публикувано 18.07.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Правилото на единия процент

Преди доста време, след като завърших университета и започнах да си търся работа по специалността, по-голямата част от хората ми казваха, че за да си намеря такава работа, ми трябват връзки. Че без връзки, нищо не може да стане. Въпреки това, аз успях да си намеря интересна работа по специалността – без връзки. Петнадесет години по-късно след като бях напуснала Тази работа без връзки, отново си търсех Друга работа, която повече да подхожда на моята развила се междувременно самоличност. Тогава срещнах една моя колежка и й споделих, че си търся работа, но не намирам засега нищо и се чудя защо така се получава въпреки CV-то, което имах. А тя ме застреля с въпроса: „Ти от небето ли падаш? Не знаеш ли, че това не става, ако не познаваш някого?!“

Тези думи ги усетих като поливане със студен душ. Мислех си, че реагирах така, защото й имах доверие, а начинът, по който тя ми отговори, не го усетих особено подкрепящ за мен. По-късно обаче си дадох сметка, че ме е заболяло, защото беше улучила слабото ми място. Същото онова място вътре в мен, което ме караше да усещам своята различност спрямо по-голямата част от хората като неадекватност, а идеализма си – като незрялост и наивност. Въпреки че с времето бях започнала да се осмелявам да показвам все по-смело себе си и по-малко да се страхувам от чувството си за неадекватност, явно че в тоя период се чувствах по-уязвима от обичайното. Бях без работа, парите свършваха, а нов източник на приходи не се оформяше отникъде  и затова думите й автоматично задействаха гласа на съмнението в мен.

Справих се като отново си припомних „правилото на единия процент“. Така си го бях формулирала навремето, за да се справя с обезкуражаващите послания, които ме заливаха отвсякъде от различни „доброжелатели“. Послания, подобни на това, че ако нямаш връзки, няма да можеш да си намериш свястна работа. Тогава си бях казала, че дори и това да е така, дори те да са прави и наистина по-голямата част от хората да започват работа, защото са намерили някакъв познат, който да им помогне, все пак има някакъв минимален процент случаи, в който има и изключения. Процент, в който това правило на връзките не важи. Бях решила, че е един процент, защото тогава се чувствах почти сама срещу всички тези послания. Сега бих прекръстила това правило в правилото на 5-те процента, а защо  не и на 10-те процента, но тогава единственото, което ме крепеше, беше вярата ми, че все пак за такива като мене има и изключения. Трябваше да има…

Години след като бях започнала първата си работа по специалността – същата тази без връзки, попаднах на книгата на Робин Скинър и Джон Клийз за „Животът и как да успееш“. В нея се представяше концепцията за скалата на психичното здраве като величина, която е различна за различните групи от хора. Според нея психичното здраве на средностатистическия човек – оня същия, който ми отправяше послания, основани на здрав разум и наблюдаваните факти от живота, не е нищо повече от това – средностатистическо ниво на психично здраве. И че може да бъде много по-добре. Защото средностатистическият човек може и да изглежда нормален, но той е доста далече от щастието, което идва от свободата и творческата нагласа, характерни за индивидите с наистина високи нива на психично здраве – които са около 5% от всички хора. Мисленето на средно-статистическия човек е такова, защото неговата основна задача е да се приспособява – основава се върху данни, които са средностатистически, т.е. които са най-разпространени.

Но ако тези данни не ни харесват?

По онова време основното ми чувство беше за неадекватност. Не само че се чувствах различна, но и имах трудности да се адаптирам – и смятах, че проблемът е в мен, в моята незрялост и наивност. Тази книга беше спасителна за мен! Тя не само потвърди моята вяра в правилото за единия процент, но ми помогна да го следвам още по-уверено.

А опитът от живота ми впоследствие само потвърди още повече неговата вярност. След срещата с въпросната колежка аз не си намерих работа, защото открих, че това, което търся, не се предлага на трудовия пазар. И затова го създадох – отне ми доста години. Не беше лесно, но правилото на единия процент беше постоянно с мен и ми помагаше да не се отказвам, когато нещата ставаха изключително бавно или отивах в задънена улица и се обезсърчавах.

Вече знам, че сега не бих работила това, което най-много обичам да правя, ако не беше правилото за единия процент и вярата ми в него. И затова наистина вярвам, че когато ни е трудно да се приспособяваме, значи е време за творчество. Време е да разпознаем това, което най-много искаме и да сме готови да платим цената, за да го имаме. Вярвам, че придвижването ни по-нагоре в скалата за психично здраве става с вярата в правилото на единия процент. Защото това е вярата в себе си – както и в Съдбата, която подкрепя  именно хората, които не вървят по утъпканите пътища, ако не им харесват и вместо това проправят сами този път.

Правилото на единия процент гласи, че дори фактите да сочат, че в огромната част от случаите нещата се случват по определени правила, ако тези правила не ви харесват, винаги можете да влезете в групата на изключенията. Тези  изключения са създадени за хора, които не искат да се приспособяват към това, което не отговаря на техните вътрешни ценности и най-дълбоки нужди. Правилото на единия процент е правилото как да водиш изключителен живот, като преминеш през тясната пролука на филтъра на не-средностатистическото мислене.

Тъй като тази пролука е тясна, през нея се промъкват хора, които не се отказват при неуспех. Подобно на игра с топче, което трябва да се провре през дадена дупка, те опитват отново и отново, докато не успеят да уцелят шанса си. Те знаят, че когато успеят да минат от другата страна, всичките им усилия са си заслужавали. Знам, че времената се променят. Това важи и за процента на изключенията. Все повече хора се осмеляват да водят автентичен живот като търсят не приспособяването, а творческите решения и не се отказват там, където повечето хора спират. Така те успяват да живеят според правила и условия, които са в синхрон с тяхната дълбока вътрешна природа, дори когато тя е в конфликт с обществено доминиращите нагласи. Тези хора сте вие.

Камелия

PS Пример за това как изглежда правилото на единия процент в живота можете да видите в една ТЕД презентация, която препоръчах в сайта на Футурист в статията за Жените и автентичното лидерство. Ако го гледате, няма как да не разпознаете връзката на това правило на изключенията с липсата на женска тоалетна на етажа  – в един бизнес-свят, в който на масата на преговорите седят основно мъже.