публикувано 16.01.2012 от Камелия Хаджийска в Лечебни истории
 
 

По-малкият Орфей

Това е една история, преразказана от Берт Хелингер в книгата му „Love’s hidden symmetry“ (Скритата симетрия на любовта“). Там заглавието на историята е „Двете мерки за щастие“ и е една от онези истории, които той има навика да съчинява сам – използвайки вече налични истории или легенди и добавяйки нещо от себе си. Именно добавеното от него предава неговото послание към човека, за когото историята била предназначена. Когато прочетох за първи път тази история, тя ме обърка и озадачи. Трябваше да мине известно време, за да мога да я разбера … т.е да усетя по-надълбоко, да почувствам за какво точно става дума там. Историята (в моя аматьорски превод) е по-долу, а тълкуването на посланието – оставям на вас.

„В старите времена, когато боговете все още, изглежда, са били по-близо до човешките същества, двама певци на име Орфей, живеели на един и същ остров. Един от тях е бил Орфей Великият – същият този, за който знаем от легендите. Който е създателят на китарата, предшественикът на китарата, и когато свирел и пеел , самата Природа се вълнувала от красотата на музиката му. Дивите животни лягали в скута му, омиротворени, а най-високите дървета се покланяли до земята. Както подобава на неговото величие, той бил в компанията на най-големите крале и се осмелил да обича Евридика, най-красивата от жените. Така започнал неговия провал.

Хубавата Евридика умира в същият момент, в който започва тяхната сватбена церемония и неговата преливаща чаша се счупва още преди да докосне устните му. Но Орфей Великият отказал да приеме смъртта на Евридика като край. Осланяйки се на своето най-висше изкуство той намерил начин да влезе в Долното царство и да навлезе в реалността на сенките. Той преминал реката на Забравата, промъкнал се през Хрътката на ада и все още жив, достигнал трона на Хадес, където запял.

Царят на Смъртта, докоснат от красотата на неговата музика, се съгласил да освободи красивата Евридика, но само при едно условие – Орфей да не поглежда назад към нея, докато не отидат и двамата заедно на Горния свят. Орфей е бил толкова свръхрадостен, че не забелязал коварството в тази молба.

Оправяйки се към дома, той чул зад себе си стъпките на своята любима жена. Те безопасно преминали покрай Хрътката на Ада, пресекли Реката на забравата и започнали дългото изкачване. Когато видели светлината на деня горе, Орфей чул вик – Евридика се била спънала. В паниката си, той се обърнал да й помогне и видял сенките на смъртта, които освободени от неговия любящ страх, започнали да я обхващат. Той останал сам. Обладан от тъга, той запял своята жалееща песен: „Тя е мъртва – и всичкото щастие си е отишло завинаги.“

Орфей успял да се завърне в реалността на светлината, но неговото временно пребиваване след мъртвите го наранило, разболявайки неговото желание за живот. Група от пияни жени, спомняйки си красотата на неговото пеене, се опитали да го прелъстят, за да ги придружи на Празника на Новото вино. Озлобени от неговия отказ, те го нападнали и разкъсали на парчета.

Толкова голямо било неговото страдание, и толкова напразно отишло неговото висше изкуство – но той е познат по целия свят.

Другият Орфей е бил Орфей По-малкият. Той бил певец със скромен талант, пеел на обикновените хора, забавлявайки ги на обикновени събития, където той самият се забавлявал. Тъй като не е можел да се изхранва чрез пеене, той се научил на обикновен занаят, оженил се за обикновена жена, имал нормални деца, и извършвал обикновени грехове от време на време. Той живял щастливо и умрял на преклонна възраст, изпивайки до дъно своята чаша на живота.

Толкова скромни били неговите таланти, и толкова огромна била неговата удовлетвореност – но той не е познат на света, с изключение на мен.“

Берт Хелингер

Следваща статия:  Да бъдеш обикновен