публикувано 09.07.2014 от Камелия Хаджийска в астро-психология
 
 

Пътят на въплъщението и трите кръста

johnpitreoceanicvisions10

Тази статия е продължение на статията „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ , която завърших с думите, че все още нямам отговор на въпроса си какво стои в основата на индивидуалните различия, които карат някои хора, когато чуят призива на Душата си,  да последват „тесния път“,  докато други продължават да се „пазарят за цената“ на извършващата се в тях трансформация.

Същата вечер след като публикувах въпросната статия, попаднах на един текст от книгата на Алън Оукън „Астрология за душата“, който ме впечатли с точността, с която отговаряше на този мой въпрос. В него Алън Оукън описваше трите етапа в еволюционното развитие на човешкото  съзнание – (1) несъзнавано единство, (2) съзнаван дуализъм и (3) съзнавано единство, както и съответстващите им три кръста в астрологията – подвижен, фиксиран и кардинален. Ако използвам понятията от представената от него езотерична теория за прераждането и развитието на човешката душа, може да се каже, че пазарлъкът се случва на етапа на съзнавания дуализъм/фиксирания кръст, когато посоката на развитие на душата се преобръща и от движение надолу, с цел въплътяване в материалния план на проява, тръгва нагоре, завръщайки се към своя Първоизточник.

Първоначално, на етапа на несъзнаваното единство/подвижния кръст, няма пазарене – животът на човека се случва по начин, който подпомага неговото приемане такъв, какъвто е (повече за това вижте в статията за Първата функция на митологията).  Няма пазарене и на третия етап на съзнателното единство/кардиналния кръст, когато човекът вече е осъществил вътрешната си трансформация, подчинявайки желанията на земната си самоличност (егото), на Духовната си самоличност (Висшия аз/Душата). Пазаренето се случва на средния етап – в етапа на съзнавания дуализъм/фиксирания кръст, когато се „сменя посоката на въртене на колелото от прераждания“, и човек подчинява трите по-нисши аспекта на личността си (земната си воля, нисшия ум и емоционално тяло), на нейните трите по-висши аспекта (висшата воля, висшия ум и интуитивно усещане за нещата).

Накратко, „пазаренето с живота“ е душевен феномен, който се случва, докато „вземаме завоя“ – когато сменяме посоката и приоритетите в живота си, така че по-важни от земните ни желания да станат душевните ценности и цели. Макар на пръв поглед да изглежда, че пазарлъкът е между нас и Живота, в сърцевината си той е битката, която водим в душите си  между нашите части – същите тези две части, които най-често от различните автори са наричани нисше и висше Аз, а на езика на юнгианската аналитична психология се представят като „взаимодействието по оста Аз – Цялостна личност„.

Да преживяваме вътре в себе си конфликта на дуалността между земното и вечното, е мъчително преживяване, което най-добре се описва в символиката на кръста и разпятието. За току-що пробудилото се за душевното измерение човешко съзнание е много трудно да приеме, че на едно свръх-съзнателно ниво то само е поискало всичко онова, което бележи действието на архетипа на Разрушителя в живота ни – смърт, болести, раздели, бедност и други форми на страдание и безсилие. Но именно в това неразбиране е истинската предпоставка за пазарлъка  в началния етап на преобръщането, когато съзнанието все още гледа на проявите на Духа като външен, а не вътрешен фактор.

Pitre_06

Както стана ясно, представената по-горе теория е изцяло езотерична. Това не е гледната точка на науката психология. Това е езотерична теория, която знаем не по силата на научните факти, а чрез личните откровения на хората, имали директно преживяване на невидимото, т.е. на мистиците. Това е популярната идея за реинкарнацията, според която човешката душа има нужда от превъплъщенията си в земно тяло, за да се развива и изразява творческата същност на Вселената в нейното безкрайно многообразие. В този смисъл аз не мога да потвърдя нейната валидност. Мога само да споделя, че поради естествената ми предразположеност и интерес към въпросите на Духа й се доверявам. И се надявам бъдещото развитие на науката да я докаже.

И тъй като обяснителните възможности на тази теория за мен са много ценни, по-долу ще я представя малко по-подробно, следвайки написаното от Алън Оукън в книгата му„Астрология на душата – ключ към вашия развиващ се Аз“, според която:

Стадиите, през които преминава развитието на човешкото съзнание, са три – несъзнателно единство, съзнателен дуализъм и съзнателно единство.
  • В състоянието на несъзнателно единство човек напълно се идентифицира с личността и света на низшия аз.“ Това е нивото на съзнание, което най-отчетливо можем да видим в първобитните племена, където всичко, което се случва, се диктува от обичаите и традициите на племето и мястото за индивидуална проява е сведено до минимум. Тук индивидът напълно е обвързан със своята биологична карма, а емоционалните му реакции са генетично обусловени и обществено предписани. Такъв индивид приема всичко лично, и затова допринася фактът, че мисленето му е много конкретно и буквално, лишено от способността да мисли абстрактно, както и неспособността му да се отдели от себе си, т.е. да се погледне отстрани, за да приеме валидността на чужда, различна от собствената си гледна точка. Макар че този начин на съзнание да ни изглежда твърде примитивен, за да го приемем като истина за нас самите, в действителност големи части от него съществуват в по-дълбоките пластове на всеки един от нас и в критични ситуации това се вижда най-ясно. Също така все още има немалка част от хора, за които това е доминиращя начин на мислене и реагиране, и в което Алън Оукън вижда истинската предпоставка  все още в съвременния свят да има такива социално-политически явления като националсоциализма в Германия или ислямския фундаментализъм.
  • Следващата стъпка в развитието на превълъщаващата се душа е състоянието на съзнателен дуализъм. Това е съзнанието, което все повече хора започват да проявяват, разбирайки, че са „духовни същности, въплътени във физическа форма и че често пъти духовният стремеж е в явен конфликт с материалните желания и биологическите поведенчески модели“. Съзнателният дуализъм е състояние на вътрешна и външна конфликтност, което бележи началото на процесите на индивидуацията. Човек започва да се конфронтира както с хора от своето обкръжение, с чиито възгледи не е съгласен, така и с тези части от себе си, които не харесва и би искал да промени. Оукън сравнява това състояние с осъзнаването за първи път на факта, че си участник във филм, в който заемаш всички роли – главните герои, режисьора, сценариста, продуцента. Преди това, в състоянието на несъзнавано единство, човек е във филма, но възприема филма като реалност. Когато навлезе в етапа на съзнавания дуализъм той за първи път има контакт с тази част от себе си, която е вътрешния наблюдател и която позволява да се погледне отстрани и да прояви критически функции към себе си и към живота. Именно подобно „вътрешно разцепване“ създава предпоставките за осъзнаване и промяна, но това не се случва отведнъж, а чрез серия от люшкания на махалото, чрез серия от вътрешни и външни кризи, които осигуряват горивото за започналия процес на трансформация.
  • Най-накрая е състоянието на съзнателно единство„това състояние, в което постоянно живеем в осъзнатостта на духовната ни реалност“. Според Оукън това състояние е другото име на сливането с Душата – това сливане между нисшия и висшия аз, което води до синтез и бележи края на състоянието на вътрешен конфликт, когато ту едната страна е вземала надмощие, ту другата. Това е състояние, в което „колкото повече се индивидуализираме, толкова по-универсални ставаме, и в крайна степен разбираме, че индивидуализиращият се Аз е Азът на вселената“ (в този израз на Оукън хората, които познават теорията за индивидуацията на Юнг, лесно ще разпознаят, че става дума за едно и също нещо). Състоянието на съзнателно единство „поражда множество отговорности в живота ни, но също така и голяма радост, защото човек най-накрая е открил мисията на живота си как да служи на човечеството и усещането за отчуждение и изолация е изчезнало напълно„.

Трите нива на развитие на човешкото съзнание са трите етапа на въплъщение на Духа в материята – (1) инволюция – въплъщаване на Душата в материята, (2) трансформация – промяна на доминиращия център от нисшия Аз към Душата, и (3) еволюция – завръщане към Първоизточника.

Pitre_04

„Въплъщението се осъществява чрез процеса на инволюция. Душата посредством своя контакт с висшия аспект, Монадично-Духовното Аз, все повече осъзнава необходимостта да се проявява. Поради това изпраща надолу към трите по-низши свята – рационалния ум, емоциите и физическата реалност – аспект от себе си. Това се превръща в личността – нисшият аз. Щом съзнанието на този нисш аз започне да израства, той се събужда за източника на живот в Душата и не на шега започва еволюционният процес – Пътя на завръщането. Този Път е известен също така като Пътя на Ученика.

Повечето хора са заети да изграждат „основен пристан“, чрез който Душата да може да се закотви към Земята и поради това са силно привързани към материалния план. Други, малко по-напреднали по Пътя, съзнателно работят, за да оформят своите физически, емоционални и ментални носители за някаква предчувствана, но все още невидима цел. Това е състоянието, в което мнозина се намират днес. Именно в този период ние предприемаме някакви диети, упражнения, учения и стремежи да обичаме по нови, но същностни за нас начини. И често не знаем причините. Вътрешният ни глас, интуитивното ни аз просто ни разкрива, че сега това е нашият път – и ние го слушаме.

Има и трета група сред нас – Новата група на световните служители. Тази група, която сега наброява милиони и непрекъснато расте, се състои от мъже и жени с добра воля, които – посредством огромна работа и усилия – са съумели да изковат постоянна връзка между Душата и личността. Всеки от тях има свое собствено поле на изява, свой собствен фокус на творческа динамика, който му позволява да изрази целите на Душата за настоящето въплъщение. Тази цел винаги е свързана със служене на човечеството в една или друга форма. Това е лечителска работа, тъй като се стреми да създаде по-голяма осъзнатост на колективното цяло, в което всички ние живеем и съществуваме.

Алън Оукън, „Астрология на душата“, с. 162-163

Pitre_21И ето че идваме до връзката на тази езотерична теория с езотеричното направление в астрологията, представено от Алън Оукън, според който „пътят на човешката еволюция и движението на Душата през различните цикли на прераждане могат да се видят посредством насочения към Душата подход към астрологията.“  Теорията за трите кръста в астрологията – подвижен кръст, фиксиран кръст и кардинален кръст, представлява астрологичното съответствие на представените по-горе три етапа от развитието на човешкото съзнание. Задача на добрия астролог е да прецени какво е нивото на съзнание на човека, на когото той интерпретира рождената карта, защото смисълът на знаците, планетите и всичко останало драматично се променя при прехода от едно ниво на развитие към друго.

Според Оукън, значението на трансформацията, осъществяваща се в човешкото съзнание, е толкова огромно, че преходът от живот, доминиран от земния Аз, към живот напълно подвластен на повелите на Душата, променя посоката на въртене на колелото на човешките прераждания, т.е. начина на развитие и натрупване на опит и знания, предоставени от различните знаци в зодиака. Според езотеричната астрология, когато душата е доминирана от личността (нисшия аз), движението на колелото е по посока на часовниковата стрелка – от Овен към Телец през Риби. Когато се случи преобръщането и личността вече е доминирана от Душата, посоката се обръща – движението, указващо знака на следващото прераждане е от Овен към Риби през Телец (това се отнася до слънчевия ни знак и асцендента).

Pitre_34Първоначалното завъртане на душата в колелото от прераждания й дава възможност да премине през поредица от животи, в които основната мотивация е желанието – желанието за материален живот, желанието за ново въплъщение. „Този откъс от животите се отнася към Подвижния кръст и предназначението му е да даде на Душата необходимото знание за земни преживявания„. Предпоставките за първото обръщане на колелото се зараждат, когато човек навлезе  в етапа на съзнаваната дуалност и желанието започне да се трансформира в стремеж. „Нарастващото напрежение на противоположността между „небето и земята“ започва силно да се усеща и в крайна сметка човек прави избор за природата на жизнения си път.“

След като човек направи избор в полза на „живота на Душата“, се случва завъртане на колелото (посоката на въртене все още е същата) и човек навлиза във фазата на Фиксирания кръст„Целта на животите, прекарани тук, е разкриване на истинската цел на Любовта.“ Според това кои знаци в рождената карта на човека преобладават – земните, огнените, въздушните или водните знаци, преживяванията също са различни – изразяването на Любовта може да става чрез по-практични и осезаеми форми (преобладаващо земни знаци), чрез творчески и вдъхновяващи проекти (огнените знаци), чрез комуникация, информация и създаване на мрежи за общуване (въздушните знаци), чрез чувства и действия, подхранващи растежа на другите хора (водните знаци).

„Щом човекът добре утвърди своята насоченост към Душата и Любовта се слее със знанието, за да се превърне в Любов-Мъдрост, еволюцията придобива много определен фокус и в съответствие с това се променя насоката на „въртене на колелото“. Тогава се казва, че индивидът изкачва Кардиналния кръст и колелото се обръща, като започва да се върти от Овен към Риби през Телец.“ Става ясно, че тази задача – човек да подчини всичките си земни желания на волята на своята Душа е твърде голяма, твърде мащабна – изискват се множество превъплъщения, за да стигне човек до подобен етап, който в сърцевината си е просветлението.

Pitre_09Практическата приложимост на дадено знание за мен е важен критерий за неговата ценност. Така е и с по-горната теория. Макар на пръв поглед тя да изглежда твърде абстрактна и е трудно да се открият прагматичните ползи от нейното познаване, за мен не е така. Според мен тя по-ясно от всяка друга теория помага „да успокоим топката“, ако промените, които се извършват в нас, стават толкова бавно, че на моменти пораждат съмнение дали въобще нещо се случва и дали вървим в правилната посока. Тъй като това са промени, неподвластни на решенията на егото, а случващи се по силата на естествените процеси на зреене, най-доброто което можем да направим, е да не ги насилваме, да сме търпеливи със себе си. Като продължим да упорстваме в намерението си – все пак става дума за обръщане на посоката на „колелото на преражданията“, което може да отнема серия от животи!

Представям си как се возя в едно огромно Виенско колело, което се е въртяло дълго, дълго време в една посока, но изведнъж започва да спира и да сменя посоката си на въртене. От това наистина може да ти стане лошо! А когато това се отнася за душите ни, за дълбоките процеси, които се случват в нашето несъзнавано, когато това е колелото на собствените ти прераждания?! Можете да си представите за какъв мащаб на промяната става дума! Понякога си мисля, че именно съпротивата на навика и инерцията на миналото са истинският саботьор на започналата духовна трансформация, а т.нар. его е само конкретната форма, в която те се проявяват.

Моя близка ми сподели една мисъл, която особено много ми хареса. Тя я беше чула от своя духовен наставник, който й беше казал: „Човешката душа е като опитомен кон – ако не го пришпорваш, той ще те отведе на правилното място“. За мен това е отлично казано. Ако се намирате на етапа на съзнаваната дуалност и все още нямате цялостното преживяване за съзнателното единство, не се пришпорвайте! Оставете конят сам да ви доведе до правилното място. Само той знае къде е живата вода.

Камелия

Сродни статии:

Всички картини по-горе са от художника John Pitre