публикувано 08.03.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Да празнуваш нещастието си

Ето още един много проникновен и красив текст от Ошо. Ценността му е в това, че успява да ни покаже красотата на всички цветове в живота, а дълбочината – в способността му да ни свърже с корените на човешката ни природа. Ако четете английски – това е линк към текста: celebrate misery . Ако изберете българският му превод – ето моя скромен опит по-долу:

„Дори и по отношение на нещастието можеш да имаш нагласата за празнуване. Например, ти си тъжен – не се идентифицирай с тъгата. Стани свидетел и се наслаждавай на тъжния момент, защото тъгата има своята собствена красота. Ти никога не си наблюдавал. Ти толкова много се идентифицираш, че никога не проникваш в красотата на тъжния момент. Ако гледаш, ти ще бъдеш изненадан какви съкровища си изпускал.

Погледни – когато си щастлив, ти никога не си толкова дълбок, колкото когато си тъжен. Тъгата има дълбочина; щастието има известна плиткост. Върви и наблюдавай щастливите хора. Така наречените щастливи хора – плейбои и плейгърли – в клубовете, в хотелите ще ги намериш, в театрите – те винаги се усмихват и просто бълбукат от щастие. Ти винаги ще откриеш,  че те са плитки, че те са повърхностни. Те нямат никаква дълбочина. Щастието е като вълните само на повърхността; ти живееш плитък живот. Но тъгата има дълбочина. Когато ти си тъжен, това не е като вълните на пъвърхността, а като най-голямата дълбочина на Тихия океан; мили и мили надолу.

Придвижи се към дълбочината, наблюдавай я. Щастието е шумно; тъгата има своя вътрешна тишина. Щастието може да бъде като деня, тъгата е като нощта. Светлината идва и си отива; тъмнината остава – тя е вечна. Светлината се случва понякога; тъмнината е винаги там. Ако ти отидеш към тъмнината, всички тези неща ще бъдат почувствани. Изведнъж ти ще разбереш, че тъгата там е като обект, който ти наблюдаваш и на който си свидетел и изведнъж ще започнеш да се чувстваш щастлив.

Такава красива тъга! Цвете от тъмнина, цвете на вечна дълбочина. Като пропаст без дъно, толкова тиха, толкова музикална; няма никакъв шум, няма безпокойство. Човек може да продължи да пропада в нея отново и отново безкрай и може да излезе от нея изцяло подмладен. Това е почивка.

Зависи от нагласата. Когато си тъжен, ти си мислиш, че нещо лошо ти се случва. Това е интерпретация, че нещо лошо ти се е случило и тогава ти започваш да се опитваш да избягаш от него. Никога не медитираш върху него. Тогава искаш да направиш нещо – отиваш на парти, до клуба, или включваш телевизията или радиото, или започваш да четеш вестник – нещо, така че да можеш да забравиш. Това е погрешна нагласа, на която са те научили – че тъгата е погрешна. Няма нищо погрешно в нея. Тя е другата полярност в живота.

Щастието е единия полюс и тъгата е другия полюс. Блаженството е единия полюс и нещастието е другия полюс. Животът се състои от двете, животът е ритуал поради двете. Живот само от блаженство може да има разширение, но няма да има дълбочина. Живот само от тъга ще има дълбочина, но няма да има  разширение. Живот от двете – тъга и блаженство е многоизмерен; той се придвижва във всички измерения заедно. Наблюдавай статуята на Буда или понякога погледни в моите очи и ще откриеш и двете заедно – блаженство, покой и също тъга. Ти ще откриеш блаженство, което съдържа в себе си също тъга, защото тъгата дава дълбочина. Наблюдавай статуята на Буда – блажен, но заедно с това тъжен. Самата дума тъга ти дава погрешно значение – че нещо е погрешно. Това е твоята интерпретация.

За мен животът е изцяло добър. И когато разбереш живота в неговата пълнота, само тогава ще можеш да го празнуваш, иначе няма да можеш. Празнуването означава „няма значение какво се случва – аз ще празнувам“. Празнуването не зависи от определени неща: “Когато съм щастлив ще празнувам“ или „Когато съм нещастен, няма да празнувам“. Празнуването е безусловно; аз празнувам живота. Ако донесе нещасдтие – добре, аз го празнувам. Ако донесе щастие – добре – аз го празнувам. Празнуването е моята нагласа, без условия на това, какво ми носи живота.

Но проблемът възниква, защото когато аз използвам думи, тези думи има значения в твоя ум. Когато казвам „Празнувай“ ти си мислиш, че трябва да бъдеш щастлив. Празнуването е благодарност за всичко, което животът ти донася. Каквото и съществуванието да ти донесе, празнуването е благодарност, то е благодарене.“

Ошо