публикувано 16.02.2015 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Психологическата функция на тайната

„Не съществува по-добро средство, за да се опази индивида от обезличаване, от притежаването на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази.“

Карл Густав Юнг, „Автобиография“, с. 337

wpid-wp-1413398548588Тайната има много специфична роля в процесите на индивидуация, които в своята същност са постигане на духовна зрялост. Лесно е да се види връзката й с обикновената човешка зрелост – който може да пази поверената му тайна заслужава доверие. Той устоява на изкушението да се похвали или да покаже на другите, че знае нещо, което те не знаят. Може да удържа „нещото“ в себе си, а това е израз на сила и отговорност. По-трудно е да се види връзката й с духовната зрелост, която е независимост  от господстващите религиозни възгледи или принадлежността към духовни общности. Но именно тя е нещото, за което пише Юнг, тъй като в самата си същност това е индивидуацията – един дълъг процес на диференциация на съзнанието, чиято основна цел е отделянето на Аза от колективното съзнавано и несъзнавано, когато човек е принуден да отстоява себе и своето различие както от социалния натиск на груповия консенсус, така и от мощните вълни на несъзнаваното в собствената си психика. В самата си същност това е, което прави и тайната – едно разделяне и разграничаване, при което един човек знае нещо, което друг не знае. Да можеш да живееш сам със своята тайна обрича човек на самота, изолация, страх и вътрешно напрежение. Тайната не само те отделя от другите, но и подсилва преживяването на твоето различие от другите и те принуждава да намериш вътре в себе си начини, за да се справиш с него.

Ако човек е невротичен и твърде много иска да се хареса на другите, това неизбежно води до обезличаване, сливане с обкръжението и социално хамелеонство. В тоя случай наличието на тайна, която го заставя да удържа вътрешното напрежение в себе си и да не може да го разтовари навън, има отчетлив лечебен ефект. Сякаш животът на човека създава ситуация – външна или вътрешна, която го принуждава да се научи бъде отделен, самостоятелен и независим индивид.

 „Както посветения, който чрез тайното общество успява да се освободи от заблудата на едно недиференцирано колективно начало, по своя самотен път отделният индивид също се нуждае от някаква тайна, която по една или друга причина не бива да жертва. Подобна тайна го обрича на изолация в неговите индивидуални цели. Много индивиди не са в състояние да понесат подобна изолация. Такива са невротиците, които по необходимост винаги играят на криеница със себе си и с другите, без да могат да приемат сериозно едното или другото. По правило те жертват личната цел в името на своята потребност от сливане с колективното, като в това отношение получават цялата подкрепа на мненията, убежденията и идеалите на своето обкръжение. Срещу последното не съществуват никакви достатъчно разумни аргументи. Единствено някаква тайна, която човек не смее да издаде – такава, от която той се бои, а може би не умее да формулира подходящо с думи (която поради това обстоятелство очевидно принадлежи към категорията на налудните идеи), – само подобна тайна би могла да предотврати иначе неизбежния регрес.“ Карл Густав Юнг, „Автобиография“, с.339

Тайната те принуждава да се научиш да удържаш вътре в себе си психични съдържания, които иначе би споделил с другите, за да получиш тяхната подкрепа. Тя е предпоставка вътрешното напрежение, което е основно преживяване на индивидуационния процес и раждането на Цялостната личност, да бъде съдържано вътре в индивида без да намира облекчение навън. Човек преживява нещо, което го кара да си мисли или, че е луд или полудява, или буди срам и страх от осъждане, но не смее да го сподели. Започва да крие тази своя част като се преструва, че е като другите. Но не е. Тайната го тласка да бъде в постоянен контакт със своето различие и страха от реакцията на околните. Разбираме защо подобно преживяване всъщност е лечебно, ако проблемът на този човек е неговата зависимост от мнението и реакциите на другите.

Принудата на тайната като лечебно средство и инструмент за индивидуация може да се види и по отношение на вътрешните процеси. Този път обособяването се извършва по отношение на съдържания, идващи от колективното несъзнавано, т.е. от света на архетипите. Заплахата за позитивната представа на Аза идва този път от вътре, от собствената ти Сянка и отхвърлени части, която изпълват душата ти с напрежение и морални конфликти. Врагът е вътре в теб, разцепвайки душата ти на две противоборстващи части, но това страдание също има своя смисъл. Именно в средата на вътрешния конфликт човек може да открие собствения си Център – това „око в центъра на урагана“:

„Потребността от подобна тайна в определени случаи е толкова голяма, че възникват мисли и действия, за които човек вече не е отговорен. Те не са продиктувани от самоволие или високомерие, а представляват една dira necessitas (жестока необходимост), твърде често необяснима и за самия индивид. Тя го сполетява с дива съдбовност и вероятно за първи път в живота му доказва ad oculos (нагледно) съществуването на нещо по-силно и чуждо в собствените му най-съкровени владения, където си е въобразявал, че е пълен господар.“ К.Г.Юнг, с. 339

JACOB-ANGELСрещата със съдържания от света на архетипите е неравна битка, но и единственият начин човек да отдели своя Аз от дълбоките води на несъзнаваното, от което първоначално е дошъл. Юнг сравнява тази битка с битката на Яков с ангела, в която ангелът признава силата на Яков да се бори с него и му дава ново име – Израил, т.е. този, който се е борил с бога. Един съвременен Яков, обаче, както коментира Юнг, не би посмял да разказва за подобни свои преживявания, защото ще го помислят за луд. Затова той води своите вътрешни борби с ангелите-демони, далече от другите, изолиран и самотен.

За ролята на тайната в процесите на иднивидуацията пише и Джеймс Хилман в своите коментари към книгата на Гопи Кришна. Разпънат на кръста между страха от полудяване и страха да диагностицират като луд, Гопи Кришна е принуден да пази в тайна това, през което преминава. Първоначално той споделя своите преживявания само с един-двама човека, но след като вижда, че и те не могат да го разберат и помогнат, съвсем се затваря в себе си. За промените вътре в него не знае дори жена му – неговият най-близък човек. Когато човек чете неговата книга остава с впечатлението, че именно тази тайна го е измъчвала най-много – неговите безкрайни съмнения за валидността на интерпретациите и обясненията, които дава на своите преживявания, но които не може да сподели с другите.

large_sydney_secrets_istock„Тайнствеността засилва това „нещо”, което трябва да съзрее в пълно безмълвие, за да се появи след това наяве в точния момент. Тайнствеността е основа на всички откровения – именно благодарение на нея откровението е възможно. Това, което се случва зад кулисите, създава драма, когато завесата се повдигне и сцената се озарява от светлина. Затова свидетелят на необичайния стремеж просто трябва да запази тайна. Кое да скрие и кое кога да разкаже – всички тези въпроси се намират на  границата, преминаваща между параноидната изолираност и личната сила, между личния езотеризъм и обикновената мълчалива самота. Затова именно съблюдаването на тайна обезпечава индивидуалност – това, което всеки знае, повече не се явява индивидуално. Без своите лични тайни ние сме само статистически цифри.“ Джеймс Хилман

Но ето че след като приключва този дълъг, почти дванадесет годишен процес на цялостна трансформация, Гопи Кришна не само че го споделя с близките си, а дори написва книга, която да се чете от хората в цял свят! Това не би било възможно, ако в края на този процес той не е успял да развие силен и независим Аз, който да заяви истината за своите преживявания въпреки страха от неразбиране, отхвърляне и дори присмиване – както от страна на науката, така и от страна на религията. Но точно това е нещото, което е преживял и Юнг – неразбиране и отхвърляне както от страна на своята научна общност, така и от страна на теолозите. Именно това е същността на понятието „колективно съзнавано“ – общоприетото знание на даден етап от развитието на обществото. Това е традиционното знание, безотносително дали се отнася до религията или науката, което на един етап става доста консервативно и съпротивляващо се към новото и различното. Преди християнството да стане една от водещите религии днес, първите християни са били преследвани и избивани. Историята сега се повтаря. Това, което се е утвърдило, се съпротивлява на това, което застрашава догмата и неговото господство. Ставя ясна ролята на тайната – преди да излезе на светло, новото зрее в тъмнината и защитната среда на скритото, докато събере сили да заяви своята различност.

След като тайната извърши своята функция по обособяване и диференциране, тя обаче трябва да излезе навън. В противен случай лечението няма да се случи – нито  за човека, за когото тя се отнася, нито за общността. Лечението се случва едва когато скритото излезе наяве, когато раната се отвори към слънцето. Плутон – архетипен символ на подземния свят, на скритото и на тайните, излиза над повърхността на земята два пъти – когато търси лечение и когато си търси жена. Юнг пише за своята работа като психиатър, че едва когато успее да стигне до тайната на пациента си, вече знае кой е ключът за лечението. Именно тайната съдържа истината, която е способна да лекува. Самият той, когато е бил малък, също се е справил с вътрешното напрежение като си измислил тайна и я поверил на издялкано от него малко дървено човече.

„Моето раздвоение и несигурност в големия свят ме тласнаха към едно непонятно и за самия мен начинание: тогава използвах една жълта лакирана учени­ческа кутия за моливи с малка ключалка, каквито носят прогимназиалните ученици. В нея носех линийка, на чийто край изрязах едно малко човече – около шест сантиметра, в „редингот, с цилиндър и лъснати черни обуща“. Боядисах го в черно с мастило и го изрязах от линийката, след което го положих в ученическата кутия, в която му бях постлал легълце. Дори му направих палтенце от парче вълнен плат. Добавих и един малък камък – продълговат, заоблен рейнски камък, който бях наша­рил с водни боички така, че се образуваше долна и горна половина. Доста време това камъче ме придружаваше в джоба на панталона, беше неговият камък, а цялата история бе една голяма тайна, от която нищо не разбирах. Кутията с човечето отнесох скришом горе, на забранения таван (забранен, защото дъските на пода бяха проядени и гнили и поради това опасни) и там го скрих зад една греда, подпираща покрива. Изпитвах огромно задоволст­во при мисълта, че никой няма да открие кутията, знаех, че никой нямаше да разкрие и развали моята тайна. Чувствах се сигурен и мъчителното чувство за раздвое­ние вътре в мен изчезваше.“ с. 18

Когато липсва подходящ човек, който да те разбере, тази роля временно може да свърши и дървеното човече, скрито в кутията ти за моливи. Истинското лечение обаче се случва, когато споделянето е с друго човешко същество – така както по-късно правят чрез своите книги Юнг, Гопи Кришна и много други. Благодарение на тях то става лечебно и за хората с подобни преживявания и сродни тайни. Така стигаме до ролята на тайната в индивидуационния процес и на обществото чрез създаването на тайни общества, които да осигуряват среда и условия за разграничаване от доминиращата религиозна доктрина  – такива като езотеричните учения, масонството, алхимията и други. Всички те, както Юнг ги нарича, са „междинно стъпало в обособяването на човека от колективното съзнавано“:

„Още с възникването на обществото бива осъзната необходи­мостта от създаване на тайни организации. Дори там, където не съществуват достатъчни основания да се пазят някакви си тайни, измислят такива, като до тяхното „разбиране“ или „овладяване“ се допускат само привиле­гировани или посветени. Такъв е случаят с Розенкройцерите, а и с много други. По ирония на съдбата сред тези псевдотайни се срещат и истински тайни, нито познати, нито дори подозирани от посветените – например в тай­ните общества, възприели своята „тайна“ главно от алхи­мичната традиция.“ с. 337

Във времето, в което живеем, ставаме свидетели на нещо много интересно – въпросните тайни общества започват да споделят своите тайни. Скритото до скоро знание започва да става открито. Езотерични учения, които в миналото са били достъпни за малцина, стават публично достояние чрез многобройни книги, издадени в многомилионни тиражи, а популярността на заглавия, съдържащи думата „тайна“, е впечатляваща. Известната книга на основателката на теософското общество Елена Блаватска – „Тайната доктрина“, е един от най-ярките предвестници за масовото излизане на древното езотерично знание на светло. Очевидно човечеството, т.е. обществото, в което живеем, има отчаяно голяма нужда от лечение, щом подобно нещо се случва. Иронията, е че разкриването на „тайната“ не води автоматично до разбиране на скритото знание в нея. Тайната, всъщност, никога не е била тайна. Тя е била винаги пред очите ни – подобно на отворената книга на Природата, чиито знаци могат да бъдат разбрани само от хора като третия градинар от суфистката приказка, който преди да започне да разбира тайните на Природата, усвоява „тайните на въртенето на пръта“.

Това, което все повече започвам да разбирам, е, че най-скритата явна тайна във времето, в което живеем, е Тъмното лице на Бога. Че силата, от която сме създадени, освен светло, има и тъмно лице. Това е лицето на нашата Сянка, превърната в тайна, защото или не искаме, или ни е трудно да я видим. Това е Антихристът – едно от имената на колективната сянка, част от която е и нашата собствена.  „Царят е гол“ много отдавна, но все още малцина са тези, които се осмеляват да видят тази истина и дори да я кажат. Тайни ще има дотогава, докато продължаваме да виждаме злото вън от себе си и вместо да водим битките със своите демони, виждаме чуждите. Докато почитаме само две от лицата на Единния – първото на Брахма, Съзидателят, и второто на Вишну – Поддръжащият, но отклоняваме погледа си от Шива, Разрушителят. А именно той е този, който чрез смъртта, която носи, разчиства пътя на новото, промяната и прогреса. Неговата съпругата – Шакти, е другото име на кундалини-енергията, чиято функция също е да разчиства пътя като разрушава.

Шива, Шакти, Антихристът надничат от дъното на всяка тайна. Те са образи на Сянката, която крием зад гърба си, но я виждаме в другите. Особено охотно тя се крие зад гърба на всеки съвременен невротик, който иска да е само бял и добър и яростно брани своята невинност. Особено щастливо тя следва по петите всички възторжени новобранци, наскоро поели по Духовния път, и които все още не знаят, че това е път трънлив и самотен, наричат го Голгота. Тя е демонът, с който се е борил Яков. Тя е непознатото и отхвърленото, което нахлува от собственото ни подсъзнание и ни кара да се срамуваме и страхуваме.

Затова е добре да знаем, че в тази Сянка няма нищо лично. Тя просто е начинът, по който се случва балансът в живота на човека – ако погледнем това лице, вместо да бягаме от него, нито да се борим, ще открием, че то ни преследва само защото в него е пътят към смирението, мъдростта, свободата и новото. Друг път няма. Пътят към промяната е пътят, който преминава през смъртта.

В своята същност тайната е знание – скрито знание. Обратното на нея е явното знание. Критериите за оценка на знанието не са морални категории – добро или зло, а научни – търсим дали знанието е истинно или лъжовно. Ако искаме да разберем дали нашето „скрито знание“ е истина, ще се наложи да го подложим на проверка. Когато става дума за нещата, които мислим за себе си, този тест са фактите от живота ни. Може да си мислим колко сме смели, но в действителност да мълчим страхливо, когато трябва да заявим своята истина. Може да си мислим колко сме великодушни и щедри, но в главата ни безспирно да има мисли за реванш и осъждане. Може да си мислим колко сме велики, но нито едно научно откритие или нещо друго да не носи нашето име. В това е лечебната сила на излизането на тайната  наяве – това е среща с истината.

В тоя сайт има една статия за Страховете и техните причини, превод от руски. Човекът, който беше направил този превод, Петя, беше писала до собственика на сайта с молба да каже кое е неговото име – искаше да цитира не само сайта, но и автора на статията. Отговорът, който тя получи, е, че той не иска да се знае името му, защото известността съдържа опасност за егото на човека. Разбира се, че това съдържа опасност! Но точно това е хубавото. В това е тестът за истината – ако си постигнал просветление (а този човек пишеше, че е имал такова преживяване), няма как да се страхуваш за егото си, защото нали това е просветлението – егото ти е умряло! Анонимността в дадения случай е тайната, която все още не е готова за теста на реалността.

Когато знаем, че това, което отхвърляме в себе си и се срамуваме, е част от Тъмното лице на Бога, нещата стават по-лесни за справяне. Нали разбирате – в тъмното лице на Бога няма нищо лично! Вътре в нас също има частица от тази тъмнина, и в това отношение нещо човешко не ни е чуждо. Вътрешна тъмнина става Голяма заради отхвърлянето, страха, срама и неразбирането. Когато разбереш, че светлината не е нищо друго освен съзнание, започваш да се смееш заедно с ангела, с който толкова дълго си се борил. Без него не би разбрал нито кой си ти, нито каква е твойта сила. Вече няма тайни. Има само теб и твоята истина, която избираш с кого, кога и как да я споделяш. Няма страх, има само сила – силата да бъдеш верен на себе си. Ако дълго време си бил в тъмницата – затворен от страха на тайната, след като излезеш на светло, вече нищо друго няма значение освен кой си ти и коя е твоята собствена истина.

Камелия