публикувано 07.11.2012 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Различните нива на психично здраве и религията 2

Продължение на темата за връзката между психичното здраве и религията – част 1

По отношение на религиозните практики също има различия. Те се отнасят до това, че на най-ниското ниво на религиозно самосъзнание религията се възприема като нещо магическо, „като средство за осъществяване на желанията без признаване на научните закони и причинно-следствените връзки.“ (с.286 от книгата „Животът и как да успеем“ с автори Робин Скинър и Джойн Клийз) Тук отново става дума за характеристиките на детското мислене, но този път не за черно-бялото мислене, а за магическото мислене. То се характеризира с това, че ако много силно пожелаеш нещо, то ще се случи. „Когато човек разсъждава по този начин, изглежда се смята, че осъществяването или неосъществяването на желанието зависи само от това, доколко силно той вярва в процедурата.“ с.286 Интересното в случая е, че желанията са много интимни, и обикновено не се преценява кой знае какъв ефект биха имали върху другите хора, ако Господ ги изпълни.

Джон Клийз разказва как баща му разказвал, че по време на Втората Световна война определили Национален молитвен ден, но по някаква случайност същия ден Англия претърпяла голямо поражение и така и не последвал втори молитвен ден. Един човек с ниско ниво на психично здраве би изтълкувал това като резултат на това, че англичаните не са се молили достатъчно силно, тъй като за това магическо ниво на религиозни практики е характерно човек да смята, че трябва много силно да вярва, за да задейства чудото и Бог откликне на молитвата. Друго характерно за този вид хора са практиките по опростяване на греховете – „молитвата да ни бъдат опростени всички лоши неща, които сме извършили през деня, та да започнем на чисто…“ с.286

Хората, които са по-нагоре в скалата на психичното здраве продължават да запазват елементи от този магически начин на мислене, но към него вече добавят и разбирането, че техните желания все пак се осъществяват най-вече посредством техните собствени усилия. Тези хора вярват в усилния труд и предвижданията, а връзката с Бог се явява най-вече в моменти на криза и тежки изпитания, когато се обръщат към него с молитва да им помогне да се освободят от тях.

В най-високите нива на психично здраве хората вече не молят Бог да им помогне да се освободят от болките и изпитанията, а вместо това се опитват да разберат какво послание те им носят за тяхното духовно развитие и служба на Цялото. Това е така, защото основната практика на хората от това ниво на психично здраве е разбирането. „В крайна сметка хората в най-горната част от скалата, където има истински научен подход, винаги се стремят да разбират – в смисъл, че се схващат като част от много по-голямо нещо, безкрайно по-значимо от отделния индивид“ с. 286 Именно разбирането помага на тези хора да насочат усилията си от това как да измолят Бог да им помогне да постигнат желанията си към това да разберат какви са желанията на Бога, за да му служат. А ключът към разбирането е следният: „тези хора опознават религиозните учения и ги възприемат не като заповеди, а като психологическа информация“. с.288

Другото важно нещо за горния край на скалата, освен разбирането, е, че хората опознават Бога не само интелектуално – чрез тълкуването и разбирането на религиозните митове, но и директно – като лично преживяване и знание, в чиято истинност няма никакво съмнение. Това е преживяване на взаимовръзка и взаимодействие с цялата космическа система, то е чувството, че Вселената е исполинска система за подкрепа. Робин Скинър, който е имал и продължава да има моменти на такива преживявания, уточнява, че „това е силно чувство за начина, по който всички неща са взаимосвързани, което не може да се опише с думи, защото човек всъщност не вижда нищо ново, а просто осъзнава, че във вижданото непрекъснато от него има по-дълбок смисъл.“ с. 301. В дадения случай на най-високо ниво на психично здраве духовните практики са практиките на езотеризма, на мистичните клонове на големите религиозни традиции, които създадат условия за директно познание на непознаваемата на нивото на ума божествена реалност. След подобно лично познание, казват посветените, ние вече не сме същите.

Камелия