публикувано 15.03.2015 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Първо състраданието

compassion_2

Според Ошо, просветление и състрадание не е задължително да съвпадат – можеш да бъдеш просветлен и да нямаш състрадание. И когато това се случи, това просветление не носи нищо на другите хора – то е индивидуален акт на разцъфтяване на най-вътрешната ти природа, който не обогатява по никакъв начин света и човечеството. След Буда, обаче, състраданието се превръща в първа цел за духовно търсещия – дори и преди просветлението, и именно в това Ошо вижда неговия най-голям принос:

„Настояването на Гаутама Буда върху състраданието е много нов феномен доколкото се засяга стария мистицизъм. Гаутама Буда създава исторически разделителна линия между миналото; преди него медитацията е била достатъчна, никой некога не е акцентирал върху състраданието заедно с медитацията. И причината за това е била, защото медитацията донася просветление, до твоето разцъфване, до твоето крайно изразяване на съществото ти. От какво повече имаш нужда? Дотолкова, доколкото това се отнася до индивида, медитацията е достатъчна. Величието на Гаутама Буда се състои във въвеждането на състраданието дори преди да започнеш да медитираш. Ти трябва да бъдеш по-любящ, по-мил, по-състрадателен.

Има скрита наука зад това. Ако преди човек да стане просветлен, той има сърце пълно със състрадание, след просветлението има възможност той да помогне и на другите да постигнат същото блаженство, същите височини, същото празнуване така, както той го е постигнал. Гаутама Буда прави възможно просветлението да стане заразително. Но ако човека чувства, че е пристигнал у дома, защо да се тревожи за останалите?

Буда за пръв път прави просветлението неегоистично; той го прави социална отговорност. Това е страхотен шанс. Но състраданието трябва да бъде научено преди да се случи просветлението. Ако не се научи преди това, тогава след просветлението няма да има нещо, което да се научи. Когато човек стане екстатичен сам по себе си, тогава дори състраданието изглежда, че го предпазва от неговата собствена радост – нещо като разстройване на неговата екстатичност… Това е причината да има стотици от просветлени хора, но много малко учители.

Да бъдеш просветлен не изисква задължително да станеш майстор (учител). Да станеш майстор означава, че ти имаш огромно състрадание и се усещаш засрамен да отидеш в тези прекрасни пространства, които просветлението прави достъпни. Ти искаш да помогнеш на хората, които са слепи, в тъмнината, губещи пътя. Тогава това става радост, а не разстройване.

Всъщност, тогава дори екстазът става още по-богат, когато видиш толкова много хора, разцъфтяващи около себе си; ти не си самотно дърво, което разцъфва в гора, където нито едно друго дърво не разцъфтява. Когато цялата гора разцъфва с теб, тогава радостта се увеличава хилядократно; ти си използвал своето просветление, за да донесеш революция в света. Гаутама Буда не само е просветлен, но е просветлен революционно.

Неговата загриженост за света, за хората, е огромна. Той е учил своите последователи, че когато медитираш и усещаш тишина, ведрост, и дълбока радост блика вътре в твоето същество, не се захващай за нея, а я дай на целия свят. И не се безпокой, защото колкото повече даваш, толкова повече ще си способен да получаваш. Този жест на даване е от огромна важност веднъж след като разбереш, че даването не взема нищо от теб; точно обратното, то увеличава твоя опит. Но човекът, който никога не е бил състрадателен, не познава тайната на даването, не познава тайната на споделянето.

Osho, The New Dawn, Talk #22

За мен подобно разграничение между просветление и състрадание има много голяма ценност. Не само, защото сме склонни да свързваме просветлението с целта на духовно търсещия човек, а сега става ясно, че без състраданието то няма особено стойност. Но и защото състраданието е основно послание не само в будизма, но и в християнството. За разликите в начина, по който това се постига, ще пиша някой друг път, обаче. Това е твърде обширна и важна тема и изисква специално внимание. Сега ще споделя само това разграничение, направено от Ошо – между просветлението и състраданието, както и уточнението, че пътищата за постигането на второто също могат да бъдат различни.

Камелия