публикувано 05.11.2012 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Различните нива на психично здраве и религията 1

Чувствам се по-спокойна да навлизам в дълбоките води на духовността, когато изхождам от здравата почва на психотерапията. Това ми дава сигурност и ориентир да не се подхлъзна, защото в областта на различните духовни теории и практики постоянно попадам на подводни камъни. Когато разполагам с вътрешни ориентири и критерии за психично здраве по отношение на това как изглеждат зрелите форми на обичта, отговорността, свободата, спонтанността, вътрешната цялостност и интегритет, ми е лесно да разпознавам моделите на духовна пропаганда с ниски нива на психично здраве.

Както вече съм писала в различни публикации в този сайт, психичното здраве не е фиксирана, а е променлива величина и като такава има различни степени на проявление. В най-високите си степени психичното здраве обхваща изключително малък процент от населението – около пет процента в развитите капиталистически страни, където е проведено това изследване. В добавка различна степен на психично здраве имат не само индивидите, но също така семействата и организациите (вижте по-подробно това в публикациите за скала за психично здраве на индивидите и скала за психично здраве на организациите). Още по-интересното нещо, което е и поводът за тази поредица от публикации, които ще споделя с вас, е, че религиите също имат своите различни нива на психично здраве – от най-ниските до най-високите, привличайки по този начин към себе си индивиди с различно ниво на психично здраве.

Ето какво пишат по този повод Робин Скинър и Джон Клийз в книгата си „Животът и как да успеем“, на която дължа запознаването си с този модел на психично здраве (всички цитати по-долу са от нея):

„… религиозните идеи несъмнено са подчинени на същата интерпретация чрез различните равнища на психично здраве, както и другите ценности или „митове“… Всъщност всички големи световни религии изглеждат конструирани по блестящ начин, като че са създадени, за да служат на хора от всякакви здравно равнище съобразно способността им да вникват в тях.“ с. 278 от тази книга

С други думи това, което те казват, е, че „за всеки влак си има пътници“ и за хората с различни нива на психично здраве има различни религиозни доктрини. Ако продължа с представяне на скалата за психичното здраве и религиите от същата тази книга, хората от най-ниското равнище „схващат религията като набор от правила, възнаграждения и наказания, заплахи и обещания, които се контролират от един могъщ и страшен Бог.“ (с.279).  Подобно на черно-бялото мислене при децата, мисленето на тези хора е застинало на споменатото ниско равнище, но докато при малките деца това е нормално, за възрастните очевидно не е белег на високо психично здраве. „За тях Господ е страшен и властен диктатор с лош нрав, който иска всички непрестанно да му се възхищават и да му казват колко е прекрасен… (или, ако се възприема положително) той пак е нещо като директор на раздаващо награди космическо училище, присъждащ ореоли и пропуски за влизане в рая на онези, които са си научили уроците и не са били спипани да пушат зад навеса за велосипеди.“ (с.280)

С присъщия хумористичен начин на обсъждане на темата за религията авторите на книгата представят и средното ниво на религиозно съзнание. „На това ниво вече не изпадаме в крайности, възгледите са много повече уравновесени и ние виждаме Бог като много по-добронамерен и състрадателен. Но въпреки това възприемаме религията като набор от правила. За хората от средния обхват на скалата религията по-скоро прилича на вместилище, което ни позволява да преживяваме дните си с минимум объркване и тревожност.“ (с.281) За тази група най-важна е вярата в догмата, а Господ е общоприетият авторитет, който създава правилата и преценява доколко хората ги спазват. Той прилича на един строг и резервиран, но въпреки това любящ родител. В по-горната част на средната част от скалата Господ дори става още по-любящ и отзивчив към човека, но основната му характеристика се запазва – една антропоморфна фигура,  която символизира духовната същност на всичко, което ценим, и с която общуваме интимно – като с един наш приятел и водач на наше разположение, ако потърсим връзка с него.

В най-горната част от скалата „истински здравите психично хора схващат религиозните митове не като правила и закони, а по-скоро като информация, като един вид указания, помагащи им да разберат духовността и растежа. В този смисъл религиозните учения правят хората проницателни за това какво трябва да правят, за да се развиват, като основната им цел е да им помагат да се почувстват свързани в по-голяма степен с всичко, което ги заобикаля“ с. 282. В дадения случай става дума за свързаност с Вселената, и тъй като митовете представляват информация, а не нареждания, хората се чувстват свободни да експериментират и изследват, за да придобият знания от опита си при прилагане на идеите. „Ударението се поставя върху откривателството и възприемането, а не върху безпрекословното подчинение… На това ниво Господ е възприеман не точно като човек, а по-скоро като чувство, като пряко осъзнаване, че вселената има ред и смисъл.“ с. 283

Авторите на тази интересна книга са терапевт, работещ в системното направление на психотерапията – Робин Скинър, и негов бивш клиент – известният английски актьор Джон Клийз, създателят на филма „Животът на Брайън“. В този забележителен филм с отлично чувство за хумор създателите се подиграват на сляпо вярващите в религиозните догми. Ако сте гледали този филм, вероятно си спомняте забележителната сцена, в която Брайън казва на преследващата го тълпа да спре да го боготвори, защото „Всички ние сме индивиди“, след което тълпата повтаря с рев казаното от него: „Всички ние сме индивиди!“ Този филм е породил доста яростна критика от различни религиозни групи, която Джон Клийз коментира така: „Но критикуващите ни изглежда съвсем не можеха да разграничат идеята за изключителната стойност на Христовото учение от идеята, че някои хора тълкуват погрешно това учение“. След което следва и репликата на Робин Скинър, че „за хората с по-ниско равнище на душевно здраве не е възможно да приемат, че има и други допустими тълкувания“, след което Джон обобщава основното послание на филма:

„Сега мога да обясня нашата позиция като кажа следното: можем да бъдем последователи на Христос по различни начини, отговарящи на различните равнища на психично здраве„. с.284

Това е изказване на човек, който се е запътил към високите нива на психично здраве и който гледа на религиозните митове не като на заповеди, заплахи и разпореждания, а като информация, напътствия и указания как сам да извърви пътя към Бога в себе си. Затова не е чудно, че неговият филм „Животът на Брайън“ въплъщава един от най-здравословните механизми за психична защита – чувството за хумор. Коментарът към него от страна на Робин Скинър повтаря онова, което вече знаем за това как хората от различните нива на психично здраве гледат един на друг, а именно че тези с по-ниско ниво на психично здраве биха се почувствали много застрашени и затова биха отхвърлили яростно подобно твърдение.

„...но да се съгласят критиците ви с твоята гледна точка би означавало да признаят ниското равнище на душевното си здраве. А както вече изтъкнах, нездравият начин да се справя човек с подобни болезнени истини е да се защитава и да реагира бурно.“ с. 285

В резюме, хората с различни нива на психично здраве се отнасят към религиозната „теория“ различно – от най-ниското ниво на детинската вяра, през средното ниво на твърдата догма до високото ниво, което я разглежда като митове, които ни дават информация и напътствия за духовно развитие и как да постигнем личен непосредствен опит в преживяване на трансцедентното. В най-ниските степени на религиозно самосъзнание не се допуска никакво право на лично тълкувание, защото Бог е Върховният Закон и Този, който го следи дали се спазва. В средната част вече има възможност за по-личен контакт с Бога, той става по-малко страшен и придобива човешки черти, така че да може да се общува по-непосредствено с него. В най-горните части от скалата за психичното здраве вярващият се отнася към Бога вече не като човек, а като нещо вътрешно присъщо на всичко живо, включително и на самия човек – той е както чувството на свързаност с всичко останало, така и личното преживяване на тази свързаност, че човек наистина е част от този по-висш ред и смисъл.

Камелия

Следва публикация, която продължава същата тази тема за „Различните нива на психично здраве и религията“ – част 2