публикувано 22.01.2016 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Рудолф Щайнер за символа на „трънения венец“

Интересно е да се открие подобието между „процеса на диференциация в психологията“ като средство и израз на психично здраве, от една страна, и „степените на християнско посвещение“, представени от Рудолф Щайнер, от друга. В книгата си „Езотерична космология“ създателят на антропософията представя седем степени на християнско посвещение, съответстващи на седемте страдания на Христос. Те са: „измиването на нозете“, „бичуването“, „тръненият венец“, „носенето на кръста“, „мистичната смърт“, „полагането в гроба“, „възкресението“. Сред тях, във второто и третото посвещение, може да се видят много близки съответствия с това, което се нарича „диференциация“ в психологията – „бичуването“ описва процеса на емоционално отделяне и независимост от събитията и хората във външния свят, а „тръненият венец“ – процеса на вътрешно обособяване между желанията, чувствата и мисленето от първоначалната им слятост в психиката на човека.

Според Щайнер, „бичуването“ отразява фазата на надмогване на страха, когато посветеният продължава да върви по пътя си, но без да приема лично тежестите и несправедливостите в Живота.

800px-Flagellation-of-christ-_Rubens„На тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх… На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв, дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.“ Рудолф Щайнер, „Езотерична космогония“, Осма лекция

Въпреки че думата „бичуване“ може да звучи зловещо, аз я намирам за психологически правдива. Болката от контакта между нас и другите – тези различни форми на отхвърляне, самота или насилие, понякога може да достигне наистина високи степени на интензивност и е истинско предизвикателство за способността ни за понасяне. „Ударите на бичовете“ прорязват най-осезаемата част от границата между нас и външния свят, символизирана от кожата, оставяйки рани, които заздравяват дълго и мъчително. Тези рани обаче могат да заздравеят. Единственото, от което се нуждаем, е да подходим към подобен опит с нагласата за духовно посвещение. Това е духовната интелигентност в действие, която успява да превърне преживяването на несправедливост в нараснало чувство на вътрешна сила, зрялост и независимост.

Както се вижда в цитата по-горе, Щайнер не казва, че човек престава да се бори. Борбата продължава, но без страха и приемането на нещата лично. Това е момент, когато негодуванието се превръща в смирение, а страхът – в безстрашие. Напомня ми за думите на Левски, „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само себе си.“ Това са думи, лишени от страх поради едно-единствено нещо – в тях няма и капчица себичност.

Интересно е да се проследи как различните степени на духовно посвещение в християнството водят до нарастваща степен на свобода у човека. Свободата от етапа на „бичуването„, която води до независимост от външните събития, е последвана от свободата на следващия етап – „трънения венец“, която води до независимост на чувствата и мислите от желанията.

CofT-port„Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности, които в човека са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля.“

Рудолф Щайнер

Тук отново имаме символ, изпълнен със страдание – „трънения венец“, но този път осъзнаването в резултат от болката се отнася до различаващата функция на ума. Границите, които трябва да прокараме, вече не са между нас и външния свят, а между собствените ни вътрешни части. Нагласата за морална издръжливост вече не е достатъчна. За да доведем битката си до успешен край е необходимо нещо повече от това – необходима ни е мъдрост. Този път вътрешната работа се извършва на нивото на главата – мястото, където е болката от тръните. За да се превърне короната от тръни в ореол от скъпоценни камъни ще се наложи да внесем разграничаването между желание, чувство и поведение или, още по-точно, да трансформираме своите желания с помощта на мисленето.

Повечето хора дори не си дават сметка колко слети са техните желания, емоции, мислене и поведение. Те мислят емоционално, реагират емоционално и не успяват да използват ума си по предназначение – като източник на обективност, дистанция, разграничение и прагматизъм. За тях има едно общо нещо – „желание-емоция-поведение“, и тъй като желанието е конкретно, рано или късно то води до фрустрация, напрежение и страх. Ако обаче с помощта на ума си човек успее да отдели желанието от чувствата и поведението си, той за първи път разбира какво означава да се правят осъзнати избори в живота. Тогава, ако е „жаден„, но „няма вода в чешмата„, той ще остане спокоен, защото ще знае, че има толкова много други начини да задоволи жаждата си. Тогава той пуска предварителната си представа откъде точно ще пие, както и желанието да пие „веднага“. Но най-вече – изследва кое е истинското нещо, което ще утоли жаждата му. Вече знае, че ако иска да утоли жаждата си за любов и признание с вниманието и обичта на конкретен човек или хора, има вероятност да остане жаден или поне напрегнат и тревожен, в случай че „кранчето“ пресъхне някой ден.

„Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост.“

Рудолф Щайнер

Впечатляващо е да се види как един непсихолог, какъвто е Щайнер, е наясно за опасностите на его-инфлацията като израз на недостатъчна диференциация на съзнанието и предпоставка за лудост. Разграничението между различните аспекти на психичния живот не просто води до нараснало чувство за свобода, но най-вече предпазва човека от крайните форми на реакции, до които може да доведе интензивното страдание. Не разполагам с доказателства доколко има промени в био-химията на мозъка, но знам, че ако човек не успее да отлепи желанията си от конкретните форми на тяхното задоволяване, както и да се освободи от предварителните си представи за това „как“ и „кога“ те да бъдат задоволени, той наистина може да стигне до крайности.

Може да се открият още паралели между индивидуационния процес, така както е представен в юнгианската анализа, и етапите на духовно посвещение, представени в традицията на езотеричното християнство (не само от Рудолф Щайнер, но и от Петър Дънов – виж статията „Новораждане„). Тъй като обаче предпочитам jesus in triple crownфокусът на тази статия да е ясен – „трънения венец„, няма да продължавам нататък. Само още веднъж ще подчертая какво е това, което може „да спаси главата“ на човека, когато преминава през периоди на интензивно страдание, каквото е навлизането в дълбоките води на колективното несъзнавано. Добре е да си задава серия от въпроси, които съдържат разграничението. Такива като:

Какво искам? Какво чувствам? Какво мисля за това? Какво бих могал да направя? Какво всъщност искам? Има ли друг начин, по който да го постигна? Има ли друг начин, по който да гледам на случващото се? 

И така, първо е короната от тръни, от която главата боли и ни кара да се чувстваме жалки и смешни от подобно коронясване. След това е алхимичният процес на трансформация на желанието – разграничението между неговия обект и конкретната представата за неговото удовлетворение; на разликата между „искам“ и „нуждая се“. Накрая отново имаме корона, но този път тя е украсена със скъпоценните камъни на мъдростта. Има и един ореол от светлина – истинският символ на съзнанието.

Камелия