публикувано 25.02.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Светът и теориите за него

 „Има твърде много различни видове психологии. Един американски университет всяка година публикува по един том за психологиите от 1934, 1935 год и т.н. В психологията цари пълен хаос и затова не приемайте психологическите теории така ужасно сериозно. Психологията не е религиозна вяра, а само гледна точка и ако се настроим към това човешки, бихме могли да се разберем като хора… Светът е толкова огромен и няма една-единствена теория, с която да се обяснява всичко.“

К.Г.Юнг, „За основите на аналитичната психология“, с.143-144

Този цитат е достатъчно красноречив – няма една единствена теория, която да обяснява всичко! Това важи за всички теории, и особено важи за психологическите. Ако такова е било състоянието на психологита в първата половина на миналия век, нали можете да си представите какво е в момента?!  Неизмеримо по-сложно и богато! И именно затова споделям с вас този цитат от Юнг – за да внеса малко яснота в хаоса от различни психологически теории и психотерапевтични практики. Не по отношение на това какви са те, а по отношение на това, как да гледаме на тях. Ако гледаме на тях човешки, ще разберем, че всяка от тях е верна за определен сегмент от психичната реалност и същевременно има своите ограничения.

Има психотерапии, насочени към миналото – които вярват, че лечението се случва именно там – в осъзнаването и лекуването на травмитеот миналото ни (а самите тези терапии са десетки – от класическата психоанализа на Фройд до регресивни терапии, вкл. и в минали животи). Има терапии, насочени към бъдещето (например краткосрочната психотерпия), които дръзко заявяват, че осъзнаването на причините защо се чувстваме по този начин, не води до премахването на тези причини – и, че е нужно нещо друго – поглед към бъдещето и изграждането на това, което искаме да постигнем. Има терапии, насочени към настоящето – класически пример е гещалт-терапията, според които единствената вързможна плоскост за решаване на проблемите ни, е в променянето на начина, по който преживяваме контакта си с реалността – „тук и сега“. Има много… безкрайно много психотерапии! Ориентирани към тялото, ориентирани към ума, ориентирани към чувствата… Има и безкрайно много психотерапевти, които придават на психотерапиите, които практикуват, много силен личен отпечатък – носещ белега на собствената им личност и житейски опит. И все по-голям става броят на тези терапевти, които смесват различни психотерапевтични подходи, в усилието си да преодолеят ограниченията на метода, в който са обучени. В момента „еклектичен“ в полето на психотерапевтичните услуги вече е позитивна дума, доближаваща се по значение до „холистичен“ – едно усилие да се обхванат психичните процеси в тяхната пълнота и цялостност. Няма лошо. Важното да не забравяме да  не гледаме на всичко това като на догма, като на вяра, а само като една възможна гледна точка! Само така „бихме могли да се разберем като хора“, както казва Юнг.

Камелия