публикувано 22.04.2016 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Да не сътрудничиш на несправедливостта

Какво откриват психиатрите, когато отидат на коктейл

Действа подкрепящо, когато прочетеш нещо, което и ти самият си мислиш, но не се говори масово за него. Точно така се почувствах, когато, водена от желанието си да разбера по-добре връзката между психичната болест и морала на човека, започнах да препрочитам книгата на д-р Морган Скот Пек „Хора на лъжата“,

„Неспециалистите са склонни да смятат, че хората, които се обръщат към психиатър, са патологични случаи, че в тях има нещо коренно различно от обикновените хора. Това не е така. Това може и да не ви се понрави, но психиатрите откриват на коктейли, конференции и в големите корпорации не по-малко психопатология, отколкото в собствените си кабинети. Не искам да кажа, че няма никаква разлика между хората, които посещават психиатър, и онези, които не го правят, но разликите са тънки и нерядко поставят „нормалните“ в по-неблагоприятна светлина.“

Морган Скот Пек, „Хора на лъжата“ с. 118

 

Всъщност, няма нужда да отида на коктейл, за да видя колко много психопатология има извън кабинета на психотерапевта или психиатъра. При това на важни държавни позиции и високи административни постове. В политиката или в бизнеса. Шефове на корпорации или народни представители. В дадения случай дори не става дума за средностатистическите нива на психично здраве, които по правило съдържат немалко вярвания и нагласи, несъвместими с критериите за психично здраве. В дадения случай говорим за ниски нива на психично здраве сред немалък брой хора, които имат високи позиции на власт в обществото.

Това е, което чувам, когато се казва, че „обществото е болно“ – че зад хора с болни амбиции за власт стоят още хора, които гласуват за тях; че под хора с болни амбиции за власт, стоят още хора, които ги слушат. Това означава управление, които не е водено от цел за грижа и служба на хората, а точно обратното – когато хората служат на интересите на тези, които ги управляват. Това означава липса на отговорност, зрялост, мъдрост, осъзнатост, съзидателност, прозрачност и откритост, загриженост и уважение, справедливост и прочие ценности, които са и основните критерии за психично здраве, безотносително дали става дума за индивиди, семейства, по-малки или по-големи групи от хора.

За мен това не е критика, това е диагноза. Не обичам критиките, особено тези, които водят до чувства на страх и безпомощност. С диагнозата обаче нещата са други. Ако е правилната, тя води и до предписване на лечение. С нея има шанс за излекуване.

„Сатяграха“ – несътрудничество на несправедливостта

Ако диагнозата е „болно общество“, ето и рецептата за лечение. Можем да я наречем „сатяграха“, следвайки философията и житейското дело на Махатма Ганди. Тя се основава на следната нагласа:

„Аз няма да оказвам насилие над теб. Ако ти се държиш несправедливо, аз няма да ти се противопоставя с насилие, а със силата на истината – целостта на моите вярвания. Моята цялостност намира израз във волята ми да страдам, да се излагам на опасности, да попадам в затвор, дори да умра, ако е необходимо. Но аз няма да сътруднича на несправедливостта. Като видиш моята воля, като усетиш състраданието ми и моята чувствителност към твоите нужди, ти ще отвърнеш по начини, които никога не бих предизвикал чрез заплаха, пазарене, молби или силата на тялото. Заедно ние ще можем да разрешим проблема. Защото той е нашият противник, а не ние, един спрямо друг.”

Ценности и общност, „Махатма Ганди и принципът на действие Сатяграха като душевна сила“

Както може да се прочете в цитираната по-горе статия, сатяграха е „оръжието на силния“, защото е силата на малцинството да променя мнозинството. Тя силата на душевното усилие, а не на физическото насилие. Тя е парадоксалното съчетание на ценностите на „пламенната автономност“ и „пълното състрадание“. А, както добре знаем, ценностите не са нищо друго освен законите, които управляват света на невидимото – колективната душа на човечеството.

„Суеверие и безбожие е да се смята, че един акт на мнозинството може да оказва принуда над малцинството. Не броят има значение, а качеството… Аз не смятам за необходима силата на бройките, когато една кауза е справедлива.”  Махатма Ганди

Добрата новина – накрая побеждаваш

Това е добрата новина. Макар и по-малко да присъства в новините по телевизията, за мен тя е истински важната: броят на хората, които решават да тръгнат по тесния и стръмен път на своето духовно и лично развитие, става все по-голям. Постоянно съм свидетел на подобно нещо. На тях и на тези, които лично не познавам искам да кажа, че имат всички шансове за победа, макар и накрая. 

Това са хора, които притежават „волята да страдат“ и затова полагат усилията и поемат рисковете, неизбежно съпътстващи решението „да не сътрудничат на несправедливостта„. Безотносително откъде минава техният път за себепознание – през духовни практики или четене на книги, чрез участие в психологически семинари или кабинети по психотерапия – те са съвременният герой, който променя света, започвайки промяната от самия себе си.

mahatma-Gandhi_1

„Първо си пренебрегнат,

после осмиван,

сетне бит,

и накрая победител.“

Махатма Ганди

Добро е да не се приспособяваме към болното.

Добро е да не се страхуваме от злото.

А още по-добро е, ако успеем да го  променим чрез силата на сатяграха – силата да влияем не от позицията на властта, а чрез смелостта и състраданието на сърцето си.

Камелия Хаджийска