публикувано 08.11.2012 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Различните нива на психично здраве и религията 3

Продължение на статиите за „Различните нива на психично здраве и религията“ – част 1 и част 2

Един от критериите за ниско ниво на психично здраве в областта на религиозните вярвания е възприемането на думите от свещените текстове буквално. Наред с черно-бялото възприятие и магическото мислене, характерни за мисленето на децата, това е още една особеност за този вид хора – те възприемат думите буквално. Ако в Библията пише, че змията е имала крака и че е възможно човек за няколко години да се окосми и превърне в животно, в някои от сега действащите християнски секти правоверните християни все още вярват точно в това. Както стана въпрос в предишна публикация по тази тема, на най-ниските нива на психично здраве не се допуска никакво инакомислие, лични тълкувания или несъгласие с Авторитета – и това се отнася както за семейства с ниско ниво на психично здраве, така и за религиозни общности.

Именно забраната за свободно тълкуване и критика на свещените текстове, както и принудата за строго спазване на предписанията, е в основата на религиозния фундаментализъм.  Знаейки колко беди е донесло това войнстващо консервативно движение на хората, аз се отнасях към него с нескрита критика и неодобрение. Затова се засрамих, когато си дадох сметка, че това е така, защото все още ми липсва достатъчно разбиране за условията, които пораждат подобни движения, както и какви са нуждите на хората, които са склонни да се обърнат към подобна вяра. Всъщност още когато работих в международната мироопазваща мисия в Косово знаех от свои пакистански колеги, че фундаментализмът там вирее най-много на места, където има крайна бедност или отчаяние, на места, където дори е страшно да си представим условията на живот. Но едва прочетеното в книгата на Робин Скинър по отношение на връзката между нивото на психично здраве и религията ме накара наистина да си дам сметка за собственото си предубедено и лишено от достатъчно разбиране отношение, а именно че „в ситуации на крайно морално разложение или лишения.. само един стигнал до крайност суров коректив може да възстанови донякъде реда“. (с. 296, от книгата „Животът и как да успеем“)

За хората, които вече познават идеите на Морган Скот Пек за Четирите нива на съзнание е лесно да разпознаят в по-горното същата идея, макар и казана с други думи. Според Пек религиозното съзнание, което е второто ниво на съзнание (и е основано на твърди правила, ритуали и предписания), представлява еволюционен напредък спрямо първото ниво, което се характеризира с антисоциалност, хаос и липса на всякакъв ред и правила. За този вид хора най-подходящите морални предписания са десетте Божи заповеди като „Не кради“, „Не убивай“, „Не прелюбодействай“ и прочие правила, които за човека от третото ниво на съзнание губят своето значение, защото вече са интернализирани (т.е. са станали част от неговата вътрешна природа и етичен кодекс), а за човека от четвъртото ниво изглеждат детински-наивни и твърде тесни, за да обхванат сложността на Цялото.

Когато знаем, че живеем в свят, в който съжителствуват хора с различни нива на психично здраве, това прави по-разбираема за нас нуждата от различни религиозни вярвания за различните хора. Ако даден човек има нужда първо да се научи да спазва правилата преди да започне да изработва собствени вътрешни критерии за това какво е добро и какво е зло, най-подходяща за него е религията с ясните предписания и твърдите правила. За него разглеждането на религиозните митове като психологическа информация за по-дълбоко разбиране на собствените му душевни механизми би било не само неуместно, но би породило повече вреда, отколкото полза. „Работата е там, че всеки човек тълкува преобладаващия мит или преобладаващата религия по начин, който му подхожда; проявява най-доброто разбиране, на което е способен.“ с.297

Ако към казаното по-горе добавим и разбирането, че хората с ниски нива на психично здраве идват от семейства, в които цари голяма несигурност поради липсата на ясни граници, става ясно, че именно неподлежащите на оспорване религиозни структури и вярвания могат да им дадат така необходимата опора, за да се справят със сложността и несигурността на външния свят. Подобно на малките деца, които са силно зависими от родителите си и вътрешно несигурни поради неспособността си все още да разчитат на себе си, тези хора все още нямат ресурсите да се справят със свободата, която идва от религиозни вярвания, позволяващи им да се съмняват и да разчитат на вътрешен, а не на външен авторитет.

„На равнищата с по-голямо психично здраве хората са достатъчно зрели да понасят несигурността, да мислят за себе си и да поемат по-голяма отговорност за живота си, така че те разглеждат и религиозните идеи по този начин. Но онези, които не могат спокойно да понесат голямата несигурност, схващат информацията като заповеди, изискващи подчинение от тях, защото те функционират по-добре и се чувстват по-щастливи, когато има кой да им каже какво да правят. Както децата, нуждаещи се от ясни указания и твърди ограничения, защото чувстват, че затворените в тези граници емоции са в безопасност. Такива хора са пригодени да разбират митовете като нещо, което им помага да не дават воля на емоциите си. Разбира се, ако по-късно се променят до едно по-високо равнище на психично здраве, съответно и разбиранията им се променят.“ с.298

За мен споделеното по-горе не е само една интересна теория. За мен то е реален опит с реални хора, с които моята практика като психотерапевт ме е срещала, и чиито човешки съдби са ме докосвали изключително силно. Единствено разглеждането на психичното здраве като скала и променлива с времето величина (както и споделеното от Морган Скот Пек от работата му като психиатър с клиенти, преминаващи от едно ниво на духовно самосъзнание към друго) можа да ми даде гледната точка, чрез която да разбера в по-голяма дълбочина същността на процесите, през които моите клиенти преминаваха.

Изпитвам голяма благодарност за това, което срещата с тях ми даде, и дълбоко уважение към техните съдби, защото моралните конфликти, през които те преминаваха, отказвайки безпрекословно послушание на външните авторитети, са дълбоко трогващи. В своята сърцевина тези конфликти не бяха нищо друго освен вътрешните битки за това какво е доброто и какво е злото и как те да разберат кое е доброто, за да застанат на негова страна. На тях им беше казвано, че всяко инакомислие  и четене на книги, които не са християнски, е изкушение от дявола, затова да си позволят да се съмняват и да имат различно мнение от това на свещениците, за тях беше равностойно на това да се отдадат на дявола, за който вече ги бяха предупредили, че точно така действа! Мога да си представя вътрешния им героизъм, когато въпреки всичките думи, с които бяха заплашвани, че дяволът ги изкушава и прелъстява като ги кара да се съмняват, те въпреки това си позволяваха „да му се отдадат“ като си позволят да имат и собствено мнение, различно от това, на което ги бяха учили.

Тъй като темата за доброто и злото обаче изисква специално внимание като твърде важна за духовно търсещите, на на нея ще бъде посветена следващата публикация.

Камелия