в това, че и двете имат своите корени в инстинктивната природа на човека.

Когато Юнг говори за инстинктивна природа на човека има пред вид, както архетипите като психологическите форми на проява и преживяване на дадено символно съдържание, така и чисто физическите инстинкти – такива като желанието за размножаване и получаване на сексуално удоволствие. Докато първите се реализират на едно символно ниво, то вторите се удовлетворяват в конкретните материални форми на външния свят. В юнгианската анализа двойката противоположности „символно-конкретно“ се използва, за да опише конфликта, който е в основата на разбиране на сложните процеси на индивидуация и постигане на вътрешната ни цялостност. Тъй като този конфликт пронизва всички аспекти на всекидневния ни живот, изборът как да удовлетворим даден сексуален импулс е само едно от измеренията му.

Накратко, юнгианската анализа разглежда връзката духовност-сексуалност, като твърди, че определен импулс, възникнал в нашето несъзнавано може да се преживява като сексуално желание, но не винаги да е израз на чиста сексуалност. Това може да е задействане на архетипа на Цялостната личност, т.е. духовен импулс, който иска да се въплъти в символни форми. Разбира се, той може да е израз и на естествени физиологични нужди от сексуален контакт, и само ние може да разберем кое е правилното за нас – символната или конкретната форми в неговото удовлетворяване. Разбираме кой е правилният отговор не с ума си, а с най-дълбоката и вътрешна част от себе си – същата, която се нарича с различни имена – гласът на душата, интуиция, „инстинкт за истина“, но означава едно – коя е истината за нас отвъд ума ни. Да чуем този глас е трудно, защото това е гласът на несъзнаваното, а изразните средства на несъзнаваното са съвсем различни от езика на логиката и яснотата на думите. Също така хората с наранен инстинкт е трудно да го чуят.

Тъй като правилното разбиране на връзката между сексуалността и духовността според мен е много важно, реших по-долу да споделя един относително дълъг цитат от книгата на Мари-Луиз фон Франц „Алхимията – символика и психология“. В него тази талантлива юнгианска аналитичка споделя своето разбиране по темата, коментирайки древногръцки алхимичен текст със заглавие „Жрицата Изида до нейния син“ (в него ангелът иска сексуална близост от Изида, но тя не му се отдава, а вместо това иска да получи знание от него и му казва да почака).

„Много често съдържания на колективното несъзнавано нахлуват в инстинктивна форма, под формата на някакво инстинктивно влечение, власт или секс, или нещо подобно. Нахлуването на несъзнавано в либидото се предоставя първо на животинско или по-ниско ниво и това ние преживяваме отново и отново. Развитието на съзнанието се представя и в тази форма. Един от големите проблеми в психологическата реалност е разпознаването на това. Може да кажете, че това е сексуален импулс, фантазии и дори физическо сексуално влечение. Но винаги трябва да решите дали това е истински секс, или прикрит, несъзнаван импулс, който води до познание и прогрес в съзнанието, но се проявява първо в такава форма.

Ако нямате предразсъдъци, можете да го опитате, но е доказано, че забавянето е мъдро. Нека да си представим, че един мъж има страхотна проекция на анима в определена жена и желанието за секс е много силно. Тя се поддава и после всичко изчезва. Това често става с Дон Жуан. След факта то не означава нищо за него. Той изоставя жената и мисли: „О, по дяволите, не беше това, което исках!“ Затова може да се каже, че и в началото не е било така, а е било маскирано по този начин, импулсът не е достигнал своята цел и смисъл и не се постига прогрес в съзнанието. На импулса може да се устои и да се разбере към какво води той наистина, защото както знаем много често импулсите да  направим нещо се появяват първо във физическа форма, ако не могат да достигнат директно до съзнанието.“ с. 58-59

„Това е един вид експлозия под стълбата, защото не може да се качи по стълбата; все едно се опитвате да изблъскате едно животно нагоре по стълбата, а то скача през прозореца. Нещо иска да излезе от несъзнаваното, но става късо съединение и то се появява като сексуален порив, понеже е трудно да се придвижва по-нататък.

Но понякога е истински сексуален порив. Не може да се твърди, че никога не е това, което изглежда, защото все пак сме топлокръвни животни и имаме нормални физически реакции. Но може да се случи в такава ситуация да не знаем кое какво е и затова техниката на Изида е преди всичко мъдрост – да забавите, да разберете тайните на нещото, което напира, и след това да решите дали да имате това малко преживяване, или не.

Първо трябва да го отложите и да видите какво има зад него. Сексуално желание може да се появи и при среща с умиращ човек. Колко неадекватно изглежда това! В такъв случай е уместно да мислите, че това не е естествен сексуален инстинкт, такова нещо не е възможно. Още от началото знаете, че то не означава това, но е типична ситуация и нещо, с което често се сблъскваме. Зад него лежи цял архетипов символен проблем. Защо сексуалното влечение е толкова важно в този момент, че се насочва към умиращия човек и тези от обкръжението? Това е само един пример между много други. Тогава трябва да забавите ангела (Мари-Луиз фон Франц под ангел тук има пред вид несъзнаваното), да научите тайната и да осъзнаете какво стои зад порива, т.е. странната връзка между инстинкт и архетип.“ с.60

„Човекът е унаследил структурно нещо, което го кара да действа и мисли по определен начин, затова не винаги сме наясно по отношение на двете неща. Тъй като съдържанията на несъзнаваното имат физически, но и соматичен и психологически аспект, понякога нещо, което трябва да мине през психологическия аспект преминава през физическия, а физическият през психологическия; те са като свързани кранчета, ако едното се запуши, водата тече през другото“. с. 62

„Често се случва хората да имат големи психологически проблеми и смятат, че причината е психологическа и тогава преживяват нещо физическо и целият проблем отпада. Те са блокирали един инстинкт да кажем сексуален, който тогава се манифестира като философски проблем за Бога. Това генерализира Фройд! Видял е, че се случва често и е мислел, че може да обясни всичко на това ниво, но това не е така, вие можете да блокирате единия край, а то ще мине по обиколен път.

Това е един от вечните конфликти – конкретно ли да го преживявам или да го възприемам символно? Дали това има смисъла на реализация, или просто трябва да се живее без да се мисли много? Това е голям проблем. Казва се, че чрез блокиране и забавяне на един физически порив се стига до прогрес в съзнанието.“ с. 62

(Всички цитати по-горе са от книгата „Алхимията – символика и психология“, курсивът е мой)

 

От цитата по-горе е лесно да се види паралела между понятието за либидо в юнгианската анализа и разбирането за Кундалини в духовната традиция на Изтока. Юнг използва термина енергия и либидо като взаимозаменяеми и за разлика от Фройд, който приписва на либидото изключително сексуален характер, смята че в същността си то е неутрална енергия. Тя може да избере да се изрази по сексуален начин, но може да избере да се изрази и в други форми. Това просто е енергия. Същото се отнася и до Кундалини – „спящата змия“ в основата на  гръбначния стълб, основната жизнена енергия, с която сме се родили. В непробуденото си състояние тя се реализира в конкретните материални форми на сексуалните взаимоотношения, а когато започне да се изкачва нагоре по Централния енергиен канал и достигне до чакрата на върха на главата, нейното издигане води до Себереализация или просветление. Хората, които са преживели събуждането на Кундалини, понякога описват преживяването като космически оргазъм, който за разлика от физическия оргазъм по време на сексуалния акт, е изключително много по-мощен и обхваща не само физическото ни проявление, а освен това и „умственото, емоционалното и религиозното Себе си“.

От моите изследвания по тази тема знам, че пробуждането на Кундалини обхваща най-различни телесни промени в тялото и един от тях е промяната в сексуалните желания. Те може да станат изключително силни, но може да се случи точно обратното – да намалеят или изцяло да изчезнат. Събуждането на „спящата красавица“ в коренната чакра може да породи доста объркване, ако не знаем как да интерпретираме правилно промените, които настъпват при нейното събуждане у нас. Когато тези промени засягат нашата сексуалност, добре е да се знае, че правилен отговор и препоръка не могат да се дадат отвън, защото всеки сам решава за себе си. Това, което помага в този случай е той да бъде информиран, че нещата не винаги са това, което изглежда на пръв поглед и че сексуалното желание не винаги е израз на желание за физически секс. Подобно знание ще му даде възможност да избере кое е правилното за него – да реализира сексуалния си импулс в конкретни физически форми или да го преработи в символни вътрешни начини. Ако продължа метафората на Мари-Луиз фон Франц, понякога е добре да пуснем „животното“ навън да поиграе, а друг път е добре да затворим вратата и да се опитаме да го качим по стълбата, колкото и да е трудно това. Важното е да знаем, че „животното“ е едно – само формите, в които то се изявява, са различни.

Взаимопреплетената и сложна връзка между сексуалност и духовност може да се види в най-различни ситуации. Типична ситуация, която много често се наблюдава в психоанализата, е възникването на силни сексуални желания между терапевт и клиент. В този случай правилното действие е това, за което говори Мари-Луиз фон Франц – вместо тези желания да се реализират в конкретен външен план, те да се анализират в символната им форма и да се търсят вътрешните им измерения. Така „животното“ се изблъсква по стълбата нагоре и се оказва, че не е това, за което се е представяло първоначално. Друга типична ситуация е възникването на еротично привличане между колеги, когато работят по общ проект и намират единомислие и вдъхновение в съвместната си работа. В този случай също често се оказва, че е задействана енергията на архетипа на Цялостната личност, но тази енергия първо се проявява като чисто сексуален импулс.

Лесно е да разберем връзката между сексуалността и духовността, ако разгледаме какво представлява влюбването – събитието, което най-силно отключва физическото привличане между хората. В същността си влюбването е желанието за единение, за сливане с любимия. Когато сме влюбени, ние усещаме сила, чувстваме, че може да се справим с всичко, че заедно с другия сме едно завършено цяло и затова всяка отделеност от него преживяваме много болезнено. В началния период на влюбването ние сме буквално като обсебени от мисълта за него и не можем да мислим за нищо друго. Фактът, че след като приключи фазата на влюбването това усещане за сила и хармонична цялостност изчезва, обаче е доказателство за това, че са се активизирали проекции от нашето несъзнавано. Това са проекциите на нашата Цялостност, т.е. задействане на архетипа на Цялостната личност, който в същността си не е нищо друго освен постигане на нашата вътрешна божественост. Когато сексуалното желание е израз на задействан процес на индивидуация, чиято крайна цел е намирането на Цялостта вътре в себе си, то може да получи своето удовлетворение само в символен, вътрешен, а не външен конкретен начин. А това е труден и дълъг процес.

Затова, ако не сте сигурни кое е правилното във вашия случай,  юнгианските аналитици съветват: „по-добре е да изчакаш, защото отлагането е мъдро“.

Камелия